Брой 07-08, 2025
Тема: ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Силвия Дойчинова: "Трудностите също дават своите уроци и през тях просто трябва да преминем"
Силвия Дойчинова е на 31 години от Стара Загора. Незряща е, а причината е преждевременното ѝ появяване на бял свят, което налага поставянето ѝ в кувьоз. Точната ѝ диагноза е "Ретинопатия на недоносеното". Липсата на зрение обаче не я спира да се развива, да твори и да опознава света. Ето, какво ни споделя за себе си Силвия:
"Възпитаничка съм на Специално училище за ученици с нарушено зрение "Луи Брайл" в София, където завърших средното си образование през 2012 година. Една от детските ми мечти беше да стана учителка и да помагам на деца и възрастни със специални потребности. Именно това ме подтикна и към специалната педагогика. Бакалавърската степен завърших в Тракийския университет, Педагогически факултет - Стара Загора.
През 2014 година започнах да се занимавам с народни танци. Всички ми казваха, че това е невъзможно, но аз не се отказах и намерих своето място, където съм приета повече от добре. Посещавам Клуб за народни танци "Загорци". Няма да ми стигнат думите, с които да благодаря на най-страхотните ръководители. Те, без да се замислят, ми подадоха ръка, защото също като мен не се страхуват от предизвикателствата, а напротив. Бяха готови да вървим заедно по пътя на поредното такова за мен.
Ще спомена и хобито ми да творя. Започнах да се занимавам с ръчна изработка преди 10 години. В началото правех гривни, мартеници, а постепенно започнах да добавям и други артикули. Във времето на изолация при Ковид често си ровех из интернет. Така започнах да правя сапунчета, свещи, балсами за устни и да плета шалове само на китки и пръсти. В творенията намирам спокойствие и удовлетвореност. Доколкото ми е възможно, се старая да правя нещата сама, но при нужда от съдействие за цветове, одобряване на идеи и проверка на финален резултат винаги се обръщам към семейството или приятелки, които чисто визуално да ме уверят как са нещата. Понякога се налага да ми съдействат и да наблюдават, защото винаги има нужда някой да те насочи. Имам и youtube канал, но признавам - там не съм особено активна. Имам идеи за бъдещето, но всичко с времето си.
В моят случай изкуството във всичките му аспекти, до които се докосвам, заема важно място в живота ми и носи много вдъхновение. Давам и пример. Обожавам да ходя на театър. Даже някои постановки с удоволствие гледам и повече от веднъж. За мен театърът е магия, която дава множество емоции. Даже не зная дали това са правилните думи, с които да го опиша. Обикнах театъра още в детска възраст. А днес вече освен запален зрител съм и от другата страна, макар и любителски. Преди 8 години станах част от театрална група "ВИЖ" към Регионална организация на слепите - Стара Загора. Благодарна съм им за поканата и възможността да творим заедно! Всички са прекрасни и всяка една репетиция носи удоволствие. Дебютната ми роля беше в спектакъла "Брошката", който е по разказа "С чужди драг, в къщи враг" на Иван Вазов. Въпреки всички училищни сценки и тържества, вълнението ми преди всяка изява е все толкова силно и същевременно приятно. След това получих ролята на Марина в спектакъла "Червени рози" от Алдо Де Бенедети. Именно тя ми донесе наградата за най-добра главна женска роля при представянето ни на Фестивала на любителските комедийни театри "Велко Кънев" - Тополовград през 2018 година. И макар наградата да бе присъдена на мен, аз смятам, че заслугата е на цялата група. Успехът е общ.
Ако трябва да конкретизирам как обичам да преминава свободното ми време в едно изречение ще кажа - обичам най-обикновените неща, като да пътувам, да се срещам с приятели и да се наслаждавам на всичко, което ми се случва.
Тук ще спомена и още едно, не по-малко любимо, занимание - колоезденето. В моя случай с тандем. Това ме е отвеждало и на 4 държавни първенства по колоездене с тандем, а на 2 от тях съм победител в една от категориите. Доколкото съм запозната, за доста от хората с нарушено зрение спортът заема голяма част от ежедневието им. Някои спортуват дори от деца. При мен не е в толкова голяма степен, признавам. Аз се занимавам с колоездене най-вече. Интересни са ми и друг тип спортове, но само толкова. Може би другите ми хобита са приоритет.
Мотивацията ми да продължавам напред идва от личното ми желание да опитвам, да експериментирам, да опознавам всичко заобикалящо ме и да не се страхувам от предизвикателствата, а напротив - да ги приема и да тръгна по пътя им, без значение какви ще са резултатите след това. В живота печелим, губим, но има и какво много да научим. Трудности не липсват. Все пак не всичко е цветно и перфектно, това е самата истина.
През годините съм посещавала безброй очни специалисти в страната и чужбина. При мен обаче няма какво да се направи. При тотално изгорени ретини няма начин да се постигнат някакви резултати. Правени са ми множество прегледи, но отговорът е един - може да се оперира, но без никакви очаквания. А ако случайно има резултат - то той би бил минимален. И когато не ти се дава шанс, просто не се решаваш. Аз лично съм безкрайно щастлива, че при загубата на зрение 100 процента все пак нещо е останало. Да, за някого може да е незначително, но за мен това да различавам светлина от тъмнина е безценно. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш кога навън е слънчево, кога е ден и нощ. В най-ранна детска възраст са ми правени няколко крио-терапии, които вероятно са допринесли за тези усещания. И за финал - ще ми е трудно да посоча само едно любимо заглавие на книга. Както споменах за театъра по-горе, така и някои книги си препрочитам след време. Като цяло обичам да чета биографични книги на вдъхновяващи личности с някакъв тип нарушения и не само, разбира се. Вдъхновяващите примери можем да срещнем навсякъде, без значение дали са с проблеми, или не. Това не е важно и поне за мен няма значение. Например харесвам Ник Вуйчич - "Живот без ограничения", Олга Скороходова - "Живот без звук и светлина" и Хелън Келър - "Историята на моя живот". Тези книги именно ме подтикват да кажа, че през трудностите се преминава и те също дават своите уроци. Именно този пример е представен и в трите изброени. За малките читатели мога да препоръчам доста заглавия. Ще посоча "Пипи дългото чорапче" и "Емил от Льонеберя" на Астрид Линдгрен. И не на последно място - една любима за мен поредица – "Малка къща в гората" и "Малка къща в прерията" от Лаура Ингълс.
Източник – "Ретина България"
Всички статии на Брой 07-08, 2025
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Август 2025 г.IN MEMORIAM
На 2 юли 2025 г. ни напусна Валентин Димитров ГеоргиевXVIII НАЦИОНАЛНО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ССБ
Пето заседаниеГЛОБУС
Тегленето на пари от банкомати е улеснено за хора с уврежданияАбу Даби открива плаж за незрящи
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
КазанлъкСилистра
София
Велико Търново
Монтана
Добрич
ЛЮБОПИТНО
Опасна тенденция - операции за смяна на цвета на очите набират популярностНАШИЯТ БРАЙЛ
Двеста години Брайлова азбукаНОВИНИ ОТ НАЦИОНАЛНОТО ЧИТАЛИЩЕ
Светът под пръстите на незрящото детеДокоснете "Седемте чудеса на света" и живата природа на нашата планета
ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Силвия Дойчинова: "Трудностите също дават своите уроци и през тях просто трябва да преминем"ОФТАЛМОЛОГИЯ
Революция в изкуственото зрение - нанопротеза възстановява зрението и разширява визуалните възможностиПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Кога инвалидната пенсия става пожизнена?РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООДСПОРТ
Световно първенство по шоудаунДържавно отборно първенство по шоудаун - 2025
Държавно индивидуално първенство по шоудаун - Дряново 2025
