Брой 03, 2025

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шипка

Светът е за двама

ТЯ е незряща, ТОЙ е нейните очи, ТОЙ е нейната опора, ТОЙ е целият ѝ СВЯТ. ТЯ за него е цвете, ТЯ за него е вдъхновение, неговото всичко и голямата ЛЮБОВ.
ТЕ са семейство Атанаска и Светослав Тончеви от град Шипка, една от номинираните дългогодишни семейни двойки в китното градче, която бе поздравена от кмета по повод на най-романтичния празник - Свети Валентин.
Това е традиция, която се спазва 17 години. Кметът на Шипка Василка Панайотова покани двойката на чаша чай, а те с усмивка потънаха в спомени за младостта, трудните моменти и поводите за радост с техните деца. Той е от град Левски, а тя е близкото до него село Аспарухово. Запознават се на изпращане за Коми на техен общ приятел. Срещат погледите си и пламва искрата на любовта. Само след 3 месеца на разходка в местността "Кайлъка" в горещ летен ден тя получава предложение за брак. Затуптява силно нейното сърце. Усещайки опора, сигурност и доброта, тя отговаря с ДА.
Родът на Атанаска е от района на град Драма (днешна Гърция), но през 1925 г. натоварват каручката с багаж и се преместват в България. Дядо ѝ Атанас свива семейно гнездо в село Аспарухово, а брат му Кольо се заселва в казанлъшкото село Енина. След едно гостуване при него научават, че в завод "Арсенал" търсят работници. Светослав и Атанаска се споглеждат и бързо вземат решение да построят своя дом в подножието на достолепната Стара планина. Заедно с първородната си дъщеря Силвия, родена през 1972 г., те се установяват в живописния град Шипка, търсейки препитание. През май 1978 г. Светослав започва работа в завод "Арсенал" като електроженист. Атанаска през май месец същата година стартира своята трудова кариера като сортировач и зам.-профпредседател в завод "Арсенал". Синът им Деян се ражда през 1979 година. След майчинството тя се връща на нова позиция към завод 2 в нововъведеното руско производство на автоматични роторни линии - АРЛ. Работи в администрацията и организира екскурзии из красивата ни страна за руските специалисти и колегите си. След 1989 година настъпват трудни времена за производството на завода, намаляват поръчките, започват съкращение на работни места, нередовно изплащане на заплати и много тежки дни за препитанието на семейството. Светослав се премества в завода за пружини в село Крън, а Атанаска започва работа към софийската фирма "Динамика". След приватизацията си закупува склад за строителни материали и се впуска в частния сектор. С умиление си припомнят за прекрасните моменти и добрите колеги-арсеналци, с които са споделяли делници и семейни празници.
Преломен момент за Атанаска и семейството е тежката диагноза глаукома и загубата на зрението ѝ. Тогава нещо в нея се прекършва, но силният ѝ характер бързо я освобождава от тъмните мисли и страховете… Животът я е калил, любовта на Светослав я пази, а децата и внуците й дават криле...
Изумително е, че силата на духа при Атанаска прави чудеса – тя отново започва да плете, шие, готви и продължава с усмивката си да вдъхновява всички около нея... Активно участва с идеи за повишаването на качеството на живот на незрящите в Съюза на слепите в град Казанлък.

Друг драматичен момент за Атанаска е, когато изпраща за Испания семейството на дъщеря си Силвия. Тя ги благославя и им пожелава здраве и късмет - където и да са по света! Сърцето ѝ се къса на парчета, но стоически го скрива, за да им предаде своя пример за сила, воля, непреклонност и упоритост. Светослав, изпращайки ги припада, давайки си сметка, че малките му любими внучки - Светла на 6 години и Ива на 4 години, късат корените си с Родината и ще забравят родния език, а после и техните деца...
Напразни се оказват неговите страхове, защото в Испания те не само съхраняват българщината дълбоко в сърцата си, но и до днес играят български хора и говорят вкъщи на родния си български език!
Социалните мрежи помагат връзката с голямото семейство да не се прекъсва. Така деца, внуци и правнуци се виждат и си говорят всеки ден. Деян, техният прекрасен син, помага на Атанаска и Светослав за битовите нужди и предава семейните ценности на своите 3 деца - Александра, Даниела и Кристиян.
В мир и сговор живеят семейство Тончеви, напомняйки ни, че любовта няма граници, няма възраст. Тя пречупва препятствията по пътя си и е всичко, което има значение на този свят.
Кметът на град Шипка поздрави семейство Тончеви с тематични подаръци и пожелание за здраве, щастие и безброй споделени моменти с любимите хора.

РО - Стара Загора

Назад

Всички статии на Брой 03, 2025

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Април 2025 г.

*ОБЯВА

Национален творчески конкурс "Графити от думи и звуци"

147 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Трети март – Ден на Свободата, Ден на България
Реч на цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на връх Шипка на 26 август 1934 година

8 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНАТА

Днес ще си подаря

ВАЖНО!

Какви права имат хората с увреждания?
На колко направления за един специалист имаме право на година?

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шипка
Монтана
Силистра

ИСТИНСКИ ИСТОРИИ

Как станах следовник на д-р Заменхоф

ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

Аглика Недкова: "Доброволният труд може да предложи множество потенциални ползи за хората с нарушено зрение"

ОФТАЛМОЛОГИЯ

С нова генна терапия учени от САЩ пробват да спрат ослепяването
Nacuity Pharmaceuticals получава обозначение Fast Track за NPI-001, таблетки за пигментен ретинит

РАЗКАЗ НА БРОЯ

Изненадата

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Шахматен турнир
Турнир по шоудаун "SLOVAKIA OPEN"