Брой 11, 2024
Тема: ОБЩЕСТВО
Тъжни размисли след едно пътуване
Вчера взех един старец на автостоп. Видях го в центъра на село, през което минавах - дребен, съсухрен, беловлас. Махаше така немощно, но същевременно толкова отчаяно, че включих аварийни и спрях.
"Накъде сте?" - питам, а той срамежливо смутолевя името на някакво друго село, което се оказва следващото по пътя. Разчиствам чанти, телефони и разни други боклуци от предната седалка и го каня в колата. Старецът благодари, качва се внимателно, сяда бавно и още по-внимателно, прегърбва се, скръства ръце между коленете си и застива в тази поза.
Потеглям, той мълчи. Поглеждам го с бялото на очите - свил се е срамежливо и изглежда безкрайно малък - като проскубано есенно листо, което вятърът е довял в колата. Дрехите му са вехти, но чисти. Само по обувките има кал - явно затова толкова внимателно се е качвал, все едно влизаше в аптека.
"Оттук ли сте?" - решавам да завържа разговор аз. "Не!" - тихо отговаря старецът - "Жената беше оттук, а аз съм от съседното село". После преглъща и добавя: "Тя почина през декември и аз какво да правя - ходя дотам, трябва...".
Пак мълчим.
"Децата?" - питам аз. "В чужбина" - смутолевя той.
Отново мълчим.
"На колко сте години?" - любопитствам. "На 84" - отговаря. Аз се възхищавам от сърце на енергията му, пожелавам му да е все така бодър и изведнъж разговорът потръгва.
"Имам си градинка" - грейва дядото - "и си я гледам - тиквички, доматки, краставички, зеленце... Какво да правя? Да седна да гледам телевизия и да мисля как ще мра ли?! Не! Така ми е по-добре. Едно време съм строил хижа "Плевен". После работих като планински спасител - по цял ден из чукарите. Сигурно затова съм още на крак. Хубави времена бяха... Жената като почина и стана по-трудно, но какво да правя? Докато мога, ще си работя...". Натъжава се и пак млъква.
След малко започва пак с оправдателен тон: "Едно време имаше рейсове - на всеки час. И можехме да пътуваме. Хубави времена бяха... Ама сега има само един сутрин и чак вечер наобратно. А в събота и неделя няма хич! Има и един до София, но той е много скъп... Те и другите са скъпи, де... Не мога с тая пенсия...".
Пак млъква, а на мен ми става гадно. "Затова благодаря на такива добри хора като Вас" - добавя след малко и навежда поглед. "Няма за какво" - казвам. "А, има... има! Иначе как..." - и не довършва.
След малко стигаме. Старият човек слиза - струва ми се, че дори го направи по-внимателно отпреди, ако изобщо това е възможно. Три пъти ми благодари, а после дълго ми маха, докато се скривах от погледа му.
Излизам от селото и си мисля за всички тези забравени от Бога и държавата бедни, стари, немощни хора по селата.
Неизвестни. Незнайни. Непотърсени.
Защото за тях няма кой да вее знамена; за тях няма кой да организира кампания; за тях няма кой да протестира. За хората, които са построили не само хижа "Плевен", а всички хижи и всички пътища, по които стигаме до тях - за тях никой не крещи "Слава на героите!". Те умират в мизерия и забрава. Засрамени - от собственото си унизително съществуване и от греха на собствените си наследници.
Защото да изоставиш своите, за да се грижиш за чуждите, е просто тщеславие и нищо друго. А тщеславието е голям грях, който се плаща с отсрочка, но с огромна лихва!
Калина ХРИСТОВА
Всички статии на Брой 11, 2024
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. ДекемвриИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
БойчиновциМонтана
Силистра
Велико Търново
Шумен
Русе
Смолян
ОБЩЕСТВО
Тъжни размисли след едно пътуванеОТЗВУК
Във фокуса на телевизионните камери и радиомикрофониОФТАЛМОЛОГИЯ
Учени победиха слепотатаПСИХОЛОГИЯ
Неделни размислиРЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООДРЕХАБИЛИТАЦИЯ
Носители на надеждаСПОРТ
Национален турнир по боулинг за купата на ПерникПараолимпийски дни по шоудаун и шахмат за хора със зрителни увреждания за купата на София
Пловдив отново стана домакин на държавно отборно първенство по шахмат за хора със зрителни увреждания
ТВОРЧЕСТВО
Второ издание на творческия конкурс "Графити от думи и звуци"Апокалипсис
