Брой 02, 2025

Тема: РАЗКАЗ НА БРОЯ

Подаръците на съдбата

Лида ВАЛИ

На новогодишния бал на гимназията Таня стоеше в един отдалечен ъгъл и наблюдаваше танцуващите двойки. Откакто бе дошла, измина почти час, а никой не я беше поканил. Приятелките ѝ си намериха бързо кавалери и отлетяха с тях на дансинга. Таня разсеяно рееше поглед из залата, заслушана в звуците на завладяващата музика и си мислеше какво ли може да ѝ липсва, което другите имат и толкова лесно си намират компания.
Беше красива и умна девойка, обичаше да се събира с приятелки и да се весели, но щом се появяха младежи - тя се свиваше и затваряше в себе си, и мълчаливо слушаше разговорите и закачките им.
И сега всичко се повтаряше. Май отново ще стои и ще гледа отстрани веселието и танците. А може би това ще се промени? Може би и за нея ще настъпи красивият миг и ще срещне човека, в който ще се влюби и ще бъде обичана? Може би съдбата е приготвила новогодишна изненада и за нея? Може би?...
Така, отнесена в своите мечти, тя забеляза в другия, далечен край на голямата зала един самотен младеж, който също като нея следеше танцуващите двойки.
Но странното бе друго – през повечето време погледът му беше насочен не толкова към тях, а към нея. Това бе толкова невероятно, че тя се загледа с удивление, невярваща на очите си. Не, не грешеше, той наистина не сваляше поглед от нея, точно от нея! И докато Таня объркано се чудеше какво да направи, видя, че той тръгва към далечния ъгъл, в който се бе притаила. Мислеше си, че е незабелязана, далеч от другите, а ето че беше разкрита. И то от съвсем непознат за нея човек.
Той се приближи и заговори с усмивка:
- Здравейте! Мислех, че само аз съм сам тази вечер, но май открих още една сродна душа като мен. Приятно ми е да се запознаем! Аз съм Павел! – и подаде ръката си.
- Аз съм Таня. И на мен ми е приятно! – отговори тя.
- Искате ли за начало да преминем на ти, а след това да ви поканя на един танц? – запита Павел.
- Да, разбира се, така ще е много по-добре – отвърна тя.
И сякаш специално за тях от тонколоните зазвуча бавен блус и те се отправиха към дансинга.
Така, с един съдбовен танц, започна тяхната любовна магия. За Таня това се случваше за пръв път в живота ѝ, както и целувката, която получи през тази необикновена вечер, преобърнала всичките ѝ следващи дни.
Срещаха се след уроците, разхождаха се в парка, хванати за ръка, скитаха по брега на морето и мечтаеха за далечни пътешествия, на които ще отидат заедно.
За пръв път в живота си Таня бе истински щастлива и влюбена, обичаше Павел от цялото си сърце и не можеше да си представи дните си без него. Вярваше, че и той я обича и благодареше на съдбовната случайност, която ги събра в онази самотна и прекрасна вечер.
И това продължи точно шест месеца. До лятото, когато той замина в големия град, където щеше да живее и учи в следващите години. Далече от нея. Отначало поддържаха връзка, а после... настана мълчание. Престана да звъни, престана да пише...
Таня дълго преживяваше раздялата. Продължаваше да го обича, нямаше сили да го забрави, не искаше да повярва, че това се случва след всичко между тях.
Дори не го обвиняваше, търсеше вината у себе си. Така и не погледна към друг. Не можеше да помисли, че ще я прегърне някой и ще бъде близка с него, както с Павел.
Завърши последната си година в гимназията и се премести далеч от родния град и от спомените. Отвори нова страница в живота си, сама, отдадена единствено на учението в института. И така - четири години. Дните се трупаха бавно и монотонно. Тя дотолкова бе свикнала с това, че дори не правеше опит да промени нещо.
Но... съдбата обича да поднася изненади, дори и на тези, които не ги очакват.
Един ден Таня седеше на една пейка в парка, загледана в играещите деца на детската площадка. Радваше им се, а в сърцето ѝ беше тъжно и самотно. Дали някога и тя ще има свое детенце, което да дарява с майчина грижа и огромна обич? Но за това само желание не стига, необходими бяха двама и едно добро и сплотено семейство. Така поне Таня го виждаше в мечтите си.
По алеята се зададе млад мъж. Вървеше бавно, като потракваше с бастуна си в едната ръка, а с другата водеше куче. Бастунът беше бял, а животното – с отличителния знак на куче-водач.
Първата мисъл, която проблесна у Таня, бе: "Човекът е сляп!". А втората?... Втората мисъл направо я срази! Този човек беше Павел! Нейният Павел! Нейната голяма любов!
Дори не се замисли и за миг. Скочи от пейката, направи няколко крачки към него и със задавен от вълнение глас извика:
- Павле! Павле! – и замълча, не можеше да продължи.
Той спря, кучето също, усетило вълнението на стопанина си. А той наистина трепереше, познал любимия глас, който никога не би сбъркал с никой друг.
Не знаеше какво да отговори. Защото това наистина бе Павел.
- Не мога да повярвам! Нима наистина си ти? Кажи нещо, моля те! – говореше Таня и не спираше да задава въпроси. – Защо така изчезна? Какво се е случило с теб? Моля те, разкажи ми!
Тя взе бастуна му, хвана го внимателно за ръка и му помогна да седне на пейката. Настани се до него, очаквайки неговите думи. И той, надвил вълнението си, започна своя разказ:
- Не трябваше да ме виждаш така, Таня! През тези години се молех никога да не те срещна и да видиш в какво съм се превърнал. Вече се примирих със състоянието си, но това е само моя участ и не мога да натоварвам и друг с нея. Справям се сам. Е, и с моя верен помощник, разбира се! – и той погали красивото черно куче, седнало послушно до краката му.
- Но какво се случи, разкажи ми повече, аз имам право да знам все пак, нали? – помоли го настоятелно Таня.
- Разбира се, знам, че ти го дължа. Наясно бях колко ще страдаш от моето изчезване. Но повече щеше да ти тежи да ме гледаш така, в този ми вид. Това не можех да ти го причиня! Малко след като дойдох тук и започнах да уча, катастрофирах с мотор, едва не загинах. Е, останах жив, но защо? За мен животът бе свършил, аз бях ненужен, на кого му трябва сляп човек? Защото точно това се случи след катастрофата. Една година събирах себе си и силите да продължа да живея. Парче по парче... Вярвах и не вярвах, предавах се и отново се вдигах и продължавах. След време започнах да уча, постепенно овладях умения да чета на брайл, да слушам необходимите ми книги и учебници и вече съм към края на своето обучение. Сам съм, но се справям. Знам, че трябва да разчитам на себе си.
- Не, вече не си сам! – развълнувано го прекъсна Таня. – Аз съм с теб, винаги мислено съм била с теб, а сега съдбата неслучайно ни събра, вярвам в това. През цялото време на раздяла не съм преставала да те обичам, сякаш съм предчувствала, че рано или късно ще бъда с теб, че ще се случи някакво чудо! И то се случва, не разбираш ли?
- Да, разбирам! Аз също не съм спирал да те обичам! И точно затова не исках да ти причинявам болка. Не исках да те направя нещастна след всичко, което ми се случи. Не посмях да ти напиша истината. Тогава просто исках да изчезна от всичко и от всички. Прости ми, моля те! Не исках да страдаш!
- Разбирам те напълно и ти прощавам! На мен ми стига, че се намерихме, че те обичам и ти ме обичаш! А с другото ще се справим! Аз ще бъда твоите очи за света и никога повече няма да се разделяме! Винаги ще бъдем заедно! Двамата! Не, тримата! – и тя погали нежно с ръка кучето, което я гледаше с топъл и благодарен поглед, сякаш разбираше голямата любов, която ги бе обгърнала в този прекрасен ден.

Назад

Всички статии на Брой 02, 2025

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Март 2025 г.

*ОБЯВА

Национален творчески конкурс "Графити от думи и звуци"

14 ФЕВРУАРИ - ДЕН НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА

Винаги обичайте!

152 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ

18 Февруари

ВАЖНО!!!

Право на целеви помощи

ДАРИТЕЛСТВО

Учим децата на доброта и човечност

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шумен

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Грижа за очите

ПОМОЩНО-ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА

Брайловата машина – пръв помощник при писането на брайл от незрящи

ПОЧИВНО ДЕЛО

Цени и графици за преференциални клиенти в почивните бази на ССБ за 2025 година

РАЗКАЗ НА БРОЯ

Подаръците на съдбата

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

РЪКОВОДСТВА

Android - как временно да изключваме TalkBack

СПОРТ

Вътрешен турнир по шахмат
Турнир за Суперкупата по шоудаун