ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 12, 2025

Тема: МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

3 декември 2025

3 декември е ден, в който обществото отдава почит към силата, достойнството и непреклонния дух на хората с увреждания. Това е дата, която ни напомня, че отношението към най-уязвимите е мярката за зрелостта на една нация.
Хората с увреждания не търсят съжаление. Те имат право на уважение, подкрепа и равен достъп до услуги, образование, труд и достойни условия на живот.
Тяхната борба не е ежедневие, а мисия – мисия, която всички ние сме длъжни да подкрепяме.
На родителите и близките, които ежедневно се грижат за своите деца и възрастни – благодарност за силата, отдадеността и любовта ви!
На институциите – напомняне, че социалната политика има смисъл само когато е човешка, навременна и реално подпомагаща.
Нека 3 декември бъде не просто отбелязване, а призив към последователни действия – към достъпна среда, качествени услуги и истинско включване на хората с увреждания в обществения живот!
Уважението и подкрепата не са жест. Те са дълг!
И този дълг е общ – към всеки човек, към всяко семейство, към бъдещето ни.
Целта на 3 декември, който бе обявен през 1992 г. от Генералната асамблея на ООН за Международен ден на хората с увреждания, е постоянно да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантират достъпът до общата архитектурна среда за хората с увреждания, достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информацията и до процесите на изработване и вземане на политически решения в сферата на уврежданията.
Предизвикателството на този ден е, че той задължава всички, които говорят и обсъждат проблемите на хората с увреждания, да слагат ударението върху човека и неговото лично достойнство, а не върху увреждането му. Това е европейският модел, който трябва да бъде следван и от България. За съжаление, днес българите с увреждания са най-уязвими, когато се опитат да реализират правата си. Около 10% или 750 000 от хората у нас имат някакво увреждане – физическо, сензорно или психическо. Според статистиката едва 5% от тях получават шанс за професионална реализация. Огромна част от децата с увреждания не могат да посещават училище заради недостъпната архитектурна и градска среда, както и заради бариерите, създадени от самата образователна система. Всичко това налага като основна цел на политиките в сферата на уврежданията създаването на условия, които позволяват на тези хора да имат същия индивидуален избор и контрол над живота си, каквито имат всички останали.

Пенчо ВАСИЛЕВ