ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 09, 2024

Тема: РАЗКАЗ НА БРОЯ

Прогледване

Иван ЯНЕВ

Аудио-информационната система в тролея съобщаваше спирки, които нямаха нищо общо с действителността. Ако човек трябваше да се осланя на нея, то щеше много сериозно да се обърка. Многогодишните усилия и опитите общината да бъде принудена и да стане по-приятелски настроена към своите жители, които (или една част от тях) с нищо не бяха заслужили да живеят в подобна среда на хаос, не бяха дали кажи-речи почти никакъв позитивен резултат. Но една, вероятно никак немалка, част от жителите допринасяше за тази дезорганизираност и се задоволяваше с това да псува, но да съдейства, може би несъзнателно, за този начин на живот.
Мъжът познаваше добре маршрута и единственото му неудобство се състоеше в това, че трябваше да е нащрек, за да не изпусне своята си спирка. Не можеше, както правеше обикновено, да се отпусне и да е в мислите си някъде далеч, а базовото му съзнание и слух да следят спирките. Сега това нямаше как да стане, защото уредбата съобщаваше десетина спирки по-назад, което е още по-объркващо от това изобщо да не работи. 5 - 6 спирки преди тази, на която мъжът щеше да слиза, дамата от говорителите напълно изчезна, което в тази ситуация си беше положително явление.
— Малко наляво. - каза едно момиче. Спирката - тази, а и много други, представляваше лабиринт, съграден от колчета, кошчета, дръвчета, сергийки, будки и, разбира се, хора.
— Благодаря! - отклони се наляво и след няколко метра се натъкна на поредното вертикално насочено нещо. Заобиколи го и продължи.
— Накъде отиваш?
— Към Университета. - усети някакво докосване, което го насочи и продължи да го придружава.
— Това са стълбите. И знай, че Бог те обича. Той е с теб.
— Благодаря! - изкачи се по стълбището. Вратата се оказа затворена. Беше свикнал със затворените врати и буквално, и преносно. Застана миг-два пред прашлясалите двери на просветния храм.
— Тук е затворено - дочу същия глас. - По-надолу има друг вход.
Тръгнаха. Стигнаха до тунела и влязоха.
— Благодаря! Оттук вече няма проблем, ще се справя.
— Имаш ли Библия? - ехото в тунела даде своето и въпросът го удари като куршум.
— Да! - не продължи с обяснението, че ползва Библията в историко-научен аспект, а не като последовател.
— Прочети Лука, Глава 4, Стих 18!
***
Тършуваха вече повече от половин час в книжарницата. За колежката му това беше интересно, понеже тя обичаше книгите. Колегата му стоеше отегчен, пуфтеше като парен локомотив от средата на XIX век и вероятно се чудеше как при това хубаво време навън може човек да го пилее така лековато, ровейки се в някакви хартии. Накрая толкова му доскуча, че и той започна да преглежда. Четяха му автори, заглавия, анотации. Платон, Ницше, Умберто Еко, Стивън Кинг, Чарлс Буковски и още, и още. Търсеше нещо, написано от неговите именити колеги. Понякога щедро се глезеше, като наричаше тези литературни гиганти "свои колеги".
Знаеше, че между него и тези колоси на словото имаше пропаст, която надали някога би успял да запълни, дори отчасти. Е, имаше и такива автори, на които не искаше да е колега. Но така е то - всеки можеше да се накипри със званието "писател". А в днешно време дали си добър, или не чак толкова добър писател не определят само читателите, дори те имат най-малката дума. Основният определящ фактор дали един съвременен писател е популярен е пиарът, агресивната реклама, а зад това стоят пари, понякога много пари.
Двамата му колеги продължаваха неуморно да прехвърлят том след том. Накрая си избра Буковски, "За писането".
— Тук има ли Библията.
— Библията не се продава - убедено заяви колегата. - Това е Света книга и не може да се продава.
— Ти ще кажеш, че не се продава! - опонира му мигновено колежката.
— Всичко се продава, включително и Библията - допълни мъжът.
— Но как... Библията трябва само да се дава, а не да се продава - продължи невярващо колегата.
— Да бе, да. Ей сега ще ти я намеря! - и колежката клекна пред рафта с религиозната литература. Библията беше хубаво, със изключително тънка хартия, издание.
Беше пълна версия - Стар и Нов завет.
— Ето я! Виждаш ли, че всичко се продава, включително и Библията! И искам да ти кажа, че цената е солидна, така че друг път да не спориш с мен.
— Стига бе! Търгаши!!! Как може да се продава Библията!?
Мъжът разсеяно слушаше колегите си, но мислите му бяха там, в тунела, и в гласа, който му казваше да прочете онзи стих.
— Би ли ми прочела един пасаж?
— Да ти прочета? Но кой точно? Не съм наясно с библейските текстове. Нещо май ме бъзикаш…
— Не, сериозно ти говоря. Прочети съдържанието и ще ти кажа.
От Лука Свето Евангелие, Глава 4.
18. "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,"
Той се подпря на стелажа и отново дочу онзи напевен глас, който звучеше така спокойно и успокояващо го: "Бог те обича. Той е с теб".
— Това е писано точно за теб - дочу някъде, сякаш отдалеч, гласа на колежката си.
"Но аз ли трябва да го правя това? Или да търся някой да го стори? Може ли човек да помага на ближния си за нещо, с което самият той не се е справил? И всъщност трябва ли да се чака някакво подходящо време, за да помогнеш на някого или да ти бъде помогнато на теб самия? Вярата дава сила, да, но коя вяра?
А този кой беше? И дали въобще някой беше?"
Той отново се озова в тунела и дочу: "Имаш ли Библия? Прочети Лука, Глава 4, Стих 18!". Той протегна ръка, но там нямаше никой. Ръката му увисна в нищото. В тунела стоеше сам. А може би не. Не знаеше дали този глас и неговите думи бяха предназначени за него, или чрез него трябваше да продължат нататък. Отпуснатата му ръка потрепери.
— Ще прочета този стих. - каза мъжът. Но никой не му отговори. Тишината като с покров го беше обгърнала отвсякъде. Тунелът, притихнал, здраво го държеше в своята прегръдка. "Прочети Лука, Глава 4, Стих 18!"
18. "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,"