Брой 07-08, 2024

Тема: 187 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Към Апостола

Пенка МАДЖАРОВА

Изтърколи се още една година, Апостоле!
И пак е 18-и!
И отново днес и утре родното ти Карлово ще се изпълни с народ, а светлият ти лик ще заблести отвсякъде...
И пак ще станем всички свободолюбци.
Лесно е да си спомним за теб през февруари, Апостоле... И през юли е лесно ...
Но какво ни напомня за теб, Апостоле, през другото време?
Моралът? Честността? Паметта ни?
Хвърлихме се с главата напред, Апостоле!
Хвърлихме се в дълбокото, а дори още не бяхме обходили плиткото.
"... на нас ни е урок, че трябва по-напред да си понаредим работите из вътре, че подир да им са молим за по-голямото. И така е!", ама не те послушахме, Апостоле!
Поискахме първо голямото. Без да осъзнаем, че гладният се засища и от залък хляб, 'щото стомахчето му е малко и свито и много за ядене му не трябва.
Лакомия ли бе това, Апостоле? Лакомия? Алчност? Прозрял ли я бе още тогава?
И ти, и всички около теб..., че дори и Вазов?...
Че още тогава той оприличи освобожденските хора като "безскрупулни дребни душици с широко отворени джобове" и после тури одата за теб на първо място в "Епопея на забравените"?...
То и сега освобожденски хора бол има, Апостоле.
Освободители под път и над път. Ама душите им скрити, не виждат се.
Знаем ли ги дребни ли са, не ли?... Знаем ли на кого да повярваме?!?
Пък ний, обикновените хорица, оглеждайки се наоколо, ни е лесно да изречем "Язък за тебе, Апостоле!". Лесно е!
Оглеждайки се, човек трудно проумява защо си странствал без покой в жега и студ, защо си бягал на път безкрайно дирен, преследван, гонен?
Защо си бил недоял, недоспал..., защо си нямал дом, деца и семейна радост?
Кое чувство толкова силно те е превзело, че да не искаш бистра младост?
Кое те е накарало да не посадиш орех за брулене, а за да го превърнеш в бесило?...
Свободата ли те накара, Апостоле? Свободата или очакването за нея?
И точно Тя ли те накара да извикаш:
"Братя! Наистина аз съм първият, но след мене идат хиляди!".
Да, хиляди са, Апостоле...! Хиляди са онези след теб, но са милиони онези, които виждат само чернилката; онези, които недоумяват заради какво обрече живота си.
Баш на тях им кажи, Апостоле, че тъмнина винаги е имало. Винаги и ще има. Тъмнината е вътре в нас. Обаче ние сами правим избор в светлата или в тъмната половина да живеем...
И зората и залезът са еднакво красиви, нали, Апостоле?!?... Те са две имена на един и същ мост и всеки сам избира от коя страна на този мост да застане.
Но и в деня, и в нощта..., и в тъмното, и в светлото се раждат хора, които правят избори...
Аз вярвам, че на нас - българите, ни предстои да видим най-озаряващото изгряващо сутрешно слънце, Апостоле!
Преди дни в ръцете ми попадна лист хартия, на която съм писала преди 20 години...
Думи за теб, Апостоле!
Даде ми ги мама. Запазила ги е!
Като я попитах "Защо", тя тихо отвърна "Защото има смисъл...".
И тогава, преди 20 години, пак тъй съм мислела, Апостоле. И оттогава всичко си е същото...
Но мама вярва, че е имало смисъл.
Винаги има смисъл нали, Апостоле?
Ще има смисъл, ако като родители учим децата си как да бъдат в светлото и им показваме как да го разпознават.
Ще има смисъл, докато срещаме повече хора, които вярват в България, отколкото такива, които я заклеймяват.
Защото България сме ние, хората, нали, Апостоле?! България я създаваме ние и никой друг!
Идвал ли си скоро у дома, Апостоле? Идвал ли си скоро в Карлово? Дишал ли си скоро тукашния въздух.
И аз тук се родих, Апостоле!
Тук се родих и тук израснах.
Обикалях, учих, работих на много места и накрая избрах отново тук да се върна, тук да работя, тук да се развивам. Избрах тук да родя и децата си.
И знаеш ли, Апостоле, на мен тук ми е светло. И гордо!
И знам, че има смисъл! И ме боли. Много.
Боли ме за всички онези, които не те откриват, Апостоле...
Да, знам, че и днес гнилите плодове са много, Апостоле! Знам го!
Но колелото се върти.
Раждат се добри деца. Родили сме добри деца. Родили са ни паметни родители.
Възпитали са ни честни баби и дядовци.
И да, в институциите, в държавата работят и съвестни хора.
Виждам ги постоянно. Дори и днес.
Възхитена съм от физиотерапевтите на детето ми в държавната болница, които посещаваме в последните седмици.
Влюбена съм в учителите на децата ми в държавното училище, което те посещават.
Радвах се на държавната служителка в пощата, която вчера ми продаде електронната винетка.
Поздравих полицаите на пешеходната пътека, които сутринта преведоха всяко дете за ръчичка... и още, и още.
И не, Апостоле, не бих се отказала никога, защото и аз бачкам 10 часа - от сутрин до залез, но винаги намирам време да посрещна и да изпратя слънцето. И да си спомня за теб.
Не само през февруари. И не само през юли.
Защото така искам! И защото това искам да видят децата - моите и всички други - деца, които пазят ореха от бесилото и търсят Левски под дърво и камък.
А ти си навсякъде, Апостоле! В портретите, в майчините сърца, на автогарата, в луната, която и днес е тъй ясна като преди..., в сърцата..., в душите..., в България... и в мелодията на народните ни песни...
Дълго стана, ама си струва... заради децата и заради Левски...
Търсете го! Той отдавна не е на бесилото...

П.С.
Някак си се случи така, че в ръцете ми попаднаха десетки "Писма до Левски".
Да, видях с очите си, че те помнят. И тук, и извън тук.
Смисъл е имало, да знаеш!

Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2024

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Август

187 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Към Апостола

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

XVIII национално общо събрание на пълномощниците на ССБ

ГЛОБУС

Цифровият напредък в транспорта може да изключи някои хора

ДУХ И МАТЕРИЯ

Мнозина са звани, малцина избрани

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив
София
Силистра
Шумен
Велико Търново
Плевен
Гоце Делчев

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ

"Hello darkness, my old friend…"

ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист

ПРИОБЩАВАНЕ

Светът най-накрая прави филми за незрящи

РАЗКАЗ НА БРОЯ

"Среща"

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Стрелба с лък
Шахмат
Държавни първенства по шоудаун