ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 09, 2024

Тема: ЕЗИКЪТ НА ПРИЯТЕЛСТВОТО

Земун и есперантските му форуми

хаджи Ангел СОТИРОВ
Снимки - Димитринка МИХАЙЛОВА

Едни го смятат за предградие на Белград, други – за самостоятелно селище. Разположен е на западния бряг на река Сава, преди вливането ѝ в Дунав. Сега Земун наброява около 150 хиляди жители. Името идва от "земя", "землянка", защото там е нямало камъни за градеж и античните му къщи се вкопавали в земята.
Дължим на по-любознателния читател и няколко реда за северозападната ни съседка, която посещавам за първи път. Наистина, преди 6 години преминах през нейната територия на път за 84-тия конгрес на Световния съюз на слепите есперантисти в Загреб. Дори по пътя някъде пих и чудесно сръбско кафе. У нас Сърбия е известна най-вече с тенисиста си Новак Джокович, с оркестъра за сватби и погребения на Горан Брегович, с Лепа Брена и, разбира се, с плескавиците си и дюлевата ракия.
От 17 до 24 август тази година Земун бе средище на 4 есперантски форума: на 88-ия световен конгрес на слепите есперантисти, на симпозиум на Световния съюз на учителите-есперантисти, среща на Балканските есперантисти и събор на наскоро възстановения Съюз на сръбските есперантисти.
В 88-ия световен конгрес на слепите есперантисти участваха над 50 души от 14 страни. Още на втория ден след пристигането ни се проведе полудневна екскурзия в Белград. Четвъртият ден бе отреден за целодневна екскурзия из Сърбия. При есперантските конгреси екскурзиите са нещо задължително, в нашия случай те бяха 4. На шестия ден се състоя и Асамблеята на световната лига на слепите есперантисти. Най-дискутираната нейна тема се оказа домакинството на следващите два конгреса. За форума през 2026 г. представителят на Германия изрази готовност неговата страна да го организира. Но за конгреса през 2025 г. нямаше кандидат-домакин. Между другото, президентът на Световния есперантски съюз Дънкан Чартърс, на когото подарих моята есперантоезична книжка, беше сред нас и през осемте конгресни дни. Даже българската 4-членна делегация си направи снимка с него. 4-членна делегация, защото, освен Георги Михайлов от София и мен, тя включваше още Рая Андровска от Враца и Димитринка Михайлова от Разград.
Конгресът се провеждаше в сградите на училището за слепи "Велько Рамаданович", в което е учила и нашата пророчица Ванга. Тук преди време са се подвизавали няколко дена също Владимир Желев и Стефан Данчев, проучвайки сръбския опит в подготовката на слепи телефонисти. Училището се намира в Земун, на улица "Цара Душана" 143. За неговото цялостно разглеждане се проведе поредната екскурзия, водена лично от директорката на училището г-жа Елена Вукич.
За есперантистите закъсненията са нещо съвсем обичайно. Например - запознавателната вечер закъсня с 56 минути, тържественото откриване само с 40, а концертът на Саша Филипович със 7 минути. Ех, този Саша! Взема ни душата, събра ни ушите! Пя на 5 езика - есперанто, сръбски, цигански, италиански, английски.
В международната вечер на изкуството Георги Михайлов отключи бурни овации с "Наздравица" от Верди и "Ой, Дено, Дено", изпяти на есперанто. Аз пък отбих номера, пак на есперанто, с мое стихотворение, посветено на Василий Ерошенко, и стихотворение на Дочо Т. Станев. За декламаторската ми дързост не много заслужено бях поздравен от португалеца Жоаким Лагардиша и от полякинята Ела Карабела.
Срещнах и няколко стари приятели. Ищван Кабок от Будапеща ме засрами със знанието си наизуст на есперантската версия на "Хаджи Димитър", от която аз можах да си спомня едва първите три стиха. Стиснах ръката и на Наталия Касимова от Душанбе, от три десетилетия обитаваща прочутия Марбург. Тази изумителна учителка ни събра 4 пъти в своя разговорен кръжец. Наталия поднови абонамента си за "Esperanta fajrero" и то за цели 4 години. Тя дари 50 евро за болната разградска зряща есперантистка Радка Стоянова. Прегърнах и Галина Лукяненко от Бийск, която говори възторжено за класическата руска литература. По време на международната вечер на изкуството тя взриви залата със своите оперни арии. Поздравихме се и с Драган Стокович от Хърватия, посетил Пловдив само преди месец и нещо. Казахме си няколко думи и с Неделька Ложаич - главен организатор на събитието, гостувала ми в Пловдив заедно с придружителката си Лиляна. Тя много настоява ние, българите, да организираме следващия световен конгрес на слепите есперантисти.

Запознах се с тихия учител по история Жоаким Лагардиша от Португалия, който от раз стана абонат на нашето списание "Esperanta fajrero". Разговарях и с известния 47-годишен есперантски певец от Хамбург Карстен Шнатхорст, подвизаващ се с странното прозвище Каш. Допаднахме си силно с виждащата есперантистка с прекрасното име Ела Карабела от Бялисток, родния град на д-р Заменхоф, създателя на есперанто.
И две мои преживелици, естествено, казани между нас. Още първия ден в Земун опитах да си загубя в таксито портмонето си с долари, евро и динари – на обща стойност над хиляда лева. Но само след 15-20 минути портфейлът беше при мен. И то без да липсва нито цент!!! На втория ден, рано през нощта, към 3 часа, се загубих аз самият в умивалнята, където изкарах повече от 3 часа!
А ето един твърде любопитен факт, с който България може да се гордее. Да, наистина да бъдем доста горди! Въпреки че според християнските догми, гордостта е грях. И то голям грях. Фактът, тласкащ ме несъмнено към тежкото грехопадение, е това, че българските слепи есперантисти пет пъти организират световни конгреси на слепите есперантисти: през далечната 1963 г. в София, провеждан паралелно с конгреса на Световния есперантски съюз, през 1978 г. във Варна, пак заедно с конгреса на Световния есперантски съюз, през 2000 г. в Пловдив, през 2007 г. в курорта Албена и през не толкова далечната 2013 г. в Обзор. За последните три световни конгреса на слепите есперантисти изключителни заслуги има тогавашният председател на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България Владимир Желев със своята неизчерпаема енергия и несекващ есперантистки ентусиазъм. Аз пък имах огромното щастие като юноша бледен да участвам в конгреса, проведен в София през 1963 година, заедно с пловдивчаните инж. Дамян Пацев и полиглота Роми Марков. Спомням си много добре, че за нощуване бяхме настанени в блок 4 на студентското общежитие на Четвърти километър (до всеизвестното за онова време заведение "Капри"). С риск да се приеме като поредното себеизтъкване ще споделя, че моята не съвсем скромна особа със своите 19 години беше най-невръстната сред всички участници във въпросния световен форум. Също добре съм запомнил, че напълно слепият млад есперантист от Норвегия Ото Приц спечели младежкия ораторски конкурс, проведен във Враца. Но несъмнено подвигът на българските слепи есперантисти е издаването вече 40 години на списание "Esperanta fajrero". То излиза в 4 версии и се разпространява в повече от 20 държави в Европа, Азия и Латинска Америка.
Но що за език е есперанто? Есперанто е изкуствен, планов език, измислен през 1887 година от очния лекар от еврейски произход Людовик Лазар Заменхоф. Основният му речников фонд съдържа думи най-вече от международната лексика, граматиката му е свръхопростена и се състои само от 16 правила. За няколко седмици обучение може да се постигне равнище, което при неизкуствените езици се постига за няколко години къртовско учене. Според доста надеждни източници езикът сега се ползва от почти четвърт милион души, предимно писмено.
Изявени есперантисти са експредседателите на Съюза на слепите в България Стефан Ненков и Тодор Шошев. Слепи есперантски поети са Тодор Шошев и Данчо Данчев. За разпространението на есперанто сред българските слепи определена роля играе и фактът, че известно време есперанто е учебен предмет в двете училища за слепи у нас.
След 8-дневно пребиваване в братска Сърбия я напускаме с прекрасните сувенирни тениска, чаша и торбичка, осигурени щедро от домакините. Отнасяме в България десетина есперантски значки, две стограмки сръбска сливова ракия, 3 пакета сръбски бонбони, 3 пръстена с гравирана върху тях на сръбски молитвата "Отче наш". Храним горещата надежда, че съвсем скоро пак ще имаме повод да посетим нашата съседка.