Брой 07-08, 2024
Тема: РАЗКАЗ НА БРОЯ
"Среща"
Йон Дим
Човекът вървеше бавно. Всичко му изглеждаше призрачно - метрото празно, пероните празни, улиците и те. Нямаше разговори, смехове, разпалени телефонни излияния. Намираше се в царството на мълчанието, а царят, негово величество страхът, властваше. Човекът слезе от призрачния влак, добре че информационната аудиосистема работеше и разкъсваше тишината, преди вратите да въздъхнат дълбоко и колелата да подхванат своя тъжен монолог.
Никой не предложи помощ на човека. Обикновено, при нормално живототечение, той постоянно получаваше предложения за помощ при своето придвижване. Но сега... Сега никой не му предложи помощ, никой не го попита дали има нужда от нея. Всички или почти всички бяха в тъй наречения "хоумофис". Е, нямаше как всички да са си у дома, все още никой не е измислил как онлайн да пристигат реалните хранителни вещества. Премина перона и попадна в подлеза, където се чуваха забързани, но тихи стъпки. Бяха в пъти по-малко отпреди. Преди, когато светът беше различен, когато светът беше многоброен, когато светът беше препускащ. Когато сегиз-тогиз имаше някой, който казваше: "Извинете, господине имате ли нужда от помощ?" или "Чакайте, ще Ви помогна!". Сега издалеко го заобикаляха и бързаха да се отдалечат. Страхът беше сграбчил човещината за гърлото и я душеше безжалостно. А без човещина - какво е човекът? Без човещина човекът е двукрак звяр. "Маска ли е човещината?", запита се човекът, който продължаваше бавно да се придвижва в подлеза. "Възможно ли е страхът от вихрещата се зараза да ни е отнел човещината? Та човещината не е ли част от нас? Човещината е онази нишка, която ни държи изправени на два крака. В противен случай да падаме на четири и да хукваме като зверовете." Тези мрачни мисли се въртяха в главата на човека, докато продължаваше да се придвижва бавно в подлеза и небрежно да поклаща белия си бастун. Дори те, мислите, забавиха още повече неговия ход. Той не искаше да повярва, че човещината се е изпарила като плитка локва през лятото. Отказваше да повярва, че хората, които до вчера са му предлагали подкрепа, днес вече...
- Извинете, господине, искате ли да Ви помогна? - и преди да смогне да отговори, че няма проблем, че се справя, жената го хвана за ръката.
- Сега има стълби - каза жената. - Сега е площадката. Стълбите свършиха. Вие накъде сте?
- Продължавам напред - отговори човекът. - Благодаря Ви за подкрепата!
На душата му стана изведнъж леко, много леко, защото човещината не се беше изпарила. Човещината я имаше. При някои беше отстъпила пред страха, но при други човещината грееше като Витлеемската звезда.
"По човещината ще ги познаете", полугласно си промърмори. Понечи да продължи по пътя си, когато жалният и протяжен глас на кавала го обля. "Кой ли е застанал тук, за да проси милостиня?" - помисли си човекът - "Сега, когато всеки се е затворил в черупчицата си…“. Бръкна в джоба си и се насочи към звука. Като наближи, извади банкнотата и я подаде на свиреца. Но той продължи да свири и не пое парите. Човекът се зачуди как да постъпи, понеже онзи не вземаше банкнотата, а не знаеше къде му е чашката или там в каквото му хвърляха милостинята. Свирнята секна. Настъпи неловка за човека тишина. Усети нещо да го докосва по крака.
- Какво искаш? - чу той гласа на уличния музикант.
- Извинете, искам да Ви дам тези пари! - тихо каза.
- Благодаря! Оставете ги в бомбето, както правят всички! - този глас, се стори на човека познат.
- Да, но къде е това бомбе!?
- Еми ето го, да не би да си сляп!?
- Познахте от първия път.
- Какво съм познал бе?
- Че съм сляп.
И двамата мълчаха. След малко свирецът се окопити:
- Пич, ти бъзикаш ли се с мен? Много са се бъзикали, ама и много съм си им връщал, така да знаеш. Изобщо не ми дреме, ако някой си го търси, при мен винаги си го намира.
- Не, не се бъзикам, просто исках и аз да проявя човещина към нуждаещ се. Преди малко си мислех, че... Е, няма значение.
- Много сложно говориш, пичаго.
И тогава нещо блесна в ума на човека.
- Как се казвате? - попита той.
- Стойо.
- Куче, ти ли си? - човекът почти извика и в съзнанието му се появи ясна картина отпреди много години.
- Кой си ти бе?
- Помниш ли в училището за незрящи - ти беше доста по-голям и веднъж исках да се бия с теб.
- С много съм се бил там.
- Да, да, но аз исках да се бия заради едно момиче, а ти тогава можеше да ме смачкаш, но не го направи.
- Май имаше нещо такова, ама беше отдавна, мамка му! Как се казваш?
- Ангел.
- Вярно! Ангеле, тогава наистина стана хубаво, че не се сбихме.
Човекът наистина беше извадил късмет в училище, тъй като Кучето имаше ментални проблеми и като му паднеше пердето, ползваше при сбиванията всякакви подръчни материали като отвертки, ножове, вериги.
- Куче, кажи как живееш!
- Нали виждаш. Всъщност щеше да ми даваш пари. - Стойо протегна ръка и намери тази на Ангел, стисна я леко, взе парите и въздъхна. - Идвам с влака всеки ден от Своге и свиря. Вечер се прибирам и после пак.
Нещо щракна, чу се бълбукане и после Стойо попита:
- Искаш ли?
- Какво е това?
- Домашнярка, ама много добра, никога не ми е студено с нея. Взимам я от един авер в Своге. Преди няколко години му лепнаха, че е прецакал с тая ракия очите на няколко човека. Нали се сещаш - заради метила. Но аз го успокоих, че на мене няма какво да прецака, така че ми я дава и по-евтино, и на вересия, когато имам лоши дни.
- А ти как живееш, Ангеле? Вие май се взехте с оная мома, а? Колко години минаха от училище, мама му стара!?
- Много време се изтърколи, Куче. Иначе, да, оженихме се. Имаме две деца. Завършихме висше и сега работим. Жена ми е учителка, а аз работя в една компютърна фирма.
- Браво, браво! Компютри, момпютри, не разбирам аз от тия работи, ама как се оправя един слепец с това?
- Има говорещи програми, чрез които всичко, което се вижда на екрана, незрящият човек чува. Има и брайлови дисплеи, които преобразуват текста на брайл и с пръсти го четем.
- Учен човек си станал, значи. Изкарваш си хляба на топличко, вечер се прибираш на топличко, манджата ти е сигурна - отбеляза Стойо спокойно.
- Куче, мога ли да ти помогна с нещо?
- Нали ми помогна бе, пич!? Даде ми кинти. Всъщност, като пипам банкнотата, това е десетачка, нали?
- Да, но ето и тези, става ли? - и Ангел подаде още една банкнота. Стойо я взе, изшумоля с нея и доволен я прибра.
- Е, явно си добре, щом двойно вдигна мизата с тая двайсетачка.
- Ще минавам и друг път, да си поговорим, ако нямаш нищо против. Сега тръгвам, че закъснявам за бачкане.
- Хубаво, Ангеле, тръгвай, па минавай чат-пат, когато съм на тоя подлез, отбивай се да си поговорим.
Стойо стана от столчето, на което прекарваше целия си работен ден и протегна ръка, напипа сакото на Ангел, плъзна ръка, хвана вратовръзката, насочи се към яката на ризата. След като опипа облеклото на своя бивш съученик, потупа го по корема и каза:
- Добре си се барнал. А гледам и коремчето е набъбнало.
Кучето беше с ръст над 190 см и стърчеше с цяла глава над Ангел.
- Имаш ли нужда от нещо? Дрехи?
- Не. За какво са ми? Тези ми стигат. Все пак, ако ти се намери нещо като шубичка, кожухче, може да ми донесеш, защото тая есен е малко студена, най-вече сутрин и вечер.
- Разбира се, ще ти донеса. Къде да те търся в следващите дни?
- Па де да знам къде ще съм следващите дни. Просешката мафия се опитва да ме гони от някои работни места, които ми носят добри кинти.
- Кога си хващаш влака за Своге? Мога да дойда на гарата и там да се намерим на самия перон.
- Е, умен си бре, Ангелчо. Точно така може да стане. Вечерният влак е в 9:15. Гледам поне половин час по-рано да съм там. Качвам се в последния вагон, ама като дойдеш, питай за Кучето и кондукторът ще ти помогне.
Ангел стисна ръката на Стойо-Кучето и се отдалечи. Не забрави за топлата дреха. Имаше хубав и здрав военен шинел, останал от баща му. Още същата вечер го извади от гардероба, разви го от найлона, подуши го. Провери двата реда здраво зашити метални копчета, облече го. Шинелът му стигаше до под коленете, така че Кучето щеше да има много топла дреха, завивка, постелка. Реши, че ще го даде на химическо чистене. Жена му настоя да ѝ каже защо му е притрябвал шинелът на баща му. Тя отдавна искаше да го разкара от гардероба, но Ангел се съпротивляваше. Каза ѝ за срещата с Кучето. Като разбра, че Ангел ще ходи вдругиден на Централна гара, за да носи шинела на Кучето, скочи и му заяви, че тя също ще дойде с него. Ангел не се противи, жена му виждаше малко, така че щеше да е по-лесно откриването както на перона, така и на Кучето.
След работа се срещнаха и хванаха метрото до Централна гара. Провериха на кой перон е влакът за Своге. Имаше почти два часа да чакат.
- Каквито и ремонти да правят на тая гара, все ще си остане мизерно! - възмути се жена му.
- Права си! Пияниците пикаят навсякъде и тая миризма може спокойно мъртвец да възкреси. Къде са го забутали тоя влак, ужас?
- Почти стигнахме. Внимавай - стълби!
Изкачиха се на перона. Жена му се огледа.
- Да ти кажа, Ангеле, аз тук влак не виждам.
- Има много време до тръгването, може би не са го композирали. Да намерим някоя пейка и да приседнем, искаш ли?
- Малко напред, мисля, че е пейка.
Седнаха и жена му запали цигара.
- Како, може ли една цигара?
И двамата се стреснаха, а жена му изпусна цигарата.
- Не се притеснявай, како, ще я взема. Ето ти я.
- Не, не. Не я искам - почти изкрещя жена му.
Гласът не даваше достатъчна информация от кой пол е съществото и на каква възраст е. Миризмата, която се носеше от него, им подсказа недвусмислено, че са се натъкнали на клошар.
- Спокойно! - Ангел хвана жена си за ръката и се опита да ѝ вдъхне увереност.
- Бате, ти не пушиш ли? - запита го клошарят, който се настани на отсрещната пейка и очевидно се наслаждаваше на изпуснатата цигара.
- Не. Отказах ги. Ти какво правиш тука?
- Е па, чакам влака за Своге.
- За Своге ли?
- Да, що?
- И ние чакаме влака за Своге. По-скоро чакаме един човек, който всяка вечер пътува с този влак.
- Всичките ги познавам и за влака, и на гарата, и въобще всичко знам. Ти знаеш ли, че отгоре самолетите ни пръскат и сетне ще се разболеем и ще умрем. Трябва да вярваме в Спасението.
- Ангеле, моля те, не се занимавай! Хайде ставай да се махаме – прошепна жена му.
- И аз те моля, изчакай мъничко само… Ти, щом познаваш всички, които пътуват за Своге, дали не познаваш един незрящ човек, казва се Стойо?
- Стойо го знам, ама той не е невзрящ, той е слепец.
- Да, да, сляп е. Виждал ли си го днес?
- Ох, ох... Днес не съм го виждал.
- А снощи?
- Снощи го видях. Горкият Стойо! Добър човек беше.
- Как беше? Къде го видя?
- Точно на тая пейка, където седиш. Пийваше домашнярка и псуваше студената вечер.
- И после качи ли се на влака?
- После... После полегна на пейката.
- И после?
- После дойдоха много доктори, полицаи и разни други. Разправяха, че некой "метил" го бил утрепал. Ама аз не го познавам тоя и така им казах. После се чупих, само гепих манерката. - Ангел чу щракването и след това познатото бълбукане.
- Къде? - почти изкрещя жена му, когато Ангел рязко се изправи.
- Хайде! Тръгваме. Нямаме повече работа тук.
Сепна се. Попипа висящия на ръката му шинел. После се наведе, попипа седалката и облегалката на пейката, внимателно го положи. "Куче, ти хвана последния влак, а там шинелът няма да ти трябва." Обърна се леко по посока на клошаря:
- За теб е. Вземи го, да не ти е студено нощно време!
- Ха, за мене ли е? Мерси, бате!
- И ако не искаш да умреш, не пий тая домашнярка.
- Мерси, бате! Мерси! Трябва да вярваме в Спасението! Ох, ох...
Ангел хвана жена си за ръка и настойчиво я потегли към призрачните тунели на метрото, към тихите и забързани крачки на хората, на рядко преминаващите човеци.
Всички статии на Брой 07-08, 2024
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Август187 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Към АпостолаВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
XVIII национално общо събрание на пълномощниците на ССБГЛОБУС
Цифровият напредък в транспорта може да изключи някои хораДУХ И МАТЕРИЯ
Мнозина са звани, малцина избраниИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивСофия
Силистра
Шумен
Велико Търново
Плевен
Гоце Делчев
ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
"Hello darkness, my old friend…"ЛИЧЕН ОПИТ
Какво е да си незрящ журналистПРИОБЩАВАНЕ
Светът най-накрая прави филми за незрящиРАЗКАЗ НА БРОЯ
"Среща"РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООДСПОРТ
Стрелба с лъкШахмат
Държавни първенства по шоудаун