Брой 06, 2024

Тема: ЮБИЛЕИ

Ангел Сотиров на осемдесет години

Петър СТАЙКОВ

На 20 юни се навършват 80 години от рождението на Ангел Славчев Сотиров.

Роден е в старозагорското село Васил Левски в семейството на земеделски стопани и освен забелязаните още в ранното му детство зрителни затруднения нищо друго не е предвещавало жизнен път, различен от този на връстниците му. Трайното влошаване на зрението обаче го принуждава да напусне селскостопанския техникум в Перущица, където учи лозаро-овощарство, и да тръгне по пътя на почти всички незрящи от това време.
Започва работа в материалното производство в ТПК "Алексей Мересиев" - Стара Загора, а, меко казано, неспокойният му нрав го изпраща последователно в предприятията на Съюза на слепите в Пловдив, Дряново и Варна. Именно във Варна завършва средно образование като ученик в местната вечерна гимназия. И вече на 26 години навлиза в, така да се каже, сериозния етап от живота си, като през 1972 г. е приет в СУ "Свети Климент Охридски" в специалност "Психология". Дипломира се през 1977 година, а през 1995 г. се дипломира и като специализант по тифлопедагогика.
Вече дипломиран психолог през 1978 г. започва работа в Централно управление на ССБ като специалист по рехабилитация и трудоустрояване.
Напуска тази длъжност през 1987 г., за да поеме ръководството на Националния център за рехабилитация на слепи – Пловдив. На този пост остава до 2002 година.
В битността си на директор на НЦРС е един от инициаторите и учредителите на Фондация "Рехабилитация на Слепи" и е неин пръв и дългогодишен председател.
Започнало като обикновено издигане по професионалната стълбичка, директорството на Центъра от началото на деветдесетте години на миналия век постепенно се превръща в тежка и много отговорна мисия – мисия, която накратко може да се изрази с думите "Борба за оцеляване на самата институция". За чест на г-н Сотиров - всевъзможните му многолики, многопосочни и понякога дори и противоречиви усилия дадоха резултат и рехабилитационният център навлезе в новото хилядолетие с вече утвърдено настояще и възможности за бъдещо развитие.
Паралелно с тези си ангажименти Ангел Сотиров се изявява и като преподавател в НЦРС и в Пловдивския университет, както и като автор на сериозни разработки в сферата на проблематиката, в която са и неговите професионални задължения, а и като свободен журналист, писател, автор на епиграми и хумористични материали.
От работите му по проблемите на рехабилитацията и трудоустрояването на незрящите и днес имат своята стойност книги като: "Слепите в огледалото на другите" и "Рехабилитация на хората с нарушено зрение". Съставител е на брошурите "Когато сте с хора без зрение", "Възможни професии за слепи и слабовиждащи в България" и други статии, доклади и реферати.
Наред със строго професионалните си и свързаните с тях научни занимания нашият юбиляр има в запас и неизчерпаемо количество творческа и организационна енергия, благодарение на която той може да се посвети и на своите любими извънпрофесионални занимания. Не можем да не отбележим сериозните му разработки в сферата на историята на организираното движение на незрящите в България: "Българските организации на слепи – вчера и днес". Съставител и съавтор е и в сборниците "Първи стъпки на българските организации на слепи", "За по-достоен живот на хората без зрение" и други.
Особено място в неговите творчески пориви заемат онези, с които той откровено се забавлява и си доставя неподправено интелектуално удоволствие.
През деветдесетте години, а и после Ангел Сотиров стана много популярен със своите епиграми и други сатирични, понякога твърде присмехулни, че дори и жлъчни литературни творения. Той е душата и двигателят на образувания по онова време от незрящи автори в Пловдив литературен кръжец. И той направи не само възможното, а и необходимото за публикуването на произведенията на участващите в кръжеца автори в сборника "Зелени графомани".
Беше време, в което мнозина с нетърпение очакваха излизането на поредния брой на говорещото "Литературно списание". Подобно на някогашните възрожденски издатели, журналисти и писатели Ангел Сотиров беше почти еднолично "Човекът-Списание". Рубриката "Казано на ухо" му спечели много симпатизанти и, естествено, почти толкова недоброжелатели.
И накрая много ме присърбяват ръцете да завърша тази честитка с някоя подобна на неговите закачки, но с усилие на волята ще си наложа и ще спазя чистотата на жанра, а закачките ще му съобщя дискретно в "Личен разговор". Затова днес ще кажа само:
- Анжело, бъди още дълго жив и много здрав и не преставай да търсиш време и да разходваш още душевна енергия, за да забавляваш себе си, а и нас с нови хрумки и умотворения! Честито и Наздраве!

Назад

Всички статии на Брой 06, 2024

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Юли

*ВАЖНО!!!

Обява за подбор на кандидати за осигуряване на високотехнологични помощни средства

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Велико Търново
Карнобат
София
Силистра

НАШИЯТ БРАЙЛ

Прочети ме с пръсти

ПРОЕКТИ

Чуждоезиковото обучение - повече шанс за трудова реализация на незрящите младежи

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Държавно индивидуално първенство по шахмат
Параолимпийски дни "Варна 2024"
Европейско първенство по стрелба с лък за хора с увреждания

ТЕХНОЛОГИИ

Полезна информация
Как може да бъде полезно преносимото четящо устройство Pearl
Какво представлява брайловият компютър b.book
BeeMyEyes излезе вече и за Windows

ЮБИЛЕИ

Иван Тодоров на 80 години
Ангел Сотиров на осемдесет години