Брой 03, 2025

Тема: ИСТИНСКИ ИСТОРИИ

Как станах следовник на д-р Заменхоф

Ангел СОТИРОВ

Може и да не знаете, че известно време съм живял и в град Перущица – тогава все още прочуто село, прославено от Иван Вазов. Повече от година аз бях прилежен ученик в престижния за онова време негов селскостопански техникум. Дегустирах в ресторантите и при хазяите вълшебното перущенско вино, за 15 месеца успях да сменя 3 квартири. Даже бях и смешен очилат член на училищния духов оркестър. За съжаление моята музикална кариера бързо приключи поради дълбокия ми музикален дефицит. Но музикалната ми инвалидност бе силно компенсирана с декламаторски дарби, открити у мен от класния ми ръководител и учител по физкултура Димитър Маркачев. Под неговата веща режисура печелех конкурси със стихотворението "Двубой" на Вапцаров. И то не само в Перущица, но и в Пловдив, където от раз детронирах тамошния крал на художественото слово Коста Дечев. Между другото, може би съм имал някакъв декламаторски талантец, защото и с "Памятник" на Пушкин, изпълнявано на руски, аз постигах призови места в декламаторски надпревари.
След успешната първа учебна година през 1959 ми се наложи да прекъсна обучението си поради рязко намалялото ми слабо зрение. По рождение бях носител на жестокото очно заболяване degeneratio retini pigmentoza, водещо често до слепота. Това ужасно заболяване наследих от майка ми, самата тя с нормално зрение, но в нейния род се срещаха хора с моята диагноза. Също възможна причина за моето очно състояние би могла да бъде и кръвната родствена връзка на майка ми с бащата на моя баща, на когото тя е някаква братовчедка.
И аз се завърнах в моето родно село Васил Левски, Старозагорско. Възнамерявах да почивам една година и след нея пак да продължа образованието си в същото училище. В края на краищата трябваше да стана младши агроном по зеленчукопроизводство и овощарство. Впрочем родителите ми, тогава много бедни, след завършването на седми клас в родното ми село като интегриран ученик, ме записаха в тази професионална гимназия, защото в нея обучението беше безплатно, с безплатна храна и безплатна квартира. Безплатната квартира представляваше общежитието на техникума с огромни спални за 20 - 30 души.

Моят първи братовчед Георги Ангелов, работещ в Стара Загора, среща реклама за изучаване на изкуствения международен език есперанто. И той се записва в този курс. Именно той ме снабди с две джобни речничета и с есперантския учебник за начинаещи на Сарафов и Хесапчиев. И изглежда като оръжие срещу селската скука и като инструмент за задоволяване на интелектуалния глад аз започнах настървено да изучавам този планов език. Но след седмия или осмия урок изоставих учебника. Придобитите езикови познания вече бяха достатъчни, за да кореспондирам с две невръстни девойки от Хърватия и Съветския съюз. Първата се казваше Верица, а втората – Ала. Верица Закула ми изпрати и своя снимка, която показвах наляво и надясно. Бях много горд, защото тя изглеждаше като истински модел. Моите съученици ми се присмиваха, обзети сякаш от не съвсем бяла завист. Твърдяха, че това е фотос на някоя хърватска киноартистка. Разбира се, при кореспонденцията ми се налагаше отвреме навреме да прелиствам не само речниците, но и изоставения учебник.
През лятото на далечната 1961 в софийския ИСУЛ ми лекуваха амбулаторно очите с интерфезин. За целта бях настанен в Централната комсомолска школа, находяща се на улица "Петко Напетов" 36. Разполагайки с много свободно време, аз открих централата на Българския есперантистки съюз (БЕС) и станах редовен негов член. В София срещнах есперантист, почти мой връстник, с когото започнах усилено да практикувам есперанто и говорно. Имахме уговорка, че ако някой от нас употреби българска дума, трябваше да даде на другия като глоба 10 стотинки. Избягвахме също ползването и на думата "есперанто" и нейните производни, за да не могат околните да отгатнат на какъв чужд език разговаряме. Тогава, там, аз се запознах също и с отявления анархист Методи Панчев - есперантист от много години. В столицата посещавах вечерните сбирки всяка сряда на дружество "Максим Горки". В неговия клуб имах възможността да говоря с есперантския поет, експартизанинът Христо Горов, както и да слушам географските лекции на доц. Цанко Мургин.
В края на юли 1961 започнах да работя в кошничарската работилница на кооперацията на инвалидите "Алексей Мересиев" в Стара Загора. В града на липите и поетите веднага намерих клуба на есперантисткото дружество "Verda stelo", разположен на булевард "Руски", близо до Халите. Получих от неговата председателка ключ за клуба, който с удоволствие отварях и охотно почиствах. Притежавайки отскоро втора група инвалидност по зрение, тук бях приет и за член на ССБ, увеличавайки и подмладявайки членската маса на местното му поделение, оглавявано от агроном Георги Кюмюрев.
От 10 октомври на същата 1961 година започнах работа в пловдивското предприятие на ССБ. Тук се провеждаше есперантски курс за начинаещи, ръководен от асеновградския есперантист Александър Плачков, в който се включих моментално. По същото време посещавах клуба на дружество "Kulturo". Там виждах достолепния белобрад съидейник Димитър Малчев, запознах се и с Иван Батаклиев - първия есперантски учител на пловдивските незрящи. Сприятелих се с Ончо, който много ми помагаше в Бургас, където през 1962 се проведе поредният конгрес на БЕС. Там даже имах куража да поздравя конгреса. След тази моя храбра проява получих от някакъв чуждоземен есперантист грамофонна плоча с есперантисткия химн. В гореспоменатия клуб срещнах и Пенчо Петров, който ме включи в курс за подготовка на учители по есперанто. И в учебната 1966 - 1967 година, вече като пресен учител по есперанто, аз водех курс за начинаещи, състоящ се от десетина синеблузи невиждащи. Сред тях бяха Величка Гушева и Хюсеин Етемов, впоследствие изтъкнати Заменхоф-следовници. В тези мои първи учителски изяви здраво ми помагаше асеновградският невиждащ зеленозвездец Иван Антонов.
И така започнах да ползвам есперанто писмено и говорно, да съчинявам статии, дори да съставям книги на този прекрасен език.
С този текст се опитах да представя началото на моя 65-годишен есперантистки път, първите ми стъпки по него.

Назад

Всички статии на Брой 03, 2025

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Април 2025 г.

*ОБЯВА

Национален творчески конкурс "Графити от думи и звуци"

147 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Трети март – Ден на Свободата, Ден на България
Реч на цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на връх Шипка на 26 август 1934 година

8 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНАТА

Днес ще си подаря

ВАЖНО!

Какви права имат хората с увреждания?
На колко направления за един специалист имаме право на година?

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шипка
Монтана
Силистра

ИСТИНСКИ ИСТОРИИ

Как станах следовник на д-р Заменхоф

ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

Аглика Недкова: "Доброволният труд може да предложи множество потенциални ползи за хората с нарушено зрение"

ОФТАЛМОЛОГИЯ

С нова генна терапия учени от САЩ пробват да спрат ослепяването
Nacuity Pharmaceuticals получава обозначение Fast Track за NPI-001, таблетки за пигментен ретинит

РАЗКАЗ НА БРОЯ

Изненадата

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Шахматен турнир
Турнир по шоудаун "SLOVAKIA OPEN"