Брой 11, 2024

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шумен

Рибарски истории

Денят предвещаваше топло и безоблачно време. Още от ранни зори рибарят Борко натовари рибарските такъми и се отправи към мястото, откъдето щяха да го вземат. Вървеше и прехвърляше в ума си – "Приготвих захранка, прегледах въдиците, месината, макарата, кукичките, рибарското столче и туристическата маса". Разстоянието не беше далеко, но раницата с такъмите тежеше като умрял циганин. Бастунът му помагаше не само да не хлътне в някоя дупка, образувала се от липсващите тротоарни плочки, но и за опора. Пристигна навреме. Баш рибарят -председателят на спортния клуб, беше организирал транспорт до избрания язовир. Качи се. Всички от групата вече бяха в буса. Жизнерадостните поздрави и емоцията се усещаха в гласовете им. Всеки обясняваше как се е подготвил и се надява денят да бъде успешен и да има улов.
Пристигнаха и според регламента и правилата, които председателят определи, изтеглиха номера на мястото, което трябваше да заемат около язовира. Жребият на Борко го изпрати на най-отдалеченото място. Огледа се. Май не беше толкова зле мястото. Хвърли такъмите и огради района, в който трябваше да се движи. Потърси прашката, за да хвърли захранката навътре в язовира. Да, ама точно когато му трябваше тази прашка - не можеше да я намери. А как старателно приготви захранката! Сложи и малко мастичка за аромат, оформи на топки и я нареди в кутия. А - ето я и прашката! Захрани участъка, определен за него, и метна въдиците. Чак сега се огледа. Не, че виждаше надалеко, но седнал на рибарското столче, се мъчеше да съзре другите участници в състезанието. Вече беше въпрос на време и късмет къде и на кого ще клъвне най-напред и най-голямата риба. Наредиха се дълги и тягостни минути. Взря се и изостри слух да не пропусне звъна на електронното устройство, прикрепено към въдицата. Другите участници вече имаха уловена риба. Коя едра, коя дребна, но имаха… Борко чакаше и хапеше устни от яд.
Унесен в мислите си, сякаш в просъница чу звънене. За момент се обърка, но звъненето продължаваше. Скочи, грабна въдицата и леко дръпна. Месината се опъна. Дръпна още веднъж. Да, имаше опън. Бавно завъртя макарата. Тежичко, ако не се е оплела в треволяка - се очертаваше едричък екземпляр.
Навиваше макарата бавно. Рибата се бореше, дърпаше, опъваше кордата, но Борко веднага отпускаше макарата. Знаеше, че първо трябва да измори рибата и чак след това да я извади от водата. Не беше лесно. Този красавец не спираше да дърпа. При следващия опън така силно и рязко дръпна, че въдицата се изплъзна до половина от ръцете му. Борко се стресна. Боже, ще го изтърве! Не трябва, не може да е такъв карък! Стисна пръта, потта течеше по челото, ризата залепна за гърба му, но той не обръщаше внимание на тези подробности. Цялото му внимание и неистово желание беше насочено към водата. Потта стигна до очите. Не виждаше нищо, но със сетивата си почувства, че рибата е близо до брега. Чуваше плясъка на опашката и отчаяното ѝ мятане във водата. Сега, точно сега трябваше да извади рибата! Обърна се настрани и извика –"Донесете кеп!". Стискаше и не мърдаше много, много. Още веднъж извика с цяло гърло, но до него се чу само гласът на Наско - друг рибар. Но ужас, той е напълно сляп! Трябваше да мисли бързо и да вземе решение. Това е, нямаше друг начин. Бутна пръта в ръцете на Наско – "Стискай и не прави нищо! Викай да донесат кеп!". След това скочи във водата.
- Какво правиш, ще се удавиш! - викна след него Наско.
- Рибата я хванах аз и сам ще си я извадя, ти само стискай въдицата!
Хванат за месината, Борко започна да навлиза във водата. Не познаваше дъното на язовира и за това крачка по крачка, педя по педя, като се придържаше за месината, започна да се приближава към рибата. В този момент се чу гласът на председателя:
- Времето изтече, приключваме риболова.
Борко чуваше гласовете на другите участници в риболовната надпревара и суматохата по брега. Нервно хвърли поглед през рамо. Слава Богу, някой идваше и сякаш носеше големия кеп. Чу глас:
- Тук съм, сложи този красавец вътре! Успя! Готово, вади!
Не може да бъде! Хряс и тряс раздра въздуха. Дръжката на кепа не издържа тежестта, счупи се. Добре че държеше с едната ръка обръча на кепа, а пръстите на другата все още бяха впити в хрилете на рибата. С последни сили се задържа в хлъзгавата вода. Усети как някой дръпна кепа и го изтегли заедно с рибата.
- Пусни го на земята! - каза Наско.
Борко погледна ръцете си. Още стискаше здраво. Чу до себе си възхитени гласове. Това е бял амур, голям е, може би над 5 килограма. "Ще се зачете ли уловът?" - чу се друг глас. Борко изтръпна. Може да е в последния момент, но е в регламентираното време. Намеси се председателят – "Да, теглете!".
Всички рибари прибраха такъмите и се отправиха към навеса. Тук щяха да обявят резултата от днешното състезание. Председателят обяви победителя. След награждаването поканиха всички на импровизираната трапеза. Борко вървеше и стискаше в ръце медала - златен. Може да говорят много за рибарите и техните истории, но истината е, че наградата му прилягаше, а можеше и по-голяма риба да хване.

Нели КОЛАРОВА

Назад

Всички статии на Брой 11, 2024

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Декември

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Бойчиновци
Монтана
Силистра
Велико Търново
Шумен
Русе
Смолян

ОБЩЕСТВО

Тъжни размисли след едно пътуване

ОТЗВУК

Във фокуса на телевизионните камери и радиомикрофони

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Учени победиха слепотата

ПСИХОЛОГИЯ

Неделни размисли

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Носители на надежда

СПОРТ

Национален турнир по боулинг за купата на Перник
Параолимпийски дни по шоудаун и шахмат за хора със зрителни увреждания за купата на София
Пловдив отново стана домакин на държавно отборно първенство по шахмат за хора със зрителни увреждания

ТВОРЧЕСТВО

Второ издание на творческия конкурс "Графити от думи и звуци"
Апокалипсис

ТЕХНОЛОГИИ

Телефонът BlindShell Classic 2 вече се предлага на българския пазар