Брой 06, 2024

Тема: ЮБИЛЕИ

Иван Тодоров на 80 години

Има много празници в живота на човека, от тях единият е ден на равносметка. Той ни дава правото да се обърнем назад към изминалите дни и да потърсим сред всички житейски истини само онези, които оформят точното име на всяка човешка личност.
Всеки човек има в живота си една отправна точка, едно начало. За Иван Тодоров тя е 9 май 1944г, когато е роден в семейството на Митка и Тодор Тодорови.
Той е третото дете в семейството, след братята Недялко и Мишо и преди сестрата Анка. Като проходил, от таблата с предложените му играчки той избрал молива и всички възкликнали, че ще стане я писар, я писател. А той станал конструктор, художник.
В детството си Иван се захласвал по инструментите в работилничката на вуйчо си и все опъвал кабели и жици. Веднъж баща му така се оплел в тях, че доста се наранил и се прибрал в къщи контузен. Майка му веднага разбрала, че той е пакостникът и започнала да раздава правосъдие с дилафа, а баща му го взел на коляното, погалил го по главичката и попитал какво е това.
- Юююзина! - проплакал Иван, а татко му казал:
- Прави, прави мойто момче!
И бащината ласка го насърчила да се занимава с разни инструменти, да създава машинарийки - дори каручка, в която впрегнал уличните кучета…
Веднъж намерил в къщи химически молив и нарисувал варосаните бели стени в стаята. Освен че получил порция пердах, майка му го накарала да трие рисунките и да държи бакъра с варта, докато измаже стените…
Явно това с рисуването е генетично наследство, защото дядо му майсторски рисувал каруци. А наш Иван изрисувал и стените на тоалетната, на курника… Възхищавал се на рисунките на художника Михаил и често наблюдавал работата му. Към рисуването го насърчил и учителят Георги Радилов. Иван започнал да рисува пейзажи, портрети, натюрморти… После в училище му възлагали да пише лозунги, стенвестници.
Когато пораснал, вуйчото официално му разрешил да ползва инструментите му. Иван бил горд и щастлив, почувствал се отговорен. И тогава разгърнал нова страница в живота си - записал се в Първа гимназия. Започнал учебната година, но един ден по време на час помолили учителката:
- Да излезе Иван Тодоров, с чантата и учебниците от чина!
Директорите на гимназията и Механотехникума се разбрали да го приемат в престижното техническо училище. Там се влизало трудно, дали му униформа, отпуснали му и стипендия. Уменията му са забелязани и историкът Сутрев му възлагал да изготвя исторически карти за часовете по история. По практика пък изработвал предмети с голяма прецизност - чук, секач, ножовка, менгеме, абрихт, малък банциг. В края на учебната година направили изложба и всички инструменти били продадени. По-късно Иван участвал и в изложбите за техническо и научно творчество в Дома на техниката. Направил модел на радиоуправляем кораб, на самолет, модел на парна машина, дори на микроскоп. Съвестен и усърден ученик, Иван Тодоров се старае да не изгуби стипендията и завършва успешно 5-и курс.
В казармата в град Мичурин (сега Царево) началниците откриват способностите му да рисува и пише красиво и постоянно използват таланта му. Затова пък младият войник има възможност често да излиза в отпуска.
Докато работи с три следдипломни квалификации в "Клима" - София, завършва обучение по тежкотоварни конструкции в Института по промишлена естетика – София, а впоследствие и по трудово право и техническа безопасност и охрана на труда. Той държи да е актуален в знанията си, да е конкурентен и пригоден за всякакви ситуации.
Творческата му мисъл е направила перископ в таванската стая, нещо като видеонаблюдение. Със сядането на фотьойла пък зазвучава музика. Отделно има масичка, минибар и други изненади - все лично творчество.
През 1969 г. Иван Тодоров работи в ТПК "Г. Сотиров". В кооперацията по това време се развивали много дейности - тенекеджийски работилници, заваръчни и дърводелски услуги, авторемонтни, топломонтажни, часовникарски и бояджийски. Изработвали се каруци, файтони, фургони. Нашият юбиляр получил задачата от ръководството на кооперацията да обособи конструктивно бюро заедно с колегите си. Под негово ръководство е направен първият български прицеп или полуремарке. За този успех ръководителят Радичков организирал банкет и поканил всички семейно, за да им бъдат връчени тържествено грамотите и значките. Обаче Иван Тодоров не е семеен по онова време и решил да покани секретарката на кооперацията. Да, но тя била заета и предложила на нейно място да отиде приятелката ѝ - Рачето.
В ресторанта тържеството е в своя върхов момент. Лично представителят на министерството Гачев връчва на Иван Тодоров наградата с много хвалебствени слова. Започват танците. Колегите подхвърлят, че Иван и Рачето са много хубава двойка. После се завихрят български хора и двамата играят от душа и сърце. Иван предлага да се надиграват с Рачето, а тя пита:
- Какво ще правиш, ако загубиш облога!?
Той отговаря:
- Ще се оженя за теб!
- А ако аз загубя!? - пита Рачето…
- Тогава ти ще се омъжиш за мен!
Вечерта, след уговорки и разговори в ергенската стая, идва решението:
- Ще създадем семейство!!!
И потича животът като пълноводна река – ту бърза, ту бавна…
През 1970 година ги озарява усмивката на първата рожба - ражда се Данаил. През 1975 г. стават четирима - ражда се Зорница. Затваря се големият кръг на живота. В ръцете на щастливите родители се слагат доверчиво и ласкаво малките детски ръчички и те са тези, които ги повеждат по широкия друм на живота. Пораснаха децата, създадоха свои семейства. Днес в дома на Данаил и снахата Дарина пораснаха внуците Мартина, Михаела, Самуил и близнаците Деница и Радина. Зорница и зетят Анатоли отгледаха внуците Ана-Мария, Пагане и Ирника. А вече го зарадваха и с правнуци - Найден и Любен.
Човек с авторитет, с признание, с творческо мислене - Иван Тодоров е постигал всичко мисъл по мисъл, стъпка по стъпка, с удовлетворение и радост.
Художник, изобретател, конструктор, допринесъл с труда си за 4 златни медала в полза на Завода за полуремаркета и контейнери. Организатор и представител на техническите панаири в Пловдив, Прага, Лайпциг, Варшава и други. Отличник на Министерството на машиностроенето, носител на сребърна значка за технически принос. Автор на много изобретения и рационализации. Вписан в почетната книга на Община град Добрич, носител на почетния знак на града.
През 1988 година, след продължителна работа върху дизайна и конструирането на носещото шаси на товарното ремарке-контейнер в завода, направили първата мостра, която е трябвало да бъде изпитана на натоварване, опън и усукване. За тази цел тя трябвало да бъде рентгеново изследвана в лабораторията за гамадефектоскопия в завод "Мадара" и за шупли при отливането. Тогава Иван Тодоров е придружил мострата като автор на разработката и в момента на рентгеновия анализ един бегъл поглед към лъча стронций изгаря ретината на очите му. После бавно губи зрението си. Лекарите не могат да помогнат. Минават мъчителни часове в тъмнина, депресия, тревожни дни и нощи… Ръководството на завода, оценявайки неговия опит и знанията му, единодушно решава той да продължи да ръководи конструктивната група и да работи допълнително като инструктор по охрана на труда.
Дори и в това състояние, неговата конструктивна мисъл не спира да твори. Превръща създаването на учебен център по охрана на труда в завода в своя нова цел. Заедно с други колеги художници успява да конструира електродинамични макети, на които са отбелязани опасните места на машини и съоръжения. Във въображението си той вижда макетите и наставлява уверено колегите си при тяхната изработка. За първи път в България по идея на нашия юбиляр е изграден учебен център по охрана на труда, модерно обзаведен с аспектомати, с дистанционно управление и всичко е подредено с отличен дизайн. На откриването на центъра присъстват гости от висок ранг и колеги от цялата страна. Неуморният му труд е възнаграден със златна значка на Министерството на машиностроенето и парична награда.
Негова е и идеята за музей за развитието на ЗПРК.
Анализирайки своето физическо състояние, Иван Тодоров се замисля и за стотиците слабовиждащи хора, за начина им на живот и мястото им в обществото. И нали е роден на 9 май и е победител във всичко, с което се захване, решава да учреди неправителствена организация за хора със зрителни и други увреждания, която наричат "ХобиСклуб". Негови съмишленици са Кристина Димитрова, Радка Великова, Севдалина Колева, Валентин Влаев, Галя Дичева, Митко Симеонов и други. Оттогава той е председател на Управителния съвет на клуба и негов двигател.
На "ХобиСклуб" е предоставен офис в общински нежилищен имот. Той разполага с добра материално-техническа база, придобита от дарения и осъществени проекти. Тук се работи с компютри, принтери, разполага се с богат библиотечен фонд, литература на СД, с най-новите достижения, нормативни уредби и изисквания за качествено предоставяне на социалните услуги, съобразени с българските и европейските закони.
Основната цел на организацията е стимулирането на трудовите и творческите изяви, свързани с утвърждаването на хората с увреждания като равноправни членове на обществото чрез организиране и провеждане на съвместни инициативи с други сродни организации. Организацията издава информационни материали, предоставя социални услуги, популяризира творчеството на своите членове, организира и провежда конференции, семинари, школи и курсове за хора с увреждания.
Поддържат се връзки с други НПО от България, Белгия и Румъния. "ХобиСклуб" е член на националните мрежи: МОГА (Мрежа за организиране на гражданската активност) и НАСО (Национален алианс за социална отговорност). В "ХобиСклуб" се организират интересни срещи с краеведи, изявени политици, културни дейци, представители на държавни институции. Всеки вторник, предиобед, са редовните срещи на членовете на клуба. Приема се план за работа, отбелязват се национални празници, посещават се културни мероприятия, правят се екскурзии до Румъния, до Балчик и разходки сред природата. Клубът разполага с богат снимков материал, свързан със събития от живота на организацията. Притежава над 50 грамоти, почетни знаци, статуетки от участия във фестивали и други участия в областта на певческото и литературното изкуство. "ХобиСклуб" участва и в международни форуми. Например като този в курортен комплекс "Златни пясъци", където Иван Тодоров разказва за своя опит пред доставчици на социални услуги от Франция, Италия, Белгия и Ирландия. Виолета Петкова - председател на българските черноморски общини, пък отправя покана за участието му в обмяна на опит с Италианския социален кооператив в град Анкона. Своите впечатления той описва подробно в обстоен доклад и днес той е основа за нови идеи и реализацията им.
Осъществени са 23 проекта в полза на хората с увреждания с автор нашия юбиляр. По-важните от тях са: "Като сме с човек без зрение", "Асистент на повикване", "Трансграничен проект България - Румъния за незрящи и слабовиждащи в работа с компютър", разработен от Жени Божини и Поп Петре от Асоциация "Пентру Невасадорулор" от румънска страна и Иван Тодоров от българска. Чрез проект "За да можем заедно" е изработена рампа за преодоляване на стълбите до концертната зала на Младежкия дом. По проект "По стъпките на преселниците 1940 година" се организира пътуване до Негру вода заедно с български и румънски краеведи. Проект "Величието на България през Първото българско царство" е разработка на Иван Тодоров и Ивелина Романова от Регионален исторически музей - Добрич. "Иновативни услуги за социална и икономическа интеграция на хора с увреждания в Добрич и Добричка община" пък са разработени от Клара Димитрова от Международния колеж и Иван Димитров от "ХобиСклуб".
Плодотворно изживените години само омъдряват, а среброто вие своите нишки в косите…
80 години - толкова много и толкова кратки! Годините идват и се нижат като мъниста от посребрени делници. Идват и остават в снега на косите ни. Идват и си отиват като дихание, като сън, като минута щастие. Остават делата на човека, преплетени с доверието и признанието на хората, с които си живял и работил.

Скъпи наш г-н Тодоров, поздравяваме Ви с 80-ия Ви рожден ден! Желаем Ви здраве, дълголетие и спокойни делници! Радвайте се на децата, внуците и правнуците, а Вие бъдете все така деен, мъдър и добър! Честит юбилей!

Коянка КРАЛЕВА,
Михаил ПАНЧЕВ

Назад

Всички статии на Брой 06, 2024

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Юли

*ВАЖНО!!!

Обява за подбор на кандидати за осигуряване на високотехнологични помощни средства

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Велико Търново
Карнобат
София
Силистра

НАШИЯТ БРАЙЛ

Прочети ме с пръсти

ПРОЕКТИ

Чуждоезиковото обучение - повече шанс за трудова реализация на незрящите младежи

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Държавно индивидуално първенство по шахмат
Параолимпийски дни "Варна 2024"
Европейско първенство по стрелба с лък за хора с увреждания

ТЕХНОЛОГИИ

Полезна информация
Как може да бъде полезно преносимото четящо устройство Pearl
Какво представлява брайловият компютър b.book
BeeMyEyes излезе вече и за Windows

ЮБИЛЕИ

Иван Тодоров на 80 години
Ангел Сотиров на осемдесет години