Брой 02, 2025

Тема: 14 ФЕВРУАРИ - ДЕН НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА

Винаги обичайте!

Всеки ден, на излизане от банята, откривах по едно цветно листче, на което пишеше "Обичам те". Така беше от деня, в който дъщеря ми се научи да пише.
С годините свикнах с тези сладки послания. Все така ме усмихваха и радваха, но някак машинално ги прибирах. Приех ги за даденост. И дори не помня кога точно се беше случило, но дъщеря ми неусетно беше спряла да ми оставя от своите бележки. В бурния пубертет, когато упреците към мен бяха взели превес над обичта ѝ, нямаше място за подобни малки жестове...
Не бях се замисляла над нищо от това допреди няколко дни, когато внезапно до вратата на банята ми се появи бележчица "Обичам те". Но този път ме закова намясто. Светна ми една лампичка. Бодна ме чувството. Ах, колко отдавна не беше ми оставяла такива! Ах, каква радост затанцува из сърцето ми! Очите ми заблестяха, нежно прокарвах пръсти по листчето и си мислех колко е хубаво усещането. Но и се замислих за нещо друго.
За преходността на всичко.
Порастват децата ни.
Не, няма завинаги да спят при нас. Няма завинаги да имат нужда да им връзваме обувките, да им приготвяме храна за училище, да им даваме вълшебни целувки за лека нощ... Няма винаги да ни пишат мили бележки. Свършва и най-дългата почивка. Изстива и най-горещият чай. Побеляват косите. Все някога всичко повяхва, отминава, умира. И няма даденост в този живот! Не получаваш гаранция нито за днешния ден, нито за времето, което имаш. Няма давност днешното щастие. Като бурна река животът тече по вените. Непостоянен, променлив, нов във всеки дъх. Бушува. Вълнува. Зове те за будност.
Защото всяка малка бележчица е красиво откровение, което може никога вече да не се повтори. Всяко телефонно обаждане от обичан човек може да е последното.
Всяко ново утро може да е финалната страница на нашата история.
Нека по-често поспираме. С отворени очи за съществуването, което цъфти около нас. Да благодарим за милата дума, за чистата радост да бъдеш до някого, когото обичаш. За всеки малък жест и за всяко "Обичам те" по пътя ни.
Защото всичко отминава - и добро, и лошо. И накрая остава само любовта, която сме успели да подарим на сърцето.
А бележката си я сложих на видно място. Ей така, за всеки случай. Да ми напомня, че единственото истински неотложно днес е да обичам...

Моника ВАСИЛЕВА

Назад

Всички статии на Брой 02, 2025

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Март 2025 г.

*ОБЯВА

Национален творчески конкурс "Графити от думи и звуци"

14 ФЕВРУАРИ - ДЕН НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА

Винаги обичайте!

152 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ

18 Февруари

ВАЖНО!!!

Право на целеви помощи

ДАРИТЕЛСТВО

Учим децата на доброта и човечност

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шумен

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Грижа за очите

ПОМОЩНО-ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА

Брайловата машина – пръв помощник при писането на брайл от незрящи

ПОЧИВНО ДЕЛО

Цени и графици за преференциални клиенти в почивните бази на ССБ за 2025 година

РАЗКАЗ НА БРОЯ

Подаръците на съдбата

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

РЪКОВОДСТВА

Android - как временно да изключваме TalkBack

СПОРТ

Вътрешен турнир по шахмат
Турнир за Суперкупата по шоудаун