Брой 11, 2024

Тема: ПСИХОЛОГИЯ

Неделни размисли

Боян БОЕВ

Ние сме съдове, създадени от божествени ръце. Всеки от нас има своите особени черти, защото притежаваме индивидуалност. Носим своите добродетели и недостатъци, които ни правят такива, каквито сме. За едни сме красиви, за други грозни. За едни добри, а за други лоши. Но това какво значение има? Нима трябва да търсим одобрението на останалите през целия си живот? Винаги ще има нещо, заради което ще сме недостатъчно добри, красиви, успели и тъй насетне в очите на някого. Да, от това често боли. Особено, ако тази недостатъчност я виждаме в очите на близки за нас хора, чието одобрение би ни дало сили, би ни донесло радост. А дали пък това не са уроци, които трябва да научим в този живот? Уроци, които имат за цел да ни покажат, че по-важно е ние да бъдем доволни от себе си.
С радост да поглеждаме онези очи, които ни гледат от огледалото, когато застанем пред него, и да сме в мир с тях. Да не изпитваме страх, срам, отвращение, да не бъдем отблъснати от самите себе си. Самооценката носи толкова голяма сила!
Раните, които хората ни нанасят, са онези пукнатини по съдините, които могат лесно да ги строшат на парчета. Но могат и да направят съда още по-ценен.
Има едно японско изкуство, което датира от средните векове и се нарича Кинцуги. Кинцуги се състои в това, че счупена керамика се поправя, като пукнатините се запълват с лепило, примесено със златни частици. Така този съд, който е щял да бъде изхвърлен на боклука, се превръща в много по-ценен и скъп. А раните по него не са прикрити, за да изглежда съвършен като в първоначалния си вид, а дори напротив – всяка пукнатина е подчертана така ярко, че да се вижда хубаво запълненото със злато място. Нека се научим да запълваме собствените си пукнатини, нанесени ни от останалите волно или неволно, от техните обиди, осъдителни погледи, действия и унижение, със злато. Нека не прикриваме тези белези, а да ги носим с гордост, защото сме ги превъзмогнали, те са ни направили по-устойчиви, по-мъдри и по-ценни. Да, отново няма да бъдем достатъчно добри, красиви, успели и ценни в очите на много хора край себе си, дори и на много близки за нас хора. Важно е да превъзмогнем това. Важно е да живеем живота си така, както сметнем за най-добре. Защото си е нашият живот! А най-важното одобрение е онова, което сами можем да дадем за себе си и делата си. Доволни ли сме наистина от себе си?
Ще завърша с един цитат от книгата "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис, който се превърна в мое мото през по-голямата част от съзнателния ми живот: "Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. Не го ли стори, със сигурност ви чакат много години на страдание. Известно време ще ви боли от раздялата, но накрая сърцето ви ще оздравее. Тогава ще можете да изберете онова, което наистина искате. Ще откриете, че за да направите верния избор, ви е по-необходимо да вярвате на себе си, отколкото на другите".

Назад

Всички статии на Брой 11, 2024

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Декември

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Бойчиновци
Монтана
Силистра
Велико Търново
Шумен
Русе
Смолян

ОБЩЕСТВО

Тъжни размисли след едно пътуване

ОТЗВУК

Във фокуса на телевизионните камери и радиомикрофони

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Учени победиха слепотата

ПСИХОЛОГИЯ

Неделни размисли

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Носители на надежда

СПОРТ

Национален турнир по боулинг за купата на Перник
Параолимпийски дни по шоудаун и шахмат за хора със зрителни увреждания за купата на София
Пловдив отново стана домакин на държавно отборно първенство по шахмат за хора със зрителни увреждания

ТВОРЧЕСТВО

Второ издание на творческия конкурс "Графити от думи и звуци"
Апокалипсис

ТЕХНОЛОГИИ

Телефонът BlindShell Classic 2 вече се предлага на българския пазар