Брой 05, 2024

Тема: ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист


Кристиян ГРИГОРОВ

Продължение от брой 3/2024

Част IV

Снимки, аудио и видео

Както вече писах, работата по един текст, без значение от темата, изисква много предварителни условия, знания и подготовка. Много от клавишните комбинации за форматиране могат да се намерят и в помощния център на MS Word, както и в множество на брой ръководства в различен формат, издавани през годините. Вярно е, че в някои отношения тези ръководства може и да се разминават с обновяващите се през няколко години версии на програмата, но в основната си част клавишните команди, комбинации и последователности се дублират.
Предизвикателство е да се пише на тази тема във време, в което изкуственият интелект все повече се развива и навлиза в живота и на обикновените потребители. Не са далеч времената, когато текстове и на български език ще могат да се създават както с гласови инструкции, така и с предаване на мисли чрез чип, свързан с мозъка. Опитите в тази посока напредват непрекъснато и може би този текст ще изглежда като нещо остаряло след само пет години. Но колкото и да напредват технологиите, те по-скоро тласкат човека към неграмотност и дехуманизация, вместо обратното. Затова професионализмът в журналистиката ще бъде все повече и повече под въпрос. Днес технологията "Чат GPT" позволява да бъде отправено задание за генериране на журналистически текст за определено събитие, включващо няколко конкретни данни и написано в стила на конкретен журналист. А може и просто да е написано в стандартен журналистически стил. На база на вече натрупаната огромна база данни и на обратната връзка от предходни такива задания инструментът предлага текст, който може да бъде коригиран от човека само на десет или двайсет процента, за да добие вид на авторски. В английския език, при който се правят най-много такива опити, близостта с писан от човек текст е най-голяма. А добре е да се има предвид, че думите там са вече над милион. В българския език има далеч по-малко думи, около 150 000, от които активно се използват 5 000 и е само въпрос на време алгоритъмът да научи всички статии и как са били изработени, прилагайки наученото в създаване на нови техни подобия. На такъв принцип работят множество информационни уебсайтове, засега основно на английски. Те печелят на създателите си приходи от посещения, реклама и други, но те са автоматизирали всички процеси и единственото, което правят, е да прегледат изработваните по задание статии и да ги допълнят тук и там. А понякога изобщо не ги допълват и някъде в сайта пише: "Цялото съдържание е генерирано чрез изкуствен интелект". Но ако човек не го прочете и продължи да робува на представата за живия автор, който е написал всеки ред, бива поразен да научи истината след време. Никак не е приятна мисълта, че си чел текстове, зад които не стои гарантът човек, който е проверил. Но в света на технологиите какъв гарант е човекът със своите субективни мнения, емоции, настроения, променящи се възгледи, податлив на влияния ум, морални категории и тъй насетне.


Предизвикателствата, носени от новите технологии, са невъобразими за нашите умове. Но да се надяваме, че отговорността пред информацията ще надделее, ще бъдат пазени първоизточниците, ще бъде ясно регулирано разграничаването на авторска от автоматично генерирана информация, а втората ще продължи да бъде различима за наблюдателното човешко око. Безконечни са споровете дали машината може да създаде по-съвършен текст от човека. Тези спорове започват още от категоризирането на това какво е текст, кое наричаме съвършен текст и изобщо това ли е най-важното, което следва да ни изостри вниманието. Реалните отговори тепърва ще стават ясни. Но за незрящите е важно да знаят, че възлагането на работата им на такива инструменти е бягство от отговорност, нарушаване на журналистическата етика и съучастие във все по-осезателното обезсилване на авторитета на научно достигнатото знание.
Започнах тази тема с изкуствения интелект, защото той се намесва и в сферата на изображенията, за която ще говорим. Там манипулациите могат да са чудовищни. В момента текат съдебни процеси между платформи за фотографии и разработчици на инструменти с изкуствен интелект, свързани с неправомерно ползване или манипулиране на изображения с цел печалба, без плащане на авторски права и без ясни регламенти.
Регламентите за ограничаването на вредите от изкуствения интелект в множеството приложения на журналистиката е нещо, по което работят доста хора по света. Но технологиите толкова бързо напредват, че регламентите не могат да ги настигнат. Затова догонването едва сега започва. Но нека се върнем на нашата тема.

Снимковият материал
Снимките са най-сложната задача за незрящия журналист, пишещ в печатна или онлайн медия. Когато медията е голяма, с него има фотограф или оператор, чиято задача е да снима. Но дори и да има такъв, той не взима крайното решение колко и кои от снимките да се ползват. Той само предоставя най-добрите образци от едно заснемане и изборът е или на автора на статията, или на редактора в зависимост от изградените отношения и техническия процес на публикуване. В онлайн среда редакторската функция е все по-пренебрегвана. Все повече се разчита на авторския избор. А за един незрящ е невъзможно да избере. Ако посочи нещо на случаен принцип или препоръчано от негов асистент или приятел, има голяма вероятност то да не е подходящо за дадения текст. Но в големите медии, тъй като се отделя специално внимание на поддържането на обществения интерес и посещаемостта, на тези неща се акцентира и има инструменти за контрол. С други думи - там незрящият може да изпрати десет снимки, които е получил от фотографа, и да разчита на избора на този, който публикува материала му.
Има и незрящи фотографи, но тъй като аз сам не съм можел да се уверя в резултатите от техния труд, не бих могъл да коментирам доколко могат да са от полза за отговорно професионално отразяване. Иначе не поставям под съмнение, че биха могли да уловят добри кадри и след внимателен подбор да не проличи, че са правени от незрящ. Но на журналистиката по света ще отнеме много време преди да възприеме, че незрящите фотографи са предпочитани пред зрящите, просто защото фотографията е визуално изкуство, а заниманията на незрящи с него според мен са опит за тестване на непознатото и за търсене на атрактивни алтернативи.
В днешно време извънредно ефективни се оказват платформите за свободна употреба на масиви от снимки с най-различна тематика. Те често се ползват при писане на статии, които са на научнопопулярни теми или ползват за източници само вече готови текстове. Иначе казано - за статии, в които не се говори за близки до нас лица, места и събития. Колкото до утвърдените медии - те имат абонаменти към големите платформи за фотографии, най-известни сред които са "Getty Images" и "Shutterstock".

Аудио и видео
Един от най-достъпните за незрящи журналисти елементи е създаването и монтажът на аудиозапис. Най-често това се използва в радиостанциите, но може да се създава и за друг вид медии. При всички случаи живият глас, който чете един материал, е по-предпочитан от електронния, правещ доста повече грешки дори и при най-фини настройки.
Има няколко достъпни софтуера за звукообработка от незрящи, които работят с помощта на клавишни комбинации. Да, някои любители на разделянето на труда биха възкликнали, че за тези неща трябва да си има звукорежисьор, който да ги прави. Но както вече неведнъж споменах - колкото по-голям контрол имаме върху резултата от своята работа, толкова по-добър е този резултат, стига да имаме необходимата подготовка и да правим всичко с нужното внимание към детайла. Тук е нужно да обясня малко повече.
Да разделим работата по един аудиоматериал на четири нива. Първото ниво е самият запис. Той може да се осъществи с различни устройства – компютър, телефон, таблет, диктофон (още наричан рекордер), или в звукозаписно студио с цялата му налична техника. Ако е в звукозаписно студио, необходимо е човек наистина да има по-сериозни познания в това как да си служи с техниката или да работи с помощник. Ако става дума за устройство, достатъчно е да познава добре неговите функции и настройки. Има и диктофони с говорещи менюта, а и към компютрите и телефоните също могат да се прилагат такива софтуери. Важно е при самия запис да не се позволява да влезе шум от говорещия софтуер или той да бъде изрязан на по-късен етап. Полезно нещо е настройката за мониторинг, която при включени слушалки към устройството ни дава звукова картина какъв запис влиза в него. Това ни помага да насочим по-добре микрофоните към източниците на звука, да си създадем представа доколко фоновите шумове, акустиката от разположението на мебелите в помещението и други непостоянни странични звуци повлияват на записа. При запис на нещо, което не зависи от нас да бъде спряно или върнато назад, продължаваме нататък. Но ако зависи от нас - можем да помолим човек да повтори своя реплика или да ни изчака, за да рестартираме устройството при неизправност, да сменим изтощената му батерия със заредена или да го включим към захранване, да му поставим допълнителна карта памет, за да побере повече запис, да проверим дали тече запис, докъде е стигнал и така нататък. Полезно е и двойното подсигуряване, при което и второ устройство се включва едновременно с първото, и ако се случи проблем и първото спре - да може да се приложи записа от второто устройство, който, макар понякога и в по-лошо качество, да е съхранил проведения разговор, спасявайки ни от неудобното положение да установим, че сме работили напразно. Разбира се, най-добре можем да се подготвим за записа, когато самите ние четем или разказваме нещо. Тогава можем да се изолираме на тихо място, да редуцираме вредните шумове до минимум, да позиционираме устройството на определено разстояние от нас и да си подредим текста в главата. За четенето пред микрофон ще говоря подробно по-нататък.

(Следва)


Назад

Всички статии на Брой 05, 2024

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни
24 МАЙ
Духовното наследство на България, вкоренено в 300 милиона души
За тебе родна реч тъгувам
ВДЪХНОВЯВАЩО
Очите на доброто
ДОБРОВОЛЧЕСТВО
Отличие за достъпните комикси за незрящи
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Силистра
Монтана
Велико Търново
ИНОВАЦИИ
Компанията WeWalk представи своя нов интелигентен бял бастун Smart Cane 2
Илон Мъск ще направи така, че слепите да прогледнат
ЛИЧЕН ОПИТ
Какво е да си незрящ журналист
ПЪТЕПИС
До Димотика и Караклисе
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
РЕТРОСПЕКЦИЯ
Уморените коне са още по-уморени
СПОРТ
Национален турнир по шахмат за купата на София
ТЕХНОЛОГИИ
Какъв електронен четец има преобразуване на текст в реч?
ФИНАНСИ
УниКредит и Mastercard пускат иновативни карти за хора със зрителни нарушения
Появи се нова банкова такса - "уикенд"




Архив на изданието
1 2 3 4 5