Брой 09, 2025

Тема: ЗА ЕВРОТО У НАС

История на еврото

Европейска централна банка

(първа част)

ПРЕДИСЛОВИЕ
Единната валута на Европа – еврото – води началото си от 1 януари 1999 година. Три години след тази дата обаче тя все още е "виртуална" валута, която се използва основно от банките и финансовите пазари.
За повечето хора става реална и осезаема едва на 1 януари 2002 г. – датата на пускането на евробанкнотите и евромонетите в обращение. Сега те са част от ежедневието на повече от 300 милиона европейски граждани.
Въвеждането на новите пари в 12 европейски държави, както и самото преминаване към еврото е историческо събитие, предшествано от години щателно планиране и подготовка. "История на еврото – нашите пари" разкрива събитията зад сухите факти, очертава дългата поредица от решения и действия, през които преминават парите от художествения проект до печатната плака и от централната банка до потребителя. Европейската централна банка (ЕЦБ), националните централни банки, правителствата на държавите от еврозоната, Европейската комисия, печатниците за банкноти, монетните дворове и работещите в много други области, особено в банките и търговските обекти, преминават през множество предизвикателства, трудности и рискове.
Логистичната подготовка за банкнотите и монетите започва още през 1992 г., когато още никой не знае как точно ще изглеждат и как ще се наричат новите пари. Въпросът с художественото оформление на банкнотите е решен през 1996 г., когато Европейският паричен институт – предшественикът на ЕЦБ – избира чрез конкурс окончателния проект. През 1998 г. е пуснат пилотният тираж. Зареждането на банките и търговските обекти с новите пари започва четири месеца преди 1 януари 2002 г. – датата на пускане на еврото в обращение. През този период са пренастроени милиони банкомати и автомати за продажба на стоки в еврозоната.
Комуникациите също са съществена част от подготовката. Всеки трябва да бъде осведомен как ще изглежда еврото и как да замени старата валута с новата. Информацията се разпространява възможно най-широко чрез телевизионната, печатната и интернет рекламата, както и чрез други информационни канали, като основна роля изиграва проведената от ЕЦБ и 12-те национални централни банки от еврозоната информационна кампания "Евро 2002". Правителства, държавни институции, търговски и доброволни организации също работят в тясно сътрудничество, за да достигне информацията до всеки.
В крайна сметка въвеждането на еврото преминава гладко, а новите банкноти и монети вече са неразделна част от нашето всекидневие – в собствената ни страна и в чужбина. Надявам се да прочетете с удоволствие тази история на еврото.

Жан-Клод Трише -
председател на Европейската
централна банка

ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ПОДГОТОВКА - ЕМИТИРАНЕ НА ЕВРОБАНКНОТИ И ЕВРОМОНЕТИ
Евробанкнотите и евромонетите са пуснати в обращение през 2002 г., но планирането и подготовката за тяхното въвеждане започва още в началото на 90-те години на XX век. На 7 февруари 1992 г. в Маастрихт е подписан Договорът за Европейския съюз. В него се определят правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на правителствата и националните централни банки на 12-те държави от еврозоната по отношение на емитирането на еврото. Той постановява, че ЕЦБ има изключителното право да разрешава емитирането на банкноти в рамките на еврозоната, но те могат да бъдат емитирани както от ЕЦБ, така и от националните централни банки (НЦБ). Тъй като обаче ЕЦБ не извършва касови операции, националните централни банки са тези, които пускат и изтеглят от обращение, обработват и съхраняват банкнотите.
Банкнотите в обращение се отразяват в баланса на ЕЦБ и НЦБ по определен алгоритъм, независимо от това в коя държава реално се намират в обращение.
На практика броят на банкнотите в обращение в дадена страна вече не може да бъде определен поради неотчитаните презгранични парични потоци в еврозоната, например от туризъм.
За евромонетите отговарят националните правителства, а Европейската комисия в Брюксел изпълнява ролята на координатор. Правителствата от еврозоната са законните емитенти на евромонетите и в това си качество отговарят за дизайна и техническите характеристики на монетите и тяхното отсичане.
ЕЦБ обаче има задължението ежегодно да одобрява количеството евромонети за емитиране; тя също така извършва независима оценка на качеството на отсечените монети.

НАИМЕНОВАНЕ НА ВАЛУТАТА И СЪЗДАВАНЕ НА СИМВОЛА €
На заседанието на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. лидерите на Европа приемат решение за наименованието на новата валута - евро. Другите предложения са отхвърлени поради националния им подтекст. Сред тях са "дукат", "екю", "флорин", "франкен" или използване на думата "евро" като представка към названията на вече съществуващи валути – например "евромарка". Постигната е договореност, че наименованието трябва да бъде еднакво на всички официални езици на Европейския съюз (ЕС), като се отчитат различията между азбуките, и да бъде лесно за произнасяне. Преди всичко обаче то трябва да е просто и представително за Европа.
За валутата е необходим и символ. Както и името, той трябва да бъде ясно свързан с Европа, лесен за изписване и атрактивен. Служители на Европейската комисия съставят списък с тридесет варианта, които впоследствие са сведени до десет и са подложени на проучване на общественото мнение. От краткия списък се открояват две предложения, като окончателният избор е направен от тогавашния председател на Комисията Жак Сантер и комисаря по икономическите и финансови въпроси Ив-Тибо дьо Силги.
В основата на символа на еврото е залегнала гръцката буква "ипсилон", напомняща за люлката на европейската цивилизация. Естествено, буквата "E" е и началната буква на думата "Европа". Двете удебелени успоредни хоризонтални линии символизират стабилността на валутата. Официалното съкращение на еврото – EUR – е регистрирано в Международната организация по стандартизация (ISO).

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КУПЮРИТЕ
През ноември 1994 г. Съветът на Европейския паричен институт (ЕПИ) – предшественика на ЕЦБ, приема решение за купюрен строеж от седем номинала евробанкноти в съотношение 1:2:5 – съответно 10 и 100 евро; 20 и 200 евро; 5, 50 и 500 евро.
Той съответства на обичайния купюрен строеж на повечето валути в света, както и на номиналните стойности на евромонетите – 1 цент, 10 цента и 1 евро; 2 цента, 20 цента и 2 евро; 5 цента и 50 цента, договорени от Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС (Екофин).
Решението за пускането на банкнота с много висока номинална стойност – 500 евро, е взето след внимателна оценка.
Преди преминаването към еврото в шест държави от еврозоната – Австрия, Белгия, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия, съществуват национални банкноти с номинална стойност между 200 и 500 евро, които се употребяват все по-широко. През 2000 г. например търсенето на банкноти с номинална стойност 1000 германски марки (равностойността на 511 евро) е нараснало 15 пъти спрямо 1975 г., като тези банкноти представляват 34 % от общата стойност на книжните германски марки в обращение. Освен това в държавите извън Европейския съюз с относително нестабилни парични режими, в които инфлацията е висока и/или банковата система не се ползва с особено доверие, хората често държат наличности от нискоинфлационни валути като средство за съхраняване на стойността. Преди въвеждането на еврото за тази цел се използват банкноти с висока номинална стойност, например 1000 германски марки.
Преди преминаването към еврото в три държави от Европейския съюз – Гърция, Италия и Австрия, се използват банкноти с много ниска номинална стойност (под 2 евро). Емитирането на банкноти с много висок и много нисък номинал обаче би направило поредицата от купюри твърде дълга. Това би затруднило и употребата, доставката и съхранението на банкнотите. Ето защо за монета с най-висок номинал е избрана монетата от 2 евро, а за банкнота с най-нисък номинал – банкнотата от 5 евро.

ВРЕМЕ НА ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВАТА ВАЛУТА
На заседанието на Европейския съвет в Мадрид държавните и правителствените ръководители се договарят евробанкнотите и евромонетите да бъдат пуснати в обращение паралелно с националните валути най-късно до 1 януари 2002 година. Точната дата – някъде между 1 януари 1999 г. и 1 януари 2002 г., не е фиксирана, за да се вземат предвид предпочитанията на различните потребители на еврото и дългият период на подготовка за отпечатване на банкнотите и отсичане на монетите.
Обсъдени са и редица други дати, но в крайна сметка се постига съгласие, че 1 януари 2002 г. е най-удобната дата поради началото на календарната година и очакванията на националните публични администрации. Европейският съвет в Мадрид приема и решението, че еврото трябва да бъде в паралелно обращение с националните валути в продължение на не повече от шест месеца, макар че впоследствие са обсъдени преимуществата и недостатъците на скъсяването на този срок. Един по-кратък срок би намалил разходите по паралелната обработка на две валути за банките, търговците на дребно и обществото като цяло, а по-дългият срок би способствал за по-лесното пренастройване на автоматите за продажба. Постигнат е компромис и се взема решение за съкращаване на преходния период.
През ноември 1999 г. Съветът по икономически и финансови въпроси (Екофин) постига договореност срокът за паралелно обращение да бъде между четири седмици и два месеца. Банките ще продължат да обменят националните валути в евро и след този период, но те вече няма да представляват законно платежно средство.

ИЗБИРАНЕ НА ТЕМА ЗА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОФОРМЛЕНИЕ НА БАНКНОТИТЕ
Най-важният фактор в дизайна на една банкнота е нейната неподатливост на фалшифициране. Освен това обаче тя трябва и да изглежда добре – особено когато става въпрос за серия банкноти, предназначени за използване в голям брой държави. Евробанкнотите трябва да бъдат приемливи за всички граждани в еврозоната и дори извън нея. Те трябва да влязат в обращение в различни държави с различни култури и не бива да съдържат никакви пристрастия към националност или пол. Този неутрален подход се взема предвид при избора на тема за художественото им оформление. Банкнотите трябва да дават възможност и за вграждането в дизайна на естетически издържани художествени елементи.
През ноември 1994 г. Съветът на Европейския паричен институт възлага на работната група по банкнотите да представи предложения за теми за художественото оформление на серията евробанкноти.
Консултативната група има за задача най-напред да предложи теми, които биха създали усещането за единство и свързаност на седемте купюри банкноти, и след това да избере и класира трите най-добри теми. Тъй като банкнотите трябва да бъдат бързо и лесно разпознаваеми като европейски в Европейския съюз и извън него, приема се решение върху тях да бъде изобразено знамето и/или звездите на ЕС. Тези символи все повече се използват от различните народи с различна история, които живеят и работят заедно на един и същи континент.
През юни 1995 г. Съветът на ЕПИ одобрява две от трите предложения: "Епохи и стилове в Европа" и "Абстрактен/модерен дизайн". Постигната е и договореност единствените думи върху банкнотите да са наименованието на валутата и инициалите на ЕЦБ на различните езици. На Консултативната група за избор на дизайн е възложено да определи периодите и свързаните с тях стилове в архитектурата за темата „Епохи и стилове в Европа“.
Съставени са насоки за художественото оформление, определящи критериите, които дизайнерите трябва да спазват. Освен да са атрактивни, лесни за разпознаване и трудни за фалшифициране, банкнотите трябва да включват защитни елементи на определени места, да бъдат в определени цветове и номиналната им стойност да бъде в контрастен цвят.
Тези спецификации са изложени в 30 страници и засягат главно техническите характеристики на защитните елементи.
Промяната на такъв съществен елемент от ежедневието като банкнотите и монетите засяга на практика всички. Особено засегнати са хората с увредено зрение, а в еврозоната те наброяват повече от 7 милиона души. От 1995 г., Европейският паричен институт работи в тясно сътрудничество с Европейския съюз на слепите във връзка с дизайна и размера на банкнотите. По обясними причини е необходимо тази уязвима група да може лесно да борави с тях - ако те се справят, всеки друг би могъл да се справи.
Всяка банкнота – независимо дали от 5 или 500 евро, трябва да бъде лесна за разпознаване от напълно или частично незрящи хора. Отчетлива е например разликата в ширината на банкнотите с по-малки, по-често използвани номинални стойности.
Банкнотите от 100, 200 и 500 евро са с еднаква ширина с оглед улесняване на автоматичната обработка, но в банкнотите от 200 и 500 евро са включени повтарящи се релефни мотиви с цел лесното им различаване.
На стандартни места в цялата серия от двете страни на банкнотите са изобразени големи и отчетливи числа с номиналната стойност в силно контрастиращи цветове. За тях е използван основно цветовият кръг на швейцарския художник и преподавател Йоханес Итен (1888 - 1967). Избраните за съседни купюри цветове са от противостоящи сегменти на цветовия кръг и поради това са силно контрастни.
Същият подход е използван и при купюрите, съдържащи еднакви цифри като червената банкнота от 10 евро и зелената банкнота от 100 евро.
Журито е единодушно, че от изключително значение за банкнотите е европейският им облик. Това обяснява и липсата на портрети в избраните от него художествени проекти – дори и минималното сходство с реална личност може да се тълкува като проява на национално пристрастие.
Художественият проект на Роберт Калина, който два месеца по-късно е избран от Съвета на ЕПИ, е класиран на второ място в категорията "Епохи и стилове в Европа". Журито е на мнение, че "той представя ясно европейската валута. Въпреки че проектът разработва само една основна художествена идея, той превъзхожда другите поради интересния и натоварен със символика избор на архитектурни елементи."
Между различните купюри е постигнато много ясно разграничаване с умелото използване на цветове и отчетливи цифри. Първоначално проектът за серията е избран заради замисъла, а не заради изяществото му. При съчетаването на резултатите от класацията на журито с проучване на общественото мнение на проекта на Калина е присъдено първото място.
През декември 1996 г. всички 44 проекта във вид на анонимизирани цветни копия са представени на Съвета на ЕПИ върху паспарту от тъмен картон. Съветът е уведомен за класацията на журито, резултатите от проучването на общественото мнение и техническите коментари на работната група по банкнотите. Членовете на Съвета бързо одобряват традиционната серия на Роберт Калина - за тях внушаваното от нея послание е толкова изразително, че мнозина я класират на първо място. Решението е обявено на 16 декември 1996 година на две паралелни пресконференции – едната в централата на ЕПИ във Франкфурт, организирана от председателя на ЕПИ Александър Ламфалуси, а другата – на срещата на Европейския съвет в Дъблин, организирана от управителя на централната банка на Нидерландия Вилем Ф. Дуйзенберг (определен за приемник на Ламфалуси в ЕПИ и впоследствие първи председател на ЕЦБ).

ДОПИТВАНЕ ДО ОБЩЕСТВЕНОСТТА И ВЗЕМАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
През октомври 1996 г. във вероятните държави-участнички в еврозоната е проведено обществено допитване върху десетте проекта от предварителната класация на журито.
Факт е, че съгласно изследванията колкото повече една банкнота се харесва от пръв поглед, толкова по-голямо доверие внушава.
От изследването става ясно, че в проекта на Роберт Калина:
• внимание привличат главно архитектурните композиции, но анкетираните казват, че веднага се забелязва Европа като ключов елемент;
• представената чрез изображенията европейска идентичност е многообразна, уникална и динамична и съчетава миналото и бъдещето на континента.
През 1996 г. жури от експерти оценява и класира 44-те първоначални художествени проекта.
Дизайнът на евромонетите е избран паралелно с този на евробанкнотите. Изборът се координира от Европейската комисия, като всяка монета трябва да има "обща европейска страна" и "национална страна".
През юни 1997 г. Европейският съвет в Амстердам избира печелившия проект – на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. Неговият проект също е предпочетен от мнозинство от анкетираните (64 %) в проучване на общественото мнение, проведено в цяла Европа преди окончателния избор.
На общата страна на монетите по различни начини е изобразен континентът Европа. Целта е да се илюстрира единството на Европейския съюз.
Всяка държава провежда собствена процедура за избор на дизайн за националната страна.
Единствените общи елементи са датата на отсичане и 12-те звезди – символ на ЕС.
По исторически, а често и по законодателни причини на отсечените от монархии монети е изобразен ликът на управляващия монарх. Дизайнът на монетите в републиките се отличава с по-голяма приемственост. В Ирландия например мотивът на келтската арфа е избран без конкурс за проект.
Трите независими държави – Монако, Сан Марино и Ватиканът, нямат собствена парична единица, а използват евробанкнотите и евромонетите.
Специални споразумения с Франция и Италия за и от името на ЕС дават възможност на тези страни да отсичат и емитират собствени евромонети в съответствие с общите спецификации.
През юли 1997 г. са публикувани преработените проекти, но подробностите относно защитните елементи са оповестени едва в края на август 2001 г., за да не се разкрива ценна информация пред фалшификаторите на ранен етап и да не им се даде възможност да копират защитните елементи преди пускането на банкнотите в обращение. Ето защо са публикувани така наречените "фиктивни проекти", в които някои защитни и художествени елементи са изменени.
Идеята за национални елементи в евробанкнотите в крайна сметка е отхвърлена, защото, дори да направят банкнотите по-приемливи в съответните държави, е възможно да предизвикат обратен ефект в други.
Освен това еднаквостта на банкнотите подобрява защитата им, тъй като ги прави лесно съпоставими.
За създаването на евробанкнотите важат същите съображения, както при планирането, разработването и производството на национални банкноти.
Банкнотите трябва да бъдат:
• лесни за разпознаване;
• защитени срещу фалшифициране;
• естетически издържани.
Банкнотите трябва да бъдат ясно и отчетливо европейски и да изразяват културно и политическо послание, което с готовност се приема от гражданите на Европа.
В отпечатването на пробните банкноти участват десет печатници и осем фабрики за хартия.
Визуалните и машинно четимите елементи на всички пробни банкноти са подложени на обстойна лабораторна проверка. Тя включва тестове за химическите и физическите свойства на банкнотите за тяхната устойчивост, като банкнотите се подлагат на замърсяване и физическо въздействие като например прегъване. Няколко пачки пробни банкноти са изпитани с високоскоростните машини за сортиране в националните централни банки (НЦБ).
През февруари 1998 г. Съветът на ЕПИ одобрява общите спецификации за евробанкнотите. След това в рамките на шест месеца, въз основа на тези спецификации, трябва да бъде финализирана подготовката на печатни оригинали за седемте купюри нови банкноти.
Купюрите са окончателно приети от Управителния съвет на ЕЦБ в средата на декември 1998 г., откривайки пътя за серийното им производство.
Преди началото на серийното отпечатване през 1999 г. общите спецификации стават технически спецификации за седемте купюри, като всяка от тях представлява документ от 200 страници с данни, графики и чертежи, включително еталонни банкноти и набор от химически и физически тестове за установяване на устойчивостта на банкнотите, например на слънчева светлина и перилни препарати, скъсване, сгъване, смачкване и други.
Хартията за евробанкнотите е изработена от най-висококачествени чисти памучни влакна. Този състав ѝ осигурява по-голяма физико-механична устойчивост в сравнение с обикновената хартия – една съществена характеристика предвид на факта, че банкнотите преминават през много ръце и с тях невинаги се отнасят грижливо.
В евробанкнотите има два различни типа водни знаци.
Първият изобразява основния мотив на банкнотата с триизмерно многотоново изображение. Точно под него с втори воден знак е посочена номиналната стойност. Тя се вижда ясно при разглеждане на банкнотата срещу светлина. Създаването на водния знак е художествен процес, при който за дизайна и производството се използват компютри.
Интаглио печатът – който произхожда от италианската дума "врязвам", придава на банкнотите характерното им усещане за релеф. Инициалите на ЕЦБ в петте езикови варианта, номиналните стойности, както и прозорците и вратите могат да бъдат усетени на пипане.
След интаглио печата върху обратната страна на банкнотата се отпечатва друг защитен елемент – номиналната стойност с оптически вариращо мастило за купюрите с висок номинал (при купюрите с нисък номинал златисто-перлената ивица също се отпечатва във фабриката за хартия).
Общо 15 печатници отпечатват банкнотите за въвеждането на новата валута: три в Германия, две във Франция и по една във всяка от останалите държави от еврозоната с изключение на Люксембург.
Една печатница се намира в Обединеното кралство, т.е. извън еврозоната.

(следва)

Назад

Всички статии на Брой 09, 2025

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Октомври

ВАЖНО!

Пациентите с ТЕЛК вече могат да получат експертните си решения онлайн

ЗА ЕВРОТО У НАС

История на еврото

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Видин
Смолян
Силистра
Добрич
Монтана
Шумен

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Стволови клетки в ретината - надежда, скрита пред очите ни

РАЗКАЗ НА БРОЯ

Концерт за цял живот

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Държавно първенство по стрелба с лък
Оупън турнир по стрелба с лък с международно участие
България има световен шампион по шоудаун

ФИНАНСИ

БОРИКА въвежда "Проверка на получателя" - нов стандарт за сигурност при онлайн плащания