Брой 07-08, 2024

Тема: ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист

Кристиян ГРИГОРОВ

Продължение от брой 5/2024

Записването на различни видове събития изисква различни настройки. По-скъпите диктофони разполагат с много такива настройки, сред които може да се избира как да се третира записът – като за конферентна, концертна или спортна зала, например. Може също да се регулират честотни и други настройки, в какви формати да излязат записаните файлове и тъй насетне. Аз препоръчвам на всеки журналист да ползва удобно за него устройство, което да бъде леко за носене и същевременно с възможност за прехвърляне на записите в друго устройство, където те да бъдат обработени. Днес вече почти няма диктофон, който да не позволява прехвърляне на записите.
Често записи се извършват, като се използва телефонна връзка. Ако телефонът няма вграден записващ софтуер, то събеседникът трябва да се запише чрез диктофон или с друго външно устройство, но така, че да няма микрофония и други смущения между двете устройства, породени от това, че работят на сходни вълни или честоти и при дублиране се получават изкривявания. Освен това - важно е да се изолира до минимум гласът на говорещия софтуер, който по време на разговора би могъл да съобщава за пристигнали съобщения или пропуснати повиквания, за други текущи обаждания, за намален процент мощност на батерията, за текущи актуализации или нещо друго, което да заглуши говорещия. Дори и говорещите програми да са спрени, при такива записи влизат и вибрации, получени от съобщения или известия, пристигащи по време на разговора. Най-добре е телефонът да е служебен, да няма открита втора линия, а всички останали приложения, инсталирани на него, да бъдат временно ограничени. Може да му бъде спрян и достъпът до интернет, за да е сигурно, че нищо няма да пристига като нотификации от приложения за чат, имейл абонаменти и други. Най-добре е звукът от телефона да излиза през друго устройство с по-добри тонколони или да се запише директно от смесителен пулт, когато това се случва в студийна обстановка. Това е важно, защото записването от апарата крие много рискове. На първо място - нашите програми понякога ни осведомяват кога екранът се е изключил при продължителна липса на движение по него. В други случаи самите движения на ръцете около екрана или върху него активират софтуера да говори и могат така да го активират, че да не млъкне до края на разговора, ако не се спре тотално. Друга опасност е свързана с високоговорителя, който се включва и изключва при приближаване и отдалечаване от екрана, освен ако това не е изрично забранено с настройка.
Все по-чести стават и записи, извлечени от платформи за аудио- и видеоконферентни връзки. При такъв запис важно е по възможност и двамата събеседници да са със слушалки, за да не се повтарят и засичат гласовете им, да са с добри микрофони, за да се чуват ясно и от двете страни и да активират записа заедно с началото на разговора. Изтеглянето на записи от такива платформи не е достъпно всеки път, но понякога те предлагат по-изчистен звук от алтернативно ползвани варианти.
Записи стават и чрез другите популярни приложения като Messenger, Viber, WhatsApp и други, но не са много препоръчителни, тъй като настройките им за звука не са особено добри и връзката при тях в значителна степен се влияе от всякакви външни звуци и смущения, развалящи общото звучене. А и те не са замислени с такава цел, така че това е разбираемо.
Второто ниво след записа е извличане и съхраняване. Аз наричам този процес начална обработка. След като записаните файлове бъдат прехвърлени в компютър, всеки от тях се отваря, изрязват се излишни неща в началото и края и по възможност някакъв по-дълъг отрязък, за който сме сигурни, че не ни е необходим, а след това се съхраняват с име и номер в специално предназначена за целта папка и се просвирват с някой плейър, за да се отчете дали със сигурност са запазени и са годни за употреба. Добре е да се съхранят с възможно най-добрите параметри, за да не се ощетява качеството. Полезно е към името на файла да се прибави и продължителността му, както и други отличителни белези, чрез които по-лесно ще може да се използва. Това второ ниво може да стане и малко след записа, стига устройството, на което прехвърляме и запазваме аудиоматериала, да е близо до нас.
Третата фаза е финалната обработка на пълния запис. Ако записът е минал благополучно и на второто ниво лесно е отстранено всичко излишно, такова трето ниво не е нужно. Но ако сме правили няколко записа от едно и също събитие, нужно е да ги съберем в един общ. Ако при прослушването на записа сме установили някакъв проблем, нужно е да го отстраним. При финалната обработка може да се наложи да регулираме нивото на звука, да определим в един или два канала да се възпроизвежда, да приложим функции за постепенно увеличаване в началото и намаляване в края, да правим други манипулации по него, с които той да стане по-професионален и изчистен. При финалната обработка можем да изрязваме повторения, кратки паузи и тъй насетне.
Четвъртото ниво е от големия запис да изрязваме и компилираме отделни малки части. Например - записваме свой аудиоматериал, репортаж от събитие. Първоначално правим записи на нашия глас, който говори за събитието и как е протекло. След това от проведените преди това интервюта изрязваме конкретни откъси и ги монтираме между нашите изказвания. Това е напълно възможен процес, ако имаме ясен сценарий в главата си, владеем звукообработващата програма и знаем как да изрязваме, маркираме, копираме и преместваме, също и как да миксираме няколко файла в един, въвеждайки предварителни критерии за преходите вътре, както и да делим големия файл на по-малки самостоятелни части, без да изгубим нищо в тяхната последователност и обща цялост. Тези процеси не са чак толкова сложни и за напредналите в аудиомонтажа са направо детска игра. При създаването и обработката на аудиозаписи не са необходими никакви специфични инструменти, за които да се нуждаем от помощ, стига да имаме добра съгласуваност между използваната операционна система, версията на употребявания от нас говорещ софтуер и версията на програмата за обработка на звука. Разбира се, както при всяка технология, и тук се изисква актуализация, но тя може да е и веднъж или два пъти годишно, с което да не утежнява процеса, а и не всяка актуализация изисква нов модел на работа и промяна в клавишните комбинации. В повечето случаи методите на работа са едни и същи и нещата се обновяват, за да се добавят още функции или да се отстранят технически проблеми. Накрая незрящият може да се довери само на своя слух, за да е сигурен, че нещата са наред. Полезно е да не изтрива нито един от файловете, които е използвал, докато не направи и финалните материали, които ще предостави на медията. Но дори и да трие, полезно е да си остави началната обработка на суровия материал, за да взима отново от него, когато пак му е необходимо.
Аудиозаписите се изпращат според инструкции или при установена практика за описване и комплектоване, като често се ползват сайтове за свободно или платено споделяне на файлове. Файловете се трият от системата и от компютъра чак след потвърждение, че са изтеглени и проверени. Но дори и тогава копия от тях е полезно да останат в архива на журналиста, за да са на разположение при повторно поискване по-късно. Те трябва да се освободят задължително само от записващото устройство, за да не заемат от неговото свободно пространство.
В последно време незрящите правят и риска да създават видеозаписи. Най-често те се доверяват на предварително позиционирани камери, поставени по начин, че да се вижда цялото пространство, в което са застанали те и техните гости. Камерата обикновено е срещуположно на лицата им, за да не се налага да се извръщат, насочвайки ги към нея. Също както и при диктофоните, и при камерите може да се прехвърлят създадените файлове и да се съхраняват на друго устройство, където да бъдат подложени на обработка. Някои от програмите за звукообработка могат да работят и с конкретни видеоформати, като дори и принципите за изрязване, копиране и преместване да са идентични. Също така, ако незрящият предварително запомни спецификациите във формата, резолюцията и другите параметри на изображението - той може да ги избира от настройките и така да обработи файла. Но тук в още по-голяма степен е добре да е съхранил началния файл. И за разлика от работата в изцяло звукова среда тук погледът на зрящ помощник е неизменно важен, за да потвърди резултата от работата. Но дори и да има сигурността, че резултатът ще му бъде потвърден от виждащ помощник, полезно е човекът с нарушено зрение да е проучил възможностите на програмата, с която работи, и да е правил демонстрации с по-маловажни файлове. Това би му дало увереност. Но видеозаписите са много специфични. Зависи къде, как и от кого са правени. Незрящият не може да разчита, че на разположение има задоволителен материал, върху който може да работи. Той трябва да получи гаранции по възможност още за началните видеоклипове, от които ще взема, като е полезно те да бъдат изгледани цели. Ако по някаква причина в част от записа има черен екран или картината е по-бледа, полезно е човекът с нарушено зрение да е информиран, особено ако презентира видеото. Презентирането на видео от незрящ е нещо изключително рисково и не го препоръчвам на никого. Да, видео може да се заснеме и да се обработва, но за да се презентира, трябва да се знае буквално до секунди какво изобразяват кадрите, за да не се получават разминавания. Само звуковият фон не ни ориентира и за картината.

В заключение - обработката на видео е рисков процес, който винаги се нуждае от поне един чифт зрящи очи, за препоръчване на професионалист. Колкото до аудиоматериалите - те са напълно достъпни за запис и обработване от незрящите. В следващата част ще се занимаваме и с други аспекти от тази част от работата.

Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2024

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Август

187 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Към Апостола

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

XVIII национално общо събрание на пълномощниците на ССБ

ГЛОБУС

Цифровият напредък в транспорта може да изключи някои хора

ДУХ И МАТЕРИЯ

Мнозина са звани, малцина избрани

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив
София
Силистра
Шумен
Велико Търново
Плевен
Гоце Делчев

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ

"Hello darkness, my old friend…"

ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист

ПРИОБЩАВАНЕ

Светът най-накрая прави филми за незрящи

РАЗКАЗ НА БРОЯ

"Среща"

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Стрелба с лък
Шахмат
Държавни първенства по шоудаун