Брой 11, 2024

Тема: ТВОРЧЕСТВО

Апокалипсис

Беше късен следобед в началото на месец юни. Излизах от лекции и упражнения и се чувствах ужасно. Предната нощ почти не бях спал, защото празнувахме тежък рожден ден. Съчетанието от безсъние и махмурлук е едно от най-неприятните неща, които могат да сполетят който и да е човек. В такива моменти поставям под съмнение смисъла на собственото си съществуване, а в по-широк план - съществуването и на останалите представители на човешкия род.
Времето беше облачно, задушно и в далечината се чуваше тътен от приближаваща буря. Едва дочаках автобуса и щом седнах на най-задната седалка, веднага заспах. Събудих се, както винаги, когато автобусът направи десен завой, а след това ляв. Това ми действаше безотказно като будилник. Трябваше да сляза на по-следващата спирка, така че имах време да се разсъня и да установя, че навън вали проливен дъжд. Слязох от автобуса и, без да бързам, се отправих към моя блок в студентските общежития. И да тичах - нямаше да бъда по-малко мокър. Дъждът беше топъл и освежителен. Щом влязох в стаята, която споделях с още двама съквартиранти, облякох сухи домашни дрехи и се проснах на леглото с намерение по-късно да се съблека и пъхна под чаршафите.
Небето притъмня още повече с настъпването на вечерта и забелязах, че дъждовните капки постепенно станаха розови. Не се учудих особено, защото съм чувал, че при наличие на прахови частици от Сахара е възможно такова оцветяване. Чувал съм дори, че имало случай дъждът да се оцвети до наситено червено и тогава наподобява валяща от небето кръв. Учудих се повече, когато розовите капки постепенно се превърнаха в розови снежинки. Странното беше, че през юни вали сняг. Отворих прозореца и ме лъхна влажен студен въздух. Много скоро започна да се образува розова снежна покривка. Тя бързо нарастваше и когато спря снеговалежът, достигна около 15 сантиметра. Сутринта слънцето изгря някак внезапно и освети безоблачното небе. Температурата бързо се покачваше и снежната покривка започна да намалява. Учудващо беше, че това не беше съпроводено с локви вода и киша, а просто снегът изчезваше. Накрая върху земята остана розова коричка с дебелина около 5 сантиметра.
Излязох навън и докоснах този остатък от снега. Коричката наподобяваше стиропор, но беше по-ронлива. Свежата до вчера трева под нея се беше превърнала също така в ронливи тънки сламки. Обзе ме тревога. Качих се в стаята си и погледнах през прозореца. По алеите към автобусната спирка се движеха момичета и момчета, обзети от същото безпокойство. Някои от тях се навеждаха и докосваха коричката, превърнала цялата околност в пустиня. Автомобилите по шосето вдигаха розов прах, а жегата бързо стана непоносима.
В 12 часа на обяд радиото съобщи, че розовото оцветяване на дъжда и снега се получило от проникващ в атмосферата космически прах. Земята просто пресича облак от него и това ще продължи още известно време. Поради същата причина слънцето има леко розов оттенък. Подобни явления е имало и преди, но сега необикновеното е, че този прах с неизвестен състав има свойството да разлага водата на съставните ѝ части – водород и кислород, под въздействието на слънчевата светлина. Очевидно е, че на това въздействие е изложена цялата планета и следователно ще има интензивно отделяне в атмосферата на водород и кислород.
Човечеството отдавна се мъчи да открие начин за разграждане на водата без голям разход на енергия. Сега решението на този проблем идва от космоса, но вече превръща планетата в пустиня, защото странният прах извлича влагата от всичко, включително и от растенията.
Разбрах, че става нещо много сериозно. Нямах никакво желание да се насоча към университета. Вместо това отидох на гарата и хванах първия влак за родното ми градче. Хората във влака гледаха угрижено през прозореца и почти не си говореха. Адската жега и липсата на климатик налагаха всички прозорци да бъдат отворени. Горещият вятър навяваше голямо количество от розовия прах, който се стелеше по празните седалки и дрехите на пътниците.
Слязох от влака и се отправих към родната ми къща. След десетина минути влязох в двора, който преди седмица оставих потънал в зеленина. Нищо от това не беше останало. Едрите листа на лозите се бяха свили като фунийки за сладолед и при докосване се ронеха. Нямаше никой вкъщи. Знаех къде е ключът, но не влязох вътре. Тръгнах към полето извън града. Пресякох моста на реката и забелязах, че тя беше с доста намаляло ниво, но все пак течеше. Прашният черен път сега беше още по-прашен. Към обикновената земна прах се прибавяше и розова коричка. Наоколо нямаше жива душа, а беритбата на ягодите би трябвало да е в разгара си. Повървях малко и седнах край пътя. Не обръщах внимание на жегата. Въобще не можех да събера мислите си. По пътя се зададе една жена. На рамото си носеше навито въже. Без да я заговарям, тя се спря: "Имахме сено на ливадата. Днес трябваше да го приберем. Отидох и видях, че от него нищо не е останало. За какво ми е това въже?" – каза тя и хвърли въжето встрани от пътя. Без да каже нищо повече - отмина. С ужас установих, че в очите й се четеше тиха лудост.
Все пак събрах мислите си и започнах да разсъждавам. При такова интензивно отделяне на водород и кислород в атмосферата при достигане на критична маса нямаше ли една клечка кибрит или една искра да взриви цялата атмосфера и да изпепели земята!? Отдаден на тези мисли чух страшен тътен.
"Почва се!" – помислих си и се събудих. Лежах в леглото все така с домашните си дрехи, облян в пот. Навън беше сутрин и все още отекваше гръмотевицата, която ме събуди. Продължаваше да вали, само че бистър живителен дъжд. Скочих от леглото и погледнах навън. Тревата беше по-свежа отвсякога. От листата на дърветата се стичаха бистри капки вода. Момичета и момчета бодро отиваха към автобусната спирка - едни с чадъри, други без. Животът си течеше, както във всяка дъждовна утрин.
Стоях до прозореца и все още не можех да се успокоя. Възможно ли е да се случи такова нещо на нашата планета? Какви са рисковете това да дойде от космоса или ние сами да си го причиним? Говорим много за глобалното затопляне и неговите последствия, но то все пак се случва. Преди опасността от световна ядрена война изглеждаше доста далечна, но сега все повече се говори за нея като нещо реално. Има научни предположения, че животът на земята е възникнал вследствие на проникнали въглеродни съединения от космоса. Ако той бъде унищожен отново от космоса, има известна логика. Но ние сами да се унищожим поставя въпроса, който си задавах вчера - какъв е бил смисълът на нашето съществуване и нашия прогрес?

Йордан МЛАДЕНОВ

Назад

Всички статии на Брой 11, 2024

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Декември

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Бойчиновци
Монтана
Силистра
Велико Търново
Шумен
Русе
Смолян

ОБЩЕСТВО

Тъжни размисли след едно пътуване

ОТЗВУК

Във фокуса на телевизионните камери и радиомикрофони

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Учени победиха слепотата

ПСИХОЛОГИЯ

Неделни размисли

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Носители на надежда

СПОРТ

Национален турнир по боулинг за купата на Перник
Параолимпийски дни по шоудаун и шахмат за хора със зрителни увреждания за купата на София
Пловдив отново стана домакин на държавно отборно първенство по шахмат за хора със зрителни увреждания

ТВОРЧЕСТВО

Второ издание на творческия конкурс "Графити от думи и звуци"
Апокалипсис

ТЕХНОЛОГИИ

Телефонът BlindShell Classic 2 вече се предлага на българския пазар