Брой 03, 2008

Тема: РАЗКАЗ НА БРОЯ

Ко ша правим ся?


(Епидермален разказ)

В понеделник тук всички са мъртви: хотелите, дискотеките и хората. Умират още в неделя следобед. В петък отново възкръсват. Живеят два дни и пак умират. Преди да дойде демокрацията в понеделник всички хора отиваха на работа. Работеха всеки ден! По осем часа на ден! Строяха фабрики. Изграждаха комбинати: химически, металургически, оловно-цинкови. Построиха заводи за полупроводници и за цели проводници! Но един ден решиха, че са допуснали голяма грешка и построеното за четиридесет години ликвидираха за четири.
- Е, кво ша правим ся? – попита ме тогава моят приятел от гимназията Пепи.
- Не знам. – повдигнах аз рамене.
- Аз пък знам. - каза Пепи – Ще се захванем с натрупване на първоначален капитал. Вече няма да ходим на училище, а ще крадем. Сега всички, които искат да натрупат първоначален капитал, крадат!
Така беше. Всички, които искаха да натрупат първоначален капитал крадяха, но не всички попадаха в районното управление на МВР. Нашият опит да натрупаме първоначален капитал, след няколко апартаментни кражби, завърши точно там, в районното управление.
- Е, кво ша правим ся? – попитах аз на свой ред Пепи. – Не можахме да станем капиталисти. Вече сме пълни пролетарии!
- Не сме. – озъби се Пепи. – Защото пролетариите нямат нищо, а ние с теб имаме нещо тук, чукна се той с пръст по главата. Ще се захванем с политика или религия. Или може да си направим една фондация. Там сега е най-голямата далавера. Дори може да си учредим едно НПО – завърши вдъхновено Пепи.
- Какво е туй? – погледнах го разтревожено аз – Да не би да означава някаква партийна организация?
- НПО означава неправителствена организация. Разбираш ли?
- Кво? – погледнах го уплашено аз – Ти искаш да тръгнем срещу правителството? Срещу държавата?
- Какво държава бе? – погледна ме с презрение Пепи – Не разбра ли, че вече държава няма?
- Как така да няма? – не се предавах аз – Ами ние какво сме? Аз, ти и другите хора.
- Аз, ти и другите хора не сме държава, а сме народ. – каза Пепи – И народ не сме, както е казал дядо Славейков, а сме мърша!
- Това, което е казал дядо Славейков го зная, но ми е някак обидно и никак не искам да се съглася с него.
- Искаш, не искаш това е положението – отсече Пепи.
Докато с Пепи си изяснявахме държава ли смe или народ и що за народ сме, докато умувахме как да натрупаме този пусти първоначален капитал, то времето свършило. Не, че времето изобщо е свършило, а времето за първоначално натрупване на капитал и дошло друго време, време за изграждане на капитализъм. Ама не див балкански, а хубав, питомен, европейски.
- Айде да се включим! – казвам възторжено аз.
- Кво?!  - изгледа ме зверски Пепи. – Няма да се включваме в изграждането на нещо, което ще разрушаваме само след 30 – 40 години.
- Защо бе, Пепи? Защо смяташ, че това, което се изгражда сега ще се разрушава след 40 години?
- Защото числото четиридесет е сакрално. – отговори бавно Пепи. – Защото Моисей е водил евреите из пустинята четиридесет години, защото четиридесет дни бродят душите на мъртвите, преди да се възнесат на небето. Защото, ако искаш да знаеш има дори и църква „Св. 40 мъченици”.
- Бре! Откъде знаеш всички тези неща бе, Пепи? – погледнах го аз с възхищение.
- От Библията – отговори Пепи.
Това, че Пепи не е чел никога библията съм почти сигурен. Най-вероятно всички тези неща той е научил от Евангелистката църква, която той напоследък твърде редовно посещава. Дори преди няколко дни ми каза, че са предложили да го направят пастор. Ами да! С тези познания според мен, той вече е готов за пастор. Но сега засега Пепи не иска да става пастор, а работи като дисководещ два дни в края на седмицата, събота и неделя, защото, както вече казах нашето селище живее само два дни - събота и в неделя. В понеделник тук всички са мъртви, хотелите, дискотеките и хората.

Димитър ГРУДЕВ


Назад

Всички статии на Брой 03, 2008

8 МАРТ
Кулинарно майсторство с любов и фантазия
ГОДИШНИНА
Идва големият юбилей на Луи Брайл
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
Дупница
Плевен
Добрич
София, ТСО Младост
КОНСУЛТАЦИЯ
Данъчните облекчения за хората с увреждания
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Европейският съюз на слепите празнува Международния ден на жената – 8 март
Относно ЕСС
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Лечение на макулната дегенерация
Глаукомата
ПИСМА
По повод публикация
ПОЕЗИЯ
Хронология
Опожарена гора
ПРАЗНИЧНО
Лазаровден, Цветница и народната традиция
ПРЕМИЕРА
Ново помагало в ръцете на специалиста
Социалните дистанции към слепите – реалност или митология?
ПРОЕКТИ
ССБ спечели нов проект
Подкрепа за развитието на неправителствените организации на хората с увреждания в България
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Ко ша правим ся?




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017