Брой 05, 2024

Тема: РЕТРОСПЕКЦИЯ

Уморените коне са още по-уморени


Разказ за митарствата, разочарованията и половинчатите успехи на едно поколение

Александър ВЕЛКОВ

Продължение от бр. 4/2024 г.

Докато с неопитни пръсти и много кашлици се опитвам да разчистя наслоилите се пластове прах и изложа на пряка слънчева светлина забравени факти и спомени, в Комплекса на слепите в София се извършват строително-ремонтни дейности - изграждане на паркинг, удължаване на тротоар, запълване на дупки. Къде ли щяхме да бъдем, ако ни се беше разминала датата 9 септември 1944 г. и земите, върху които е разположен комплексът, си бяха останали частна собственост!? Как ли щяхме да живеем? Може би по-добре, а може би - по-лошо. Историята е такава, каквато се е случила. Не, че не се изкушаваме да си поиграем с "ако"-тата - или за развлечение, или за да си ближем раните. Съсредоточавайки се върху действителността, в следващите няколко странички ще ви предложим интерпретация на темата доколко ние, незрящите, успяхме да се възползваме от историческия шанс, който ни бе даден. Това е опит за описание на "българския начин" за подхода към проблемите на зрително затруднените. Създаването и възпроизвеждането на елементи чрез така оформената на наша почва матрица има пряко отражение върху неслучването на амбициите на нашето поколение, което, както личи от заглавието, е централният ни фокус.
Редно е да отбележа, че не съм проучвал дали през 80-те години в някое от предприятията "Успех" са произвеждани куфари. Информация за такъв продукт се беше загнездила нейде в главата ми и тъй като пасна на сюжета - реших да я използвам. Двадесет години след описания въображаем разговор между Янаки Градев и Бойко Борисов тогавашният кмет на София дойде на посещение в Комплекса и Училището за кучета-водачи. В резултат на това наистина бе извършен ремонт на пътната настилка в квартала.
Иска ми се да посветя тази част от изложението на хората (зрящи и незрящи), дали приноса си за това да получим своята втора възможност, след като първият жребий е теглен без наше участие - в една лотария, продуцирана от съдбата, природата и случайността. Може би един ден отново ще дойде време да се пишат и четат статии и книги за тези позабравени личности.

3 май 2024 г.

1.
"Намери се и кой да ни поеме под опеката си: бира "Джонатан" — диетична. Съвсем навреме. Обувките ни се бяха изтъркали, дрехите ни заприличаха на парцали. Мисис Лейдън бе подшушнала на бира "Джонатан" да си направи реклама чрез нас. Подшушни и на свети Петър да ме пусне в рая, мисис Лейдън! Май нататък съм се запътил."
Хорас Маккой, "Уморените коне ги убиват, нали?"
(Този и следващите цитати са от изданието на ИК "Бард" от 2014 г. с преводач София Василева)


Ще пречупим днешния исторически преглед през едно понятие, което повечето от нас използват най-вече с негативна конотация. "Системата" с главно С. Как се появява и какво е отражението върху нас на тази в първообраза си технократска, но в по-широк смисъл социално-структурна комбинация от букви?!
В чисто материален аспект "системата" е представлявала декари земи и купища бетон: група, алианс, холдинг от социално-икономически зони, където са били устройвани незрящите. Простичко казано - тъй наречените "комплекси на слепите" и предприятията към тях. А може би по-точно би било да се каже - предприятията и приобщените впоследствие комплекси. Нека вдигнем мизата с придобивките, добавяйки и почивните бази като Шипково, Ахтопол, Обзор и Дряново. Всичко това под шапката на Съюза на слепите в България с цялата му мащабна дейност и класическа клонова структура. Културата беше разпространявана чрез Националното читалище на слепите, а склонните да следват кооперативно-стопански принципи биваха насочвани към Трудово-потребителната кооперация. Няма да е завършен миксът, ако пропуснем образованието - две училища за деца с нарушено зрение в София и Варна, Национален рехабилитационен център в Пловдив. За да достигнем и до отделния човек, който, разбира се, следваше да бъде издирен и призован да се присъедини към задругата. Така от най-ранна възраст, та чак до последната си разходка на всеки сляп човек му бе писано да се превърне в неделима част от цялото, нека се изразим така - от едно голямо и любящо семейство. За илюстрация ще ви предложа два любопитни примера.
Някои от нас все още са членове на вече загиващите ВС-каси. В апогея на този доста щадящ метод за кредитиране в края на съответната година (тогава не лето Господне, а част от поредната петилетка) член-касовиците са сядали на тържествен обяд и сътрудникът-касовик с подобаващ тон е изчитал публично дяловия капитал - по списък и без пропуск от Альоша до Янко. Както се казва - няма нищо скрито-покрито. А сега ни е срам да си признаем колко са ни пенсиите: някои по едни причини, други по други.
Когато започнах работа в РО - София през 2012 г., доста се държеше на практиката териториалният председател да бъде въвлечен към ритуала на последна почит на пренеслите се с време и без време в един по-добър свят (може би идеално адаптиран за незрящи Рай) съюзни членове. Разбира се, организацията уведомяваше съсъдбеници, осигуряваше автобус, купуваше венец и тъй насетне. Една от председателките, макар и от по-вехто поколение, но отскоро призована в стройните редици на Съюза, никак не бе очарована от груповото съпреживяване на този ритуал. Споделям това не с цел критика към нея (сакън да си развалям отношенията с представител на съсловието, събиращо стриктно членския ми внос и снабдяващо ме редовно с дарения), а за да ви демонстрирам, че за един външен на системата човек, макар и подложен на социалистическа закваска, такива, наложили се през десетилетията, традиции изглеждат направо абсурдно. Какво да говорим за нашето и по-сетнешните поколения!?
Бавно и полека достигаме до крайната дефиниция на понятието - освен определени материални блага и институции системата представлява набор от формални и неформални правила, съвсем не е пресилено да се каже и нещо като нравствен неписан кодекс.
Държавните ръководители, вероятно след немалко умуване по въпроса как да се подходи към слепите в социалистическа България, се спират на едно доста щедро и щадящо решение. В синтезиран вид то се свежда до следното: в съгласие със заветите на Маркс и Енгелс комунистическата партия експроприира от експроприаторите и преразпределя иззетите блага между всички свои граждани. За по-интересно в случая аз ще вляза в ролята на овластен адепт на истмата, а вие като висши съюзни кадри ще слушате и изпълнявате: "След като са ви избрали за ръководители, ще представлявате слепите пред нас! Ще ви субсидираме толкова, колкото можем, кметовете по места и социалните служби са инструктирани да ви съдействат. От ваша страна очакваме да правите онова, което смятате за най-подходящо, така че вашите членове да са осигурени във всяко едно отношение. Вие ги познавате най-добре - издирвайте ги, настанявайте ги на работа, давайте им жилища, каквото щете правете. Данъци ще плащат при нас, даваме им отстъпки за БДЖ - останалото е ваша задача. Погрижете се за тях така, че да не им липсва нищо. Ако си изпълнявате задълженията, няма да ви висим над главите и да ви търсим под лупа разни кусури".
Бихме могли да си представим следния разговор между председателя на ССБ Янаки Градев и Първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, да кажем - през 1987 година.


- Здравейте, другарю Живков!
- Сядай, Янаки, че днеска само вие сте ми на главата, след теб идва онзи от глухите, забравих му името. После и с инвалидите трябва да се разправям... Остаряваме, Янаки, остаряваме!
- Ние остаряваме, вие младеете, другарю Живков!
- Я остави това, ами дай да вършим работа. Ето куфарчето, от вашите в "Успех" е произведено. Да им кажеш да оправят ключалките, че нещо заяждат! Като не сколасате да го отворите - как ще раздавате заплатите на хората!?
(Смее се, докато му подава голямото черно куфарче)
Янаки Градев – притеснено:
- Още след срещата се заемам, другарю Живков, глави ще падат заради тоя срам, дето бера пред вас!
- Хайде, хайде, знаеш, че вие, слепите, сте ми слабост, само така си говоря. Давам ти колкото миналата година. И да не ми цъфнеш пак наесен за още!
- И аз това всеки ден им го набивам в главата на нашите директори, ама слуша ли те някой... Уж разумно планиране, рационализации, преизпълнение на плана и накрая половината продукция брак.
(Стискат си ръцете. Живков задържа ръката на Градев по-дълго от очакваното)
- Янаки, една дума още. Само на теб ще го кажа, пък ти постъпи, както намериш за разумно. Лоши времена идват - и за нас, комунистите, и за вас - слепите. Врял и кипял си, няма аз да ти давам акъл какво се прави, когато наближава буря.
(Градев се чуди какво да отговори, но Живков го тупва по рамото)
- Остави това, ами вземи ми прати някой масажист, че нещо гърбът ме наболява.
- Преуморявате се, другарю Живков, трябва да почивате повече!
(Живков махва с ръка - хем за довиждане, хем като "Абе, вятър работа!")
- Ще почиваме... Нали знаеш кога!? Като гледам как вървят нещата, наближава това време. Бойко, я ела насам!
(В стаята влиза младеж в униформа, на видима възраст 18 - 19 години)
- Да изпратиш другаря Градев до колата му! Пред него искам да ти кажа нещо. Ти си свястно момче, ама кой знае какво ще излезе от тебе. Да знаеш – това, слепите, са най-ощетените от съдбата българи! Каквото и да направим за тях - никога няма да е достатъчно! Колкото и да им дадем - малко ще е! Близо до тебе в един комплекс съм ги сложил, предприятие им вдигнах, три блокчета картинка им построих, казарма има - войничета да ги пазят, да не смее да ги закачи някой. Да си набиеш в чутурата нещо! Където и да те хвърли животът, имат ли нужда слепи хора от теб - на ръце ще ги носиш, от девет кладенеца вода ще докарваш за тях. Ясно ли е?
- Тъй вярно, другарю Живков!
***
Говори се, че в началото на 90-те Андрей Луканов също е раздавал такива, може би все пак малко по-луксозни куфарчета. Както се досещате, нито едно от тях не е било нито произведено от, нито предназначено за слепите.
Преди десетина години, когато в РО - София преговаряхме около новите условия за комуникационната група на ССБ, единият от операторите ни предложи следното - да ни преведе 24 заплати и да назначим служител, който да събира месечните такси. Отказахме категорично. Парадигмата "Проблемите на незрящите трябва да се решават от самите незрящи" отдавна беше загубила своята актуалност. Тя е валидна, когато имаш сериозен държавен гръб, който да те покрива.
Все още случаят може да ни срещне с бивши служители на нашите предприятия. Мен ме е сблъсквал основно с таксиджии и един обущар.
Преди няколко години, покрай слагането на едни висящи щори, се заговорихме със собственика на фирмата, инженер по образование. Той беше работил в предприятие за индустриални машини - тоест там, където машини произвеждат машини, които на свой ред произвеждат крайни продукти. Докато слагаше от онези страхотни висящи и перящи се лентички, той ми разказа, че всяка първа бройка от тяхната продукция по онова време заминавала за предприятията "Успех".
Зрящите служители са първите, които го отнасят. От свидетели знам, че в софийския клон са им го съобщили по радиоточката. Едва ли е имало сила на света в състояние да спре разрухата. Както винаги се случва в такива критични моменти, някои са се опитали да я забавят, други - да се възползват от нея за лична изгода.
Хайде отново да си разпределим ролите - тъй като съм автор на текста и мога да си го позволя, за втори път ще говоря от позицията на силата и по-конкретно на държавата: "Момчета и момичета, каквото било - било, свърши вече хубавото време! Нали чувате: "Развод ми дай, развод ми дай и повече не ме мъчи". Щете, не щете - давам ви развод. Оттук - нататък се оправяйте сами - имате си предприятия, имате си земи и сгради, може би и някакви пари са ви останали. Харчете ги разумно, щото не се очертава да видите толкова дори и в далечно бъдеще. Сбогом и благодарим за филтрите!".
***


Животът на хората с нарушено зрение никога не е бил лесен. Но именно в упоменатия вече период с основание можем да твърдим, че стандартът на зрящи и незрящи е напълно съизмерим. Това е част от обяснението защо някои наши съсъдбеници се отнасят с толкова голяма носталгия към режима. По-голямата част от незрящите тръгват от кота "минус 10... 20... 100". Само за двадесетина години след победата на социализма те разполагат със сносни жилища, работа, възможност за висше образование и различни други привилегии. Никой не страда от това, че няма възможност да пътува до Париж или Ню Йорк, че няма достъп до модерните западни постижения на науката и културата, че чака да му излезе номер за закупуването на най-елементарните ел. уреди, че яде портокали и банани само по Коледа и Великден. С хубавото лесно се свиква! Когато само за няколко години всичко се срина, да кажем от кота 100 на кота 50, това беше възприето така все едно са ни взели нещо, което винаги сме притежавали. Действително - взеха ни по-важните 50%, а именно работата. Както биха се изразили метеоролозите - взеха ни 50, които обаче усетихме като 80.
Не знам доколко теорията за равновесието в природата има своето покритие, но не са един и два примерите, когато изкуственото форсиране на определени процеси след това излиза през носа на участниците в тях. Питайте югославяните. Затова и огромното имущество, придобито по заповед на щуката..., пардон, на държавата, на даден етап започна да се превръща в бреме, тъй като доживотната промоция за поддръжка отпадна поради фалит на основния контрактор.

(Следва)


Назад

Всички статии на Брой 05, 2024

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни
24 МАЙ
Духовното наследство на България, вкоренено в 300 милиона души
За тебе родна реч тъгувам
ВДЪХНОВЯВАЩО
Очите на доброто
ДОБРОВОЛЧЕСТВО
Отличие за достъпните комикси за незрящи
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Силистра
Монтана
Велико Търново
ИНОВАЦИИ
Компанията WeWalk представи своя нов интелигентен бял бастун Smart Cane 2
Илон Мъск ще направи така, че слепите да прогледнат
ЛИЧЕН ОПИТ
Какво е да си незрящ журналист
ПЪТЕПИС
До Димотика и Караклисе
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
РЕТРОСПЕКЦИЯ
Уморените коне са още по-уморени
СПОРТ
Национален турнир по шахмат за купата на София
ТЕХНОЛОГИИ
Какъв електронен четец има преобразуване на текст в реч?
ФИНАНСИ
УниКредит и Mastercard пускат иновативни карти за хора със зрителни нарушения
Появи се нова банкова такса - "уикенд"




Архив на изданието
1 2 3 4 5