ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 12, 2024

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шумен

Трансмариска или днешният Тутракан

В живота на всеки човек има дати и събития, които са част от неговия духовен и самоопределящ се ден. За нас такъв ден се оказа 15 октомври - Международния ден на белия бастун. Ние от Шуменската организация на слепите искахме да посветим този ден на събития, които са оказали решаваща роля в израстването на националното и духовното самочувствие на всички българи. Организирахме посещение на историческите места на Тутракан. Много от нас не бяха ходили в този район. Представа нямахме какво ще видим и какво ще научим. Но любопитството и желанието за нови знания и впечатления бяха в основата на нашата инициатива. Оказа се, че Тутракан е интересен град, разположен терасовидно покрай река Дунав. Там повечето градски улици са от стъпала. Нямате избор. Ако искате да отидете до историческия музей – качвате се по стъпала, ако искате да отидете до музея на риболова – слизате по стъпала. Ако искате да отидете до заведение или друг административен център, пак се качвате по стъпала. Нагоре, надолу, направо си е ежедневен фитнес!
Първо посетихме Историческия музей на Тутракан. Тук от разказите на уредника добиваш представа за силата на духа, гордостта, величието и несломимата воля на българския войник. Стоиш, слушаш и си даваш сметка за отминалите времена и че тези войни са били най-обикновени хора като нас. Отивали са на фронта, за да защитят семейството, родината и националната си самоопределеност.
След това се отправихме към единствения по поречието на река Дунав Музей на риболова и лодкарството. Очарователно място! Тук можеш да разбереш защо риболовът и лодкарството са били основен древен поминък и занаят, който е изхранвал цели родове и фамилии. Екскурзоводката, която ни развеждаше и показваше експонатите в музея, не очакваше, че ще срещне посетители, дълбоко просветени в риболова. Нямаше предмет или консуматив, свързан с риболова, който да не се изкоментира и обясни от нашите доказали се риболовци - за какво служи и как се използва, за да се лови риба. Получи се динамичен, забавен и приятен за двете страни диалог.
С настроение и положителни емоции се отправихме към местно заведение да похапнем. Знаете ли, че в Тутракан, ако не хапнеш местната рибена чорба по Тутраканска рецепта, ще обидиш домакините!? Е, ние хапнахме, чудесна е!
Последно посетихме в село Шуменци мемориалния комплекс "Тутраканска епопея – 1916", където се е провела една от най-големите битки, дала началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Бяхме поканени в зала, обособена и устроена като бойно поле. Цялата е изградена от окопи и направени барикади от чували. По окопите има разположени пушки. Влизаш в самите окопи. Ти си на бойното поле. И се започна. Свистене на куршуми, падащи и избухващи снаряди, от всички страни се стреляше с картечница и пушки. Ужас. Гледаш, затаил дъх, и не ти се вярва. Но ти си там и ги виждаш. Хората се търкалят, стават и пак се залавят за пушките. Един за друг си помагат и покриват. Картечниците не спират. Бомби избухват навсякъде, ако някой падне убит - друг застава там. Противниковите войници се щурат из окопите, разбъркването е видимо. Войниците и от двата лагера с рев и проклятия се мъчат да устоят на огъня. Не може. Разбираш го, но въпреки това стоиш вцепенен, гледаш, смразен от ужас и безсилие. Разбираш, че войната е грозно и варварско събитие. Падне ли първият убит от куршум - вече няма победители и победени, а само разруха, смърт, сълзи и мъка.
Отправихме се към костницата. Там са положени костите на повече от 8000 войници и офицери - българи, румънци, германци, участвали в битката през 1916 година. На обелиска има надпис на четири езика - "Чест и слава на онези, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество".
Затова, затаили дъх, решихме да застанем пред всички известни и неизвестни герои и техните подвизи. Да преклоним глава и да отдадем почит на героизма, мъжеството, смелостта и саможертвата на всички загинали във войната като бранители на семейството и Родината.

Нели КОЛАРОВА

Туристическа обиколка из северната ни съседка

Отдавна искахме да разнообразим проектите ни, свързани с 13 ноември - Международния ден на слепите хора, и да си подарим едно по-различно изживяване. Идеята за двудневна екскурзия от Шумен през Русе до Букурещ, Синая с красивите замъци и Сланик с най-дълбоката солна мина в Румъния доскоро беше мечта за нас. Голяма част от нашите съюзни членове желаеха да им организираме посещение и разглеждане на забележителности в северната ни съседка. Речено - сторено. И така на 26 и 27 ноември 2024 г. реализирахме тази наша мечта. Маршрутът ни се състоеше от панорамна обиколка на северната част на Букурещ, разходка и нощувка в Синая, посещение на солна мина Униря и панорамна обиколка на южната част на Букурещ.
Мили приятели, столицата на нашата съседка ни впечатли със запазена архитектура, музеи, добре изградена инфраструктура и много зелени паркове. При панорамната ни обиколка видяхме красиви и внушителни сгради с богата орнаментика и с красиви куполи като Парламента на Румъния - символа на града, Румънския Атенеум, Двореца на ЦИК, Триумфалната арка и много други. Всички те са взаимствани от френските архитекти и са умалени копия на сгради от Париж. Те са причината за красивото прозвище на града, а именно - Малкият Париж. Близо до Триумфалната арка се намират изключително красивата Японска градина и Музеят на селото. Тук си позволихме да отделим един час за разходка. Музеят е изцяло на открито. Представя традиционния живот на румънските селяни. Времето беше доста хладно, липсваше богатата зеленина, но това не ни попречи да се насладим на сламените къщички и работилничките. Стигнахме до красиво езеро, тук ни обясниха, че площта на Музея на селото е умален мащаб на румънската територия и езерото определя местоположението на Черно море. Внушително, красиво и поддържано! Ще попитате защо се впечатлихме толкова. Ще ви кажем. Сигурно много от вас не знаят, че Румъния е доста млада държава. Основана е през 1861 година. Не е имало преди това Румъния, тя е била територия на други държави. За такава малка лична история те могат да се хвалят с много забележителности.
От Букурещ се отправихме към Синая. Името на града идва от тамошния манастир - Синая, построен от Михаил Кантакузин след завръщането му от планината Синай в Египет. За голямо наше разочарование не можахме да посетим нито един обект. Оказа се, че работното време е сменено и през тези дни почиват. За това пък направихме панорамна обиколка в курортния комплекс. Видяхме замъка "Пелишор" - резиденция за кралските наследници на трона на Румъния, и замъка "Кантакузино", поръчан от принц Кантакузино за лятна резиденция. Разходихме се в парка "Димитрие Гича", където се натъкнахме на красиви сгради. Една от тях е казиното "Синая" – символ на курорта, разположено на малък площад. Чарът от разходката бе подсилен и от падналия първи сняг. Побелелите тревни площи, хипнотизиращата гледка към Карпатите и красивите царствени сгради засилват чувството, че си в приказка.
Отседнахме в хотел, който ни изненада с архитектурните си решения. Каскадата от стъпала се оказа предизвикателство за много от нас. Не, че се оплакваме, но след дългото пътуване и разходките преодоляването на тези стъпала се оказа проблем. Е, и тук се справихме. Бързо загърбихме всички тези проблеми, когато в ресторанта ни посрещнаха с пищна румънска вечеря. На всеки от нас поднесоха "Цуйка"- национално румънско питие, подобно на нашата ракия, но с по-нисък градус и се приготвя от сливи. Последва атрактивно поднасяне на мамалига с вкусни малки сармички и други традиционни ястия с музикален съпровод и огньове. На финала на тези кулинарни вкусотии внесоха огромна торта, от която лумна огън два метра висок. Всеки от нас получи по едно резенче торта. Направо си беше обслужване като за ВИП гости. Освен с румънските ритми домакините ни изненадаха и с българска народна музика. Забравили умората, извихме кръшни хора. Настроението беше чудесно, а впечатленията ще останат дълго в нас.
На следващия ден се запътихме към едно от чудесата на северната ни съседка – солната мина Униря в град Сланик с 208 метра дълбочина. С автобуси се спуснахме по дълъг тунел за около 10-15 минути. Попаднахме в подземни галерии, сякаш излезли от фантастичен роман, с внушителни статуи и пещерни образувания, придаващи мистичност. Атмосферата под повърхността е невероятно красива и интересна. Гледахме с отворени уста и се чувствахме малки в тази дълбока под земята мина. Знаете ли, че солта се нарича още "бяло злато" и който добива сол е богат. Разгледахме статуите от сол, представени в Музея на солта и дишахме въздух, съдържащ множество солни микроелементи. Тук е изграден и рехабилитационен център. Едночасовият престой в солната мина ни подейства релаксиращо. Укрепнали здравословно се качихме в автобусчетата, които ни извозиха на повърхността.
Впечатленията и емоциите от тази екскурзия ще останат дълго време в нас. Препоръчваме на всеки да посети тези забележителности.

Нели КОЛАРОВА