ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 12, 2025

Тема: 200 ГОДИНИ БРАЙЛОВО ПИСМО

Съюз на слепите в България - история и развитие на брайловия печат

Марина ПЕТКОВА

Брайловата грамотност е специфичен начин на четене и писане, позволяващ на хората лишени от зрение да извършват тези дейности, служейки си с тактилните усещания, вместо с обичайно използваното зрение.
Известно е, че исторически брайловото писмо се налага твърде трудно, но в продължение на два века то изживява абсолютен триумф по отношение на удовлетворяването на информационните потребности, респективно възможности на зрително затруднените. И така - вече два века, през които колкото повече се отдалечаваме от времето на неговия създател, толкова по-силно се убеждаваме в гениалността на това творение.
Знаменателните два века от създаването на брайловото писмо, които се навършиха през 2025 г., съвпадат с една не по-малко значима кръгла годишнина – 120 години от навлизането на гениалното изобретение на Луи Брайл в следосвобожденска България.
Тук е мястото да се посочи, че брайловото ограмотяване на незрящите хора в България се явява и една от основните предпоставки за тяхното осъзнаване като общност и последващото им обединяване и сдружаване.
В България брайловото писмо се възприема от самото начало на съществуването на основания през 1904 г. в София Държавен институт за слепи (ДИС). Институтът е създаден по идея и с активната административна работа на видния български интелектуалец проф. Иван Шишманов. Между 1903 и 1907 г. той е министър на народното просвещение и в качеството си на такъв решава, че е настъпило времето и у нас да се създаде специализирано учебно заведение за незрящи български момчета и момичета.

ДЪРЖАВЕН ИНСТИТУТ ЗА СЛЕПИ
С разкриването на Държавния институт за слепи през 1905 г. се създават условия българските слепи от училищна възраст първи на Балканския полуостров да получават общообразователна, музикална и професионална подготовка. Работата по създаването му проф. Шишманов възлага на д-р Стойчо Донев, който в изпълнение на своята мисия посещава различни училища и институции в Австро-Унгария и Германия. В Санкт Петербург той се запознава и с адаптирана към славянски език версия на брайловото писмо. Стъпвайки именно на тази версия, той създава и специфичната и отговаряща на всички норми на българския език българска брайлова азбука. Не без основание д-р Стойчо Донев смята, че това е първата и най-важната стъпка в делото на слепите у нас. Надали е случайно, че именно негови възпитаници през 1917 г. стават инициатори за създаването на организация на слепи в България.
Още през 1907 г. сред своите съученици от Държавния институт за слепи Никола Торбов разпространява международния език есперанто. С неговото име е свързано проникването на есперанто сред българските слепи. Той се запознал с езика, когато е бил на лечение във Виена. От него го усвояват Петко Стайнов, Стоян Орозов, Никола Стоименов и други. Учениците преписвали учебници и речници. Чрез есперанто възпитаниците на института, а после и много от изявените дейци на Дружеството на българските слепи получават информация за живота на слепите в други страни.

ЦЕНТЪР ЗА ОСЛЕПЕЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ
Основан е през 1916 г. от Германската санитарна мисия за България и е функционирал до 1922 година. През него преминават мнозинството от загубилите зрение през войните. Тук те са изучавали специалното релефно-точково (брайлово) писмо за слепи, самообслужване и някои традиционни занаяти за слепи. Служителите и преподавателите в този център (сред които учител по брайлово ограмотяване е Стоян Орозов) формират положителни нагласи у своите питомци за евентуалното им бъдещо организиране.
Сдружаването на слепите и в България се извършва по различни признаци: причина за слепота - дружествата "Тъмнина", ДБС, "Мрак"; културни интереси - Читалище на слепите в България, Дружество на слепите есперантисти "Балкана стело"; професионална заетост - дружество "Черен поглед" (чиито членове изкарват прехраната си предимно посредством официално разрешена (и неразрешена) просия), Първа кооперация на слепите за общи доставки (осигуряваща стоки на слепите търговци).

ПЕЧАТНИ ОРГАНИ
Почти всяка организация има и свой отделен печатен орган: дружество "Тъмнина" издава сп. "Тъмнина"; Дружеството на българските слепи и Читалището на слепите в България - списанията "Съдба" и "Вестител" (на брайлов шрифт); дружество "Мрак" - сп. "Утеха" (Димков, 1972).
В началото на 1917 г. Стефан Ненков заедно с един свой приятел подготвя "нещо като циркулярно списание", като поставя в една кутия различни статии, между които и статията "За да си помогнем, трябва да се организираме". След няколко месеца се пуска второ сандъче и отново се поставя въпросът за организация. Така, 4 години по-късно, на 28 март 1921 г., се провежда учредителното събрание на Дружеството на българските слепи (ДБС), което през 1951 г. се обединява с другите съществуващи тогава сдружения на слепите под наименованието Съюз на слепите в България.
Печатен орган на новата организация е списание "Животът на слепите", което от 1973 г. и до днес носи името "Зари". Под ръководството на дългогодишния главен редактор Минчо Стоянов то се превръща в мощно средство за информация и защита на правата на хората със зрителни проблеми.
Обединителният конгрес не засяга Читалището на слепите в България и Народната потребителска кооперация на слепите, които продължават своето самостоятелно съществуване.
След основаването на Дружеството на българските слепи през 1921 г. у нас се създават необходимите предпоставки за възникването на българска брайлова библиотека. В духа на възрожденските традиции група ентусиазирани слепи, учители от ДИС и писатели осъществяват дълго изстраданата идея да се изгради брайлова библиотека. На 29 април 1928 г. се провежда учредителното събрание на Читалището на слепите, недвусмислено приело за себе си името на Луи Брайл.
От края на 1928 г. Дружеството на българските слепи и Читалището на слепите в България започват да издават като свой печатен орган списание "Съдба". Списанието излиза на всеки два месеца. През 1931 г. за негов редактор е привлечен Димитър Пантелеев, който има особено голяма заслуга за подобряването на списването на списанието. В него се печатат литературни творби на множество български автори, както и литературна критика, есеистика и научни текстове. Особен интерес са предизвиквали откъси от творбите на бележити есеисти като Пол Валери, Бенедето Кроче, Андре Жид, Андре Суарес, подбирани и превеждани от Атанас Далчев специално за списанието. В списание "Съдба" се публикува дори и преводна поезия. И както се вижда от по-горните текстове - сп. "Съдба" е имало облика на литературно издание и след 1932 г. става трибуна за изява на много български стари и млади писатели.
Независимо че в списание "Съдба" се печатат предимно литературни текстове, за проблемите на слепите също се отделя достатъчно внимание. Посредством рубриката "Слепите в науката, изкуството и живота" читателската аудитория се запознава с постиженията на слепи от България и чужбина. Списанието излиза до 1944 година. След голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 година редакторът на списание "Съдба" се евакуира със своето семейство в град Луковит, поради което спира и неговото издаване.
От 1931 г. в печатницата на сляпо-глухия Харалд Тиландер от Швеция започва да се печата и брайловото списание "Вестител". Неговото списване става в България, а набирането, отпечатването и разпращането до абонатите - в Стокхолм. Списанието излиза до 1941 година.
Освен създаване на голяма библиотека за ползване от слепите у нас, читалището си поставя за задача да построи голям читалищен дом "с библиотечни, читалищни и концертни зали, както и кино-театрален салон". За председател е утвърден слепият, но придобил вече популярност композитор Петко Стайнов, който го оглавява до края на Втората световна война, а секретар става председателят на ДБС Стефан Ненков. Първият човек назначен на платена длъжност в читалището е незрящият Димо Кирев, който е натоварен със задачата да преписва книги на брайлов шрифт и така е положен камъкът на националната брайлова библиотека. Присъствалите на събранието учредители на читалището събират помежду си суми от 100 до 300 лв. дарение - първите финансови приходи на тази нова институция.
До 1994 г. брайловите книги са били писани ръчно, а след това се отпечатват с помощта на професионални брайлови принтери.

ВТОРИЯТ ИНСТИТУТ ЗА СЛЕПИ
Вторият институт за слепи в България е основан в Шумен през 1945 г. по инициатива на Люба Кацарова и със съдействието на ССБ. Кацарова защитава идеята, че най-подходящи условия за института има във Варна и прави постъпки той да бъде преместен там, но не получава съгласието на тогавашния министър на народната просвета. След упорит труд от нейна страна училището придобива имот – идеална част от една вила в местността "Рупи" в курортната част на Варна. Тогава със заповед на министъра на просветата Стоян Костурков от 30 октомври 1945 г. е регламентирано преместването му от Шумен във Варна. Официално институтът е открит на 1 декември 1945 година.
По разпореждане на ръководството на БКП и правителството на страната през 1952 г. първооснованият Държавен институт за слепи е преместен от София във Варна. Така в продължение на 11 години в града функционират две училища за обучение на слепи деца. През 1963 година основаният в Шумен втори институт за слепи се премества в новопостроена в столицата сграда под името Училище за слепи и слабовиждащи деца "Николай Островски". Учебната година е открита официално на 20 декември. За кратко време броят на учениците бързо нараства и през учебната 1965 - 1966 г. достига 132. Създават се първите паралелки за слабовиждащи деца и за деца с умствена недостатъчност. Под ръководството на Министерството на просветата се провежда първият курс за учители-тифлопедагози. Полагат се постоянни грижи за обогатяване на кабинетите със съвременни тифлотехнически средства.
През 1972 г. се открива гимназиален курс на обучение, като завършилите средно образование имат възможност да постъпят в полувисши и висши учебни заведения.
Сега училището носи името на големия френски хуманист и създател на релефно-точковия шрифт Луи Брайл и се явява правоприемник на втория Институт за слепи в България, докато сегашното СОУ за деца с нарушено зрение "Д-р Иван Шишманов" - Варна е наследник на първия Държавен институт за слепи (ДИС).
Въз основа на своите дългогодишни проучвания проф. Владимир Радулов от катедра "Специална педагогика" в СУ "Свети Климент Охридски" предлага периодизация на обучението на зрително затруднените в България. Очертават се три основни периода:
- 1905 – 1944 г.;
- 1945 – 1989 г.;
- от 1990 до днес.
Усетът за новости извиква за живот една книга за въведените в България брайлови знаци. Това става по малък проект с АХУ през 2005 година. Автор на текста е Румяна Каменска.
Бихме се попитали какво правим за обучението и разпространението на брайловото писмо. Голяма е отговорността на преподавателите в двете училища за деца с нарушено зрение в София и Варна, на ресурсните учители във всички области на страната, които се грижат за интегрираните ученици в масовите училища. Ние разчитаме също на обучението на късноослепелите в центровете за рехабилитация и интеграция.
70-те години са началото на бавното и мъчително отваряне към света. През 1972 г. започва гимназиалното обучение в Софийското училище. Наши специалисти вземат участие на европейски и световни конференции на Международния съвет за образование на зрително затруднените. Отпечатани са голям брой специализирани учебници, даден е начален тласък за обучението по мобилност, наименованията на училищата се променят от "Училища за слепи" на "Училища за деца с нарушено зрение" (УДНЗ ).
Характерна за 80-те години е появата на множество специални учебни програми. През 1980 г. е въведена нова методика за съвременно брайлово ограмотяване и програма за обучение по полезни умения.
Централно събитие на това десетилетие е откриването на нова сграда на УДНЗ във Варна през 1985 година. По инициатива на Владимир Радулов, тогава зам.-председател на ССБ, през 1987 г. започва издаването на специализираното списание "Обучение и рехабилитация на зрително затруднените". С откриването на специализация по педагогика на зрително затруднените в СУ "Свети Климент Охридски" през 1988 г. се слага край на кратките курсове за подготовка на учители-специалисти.
В наши дни особено се популяризира интегрираната форма на обучение. Същността на интегрираното обучение се състои в това детето с нарушено зрение, продължавайки да живее в своята естествена семейна среда, да се обучава в нормално (масово) училище заедно със своите виждащи връстници.
На 17 октомври 1966 г. е открит Националният център за рехабилитация на слепи, който е първата институция за основна рехабилитация на късноослепели лица в Източна Европа.
След 1990 г. по инициатива на Съюза на слепите в България в страната са разкрити центрове за социална рехабилитация и интеграция за хора със зрителни увреждания. Наред с обучението по придобиване на различни умения, тези институции предоставят на незрящите и услугата брайлово ограмотяване.

БРАЙЛОВ ПЕЧАТ
В България първата сериозна крачка в техническия прогрес по отношение на брайловото книгоиздаване е брайловата печатница. Тогава тя е единствената печатница, която наред с периодичните издания на Съюза на слепите адаптира и отпечатва учебници на брайл, придружени с илюстрации и чертежи, предназначени за училищата за слепи деца. Издавани са също художествена литература и речници.
Брайлова печатна машина за пръв път е доставена за нуждите на Института за слепи в края на 30-те години, но е разрушена по време на бомбардировките. След Втората световна война по инициатива на Никола Димитров, председател на читалището, е получена от Америка като дарение печатна машина с преса и брайлова хартия. На нея се печатат учебници и списание "Животът на слепите". Това става в държавна печатница, а по-късно - в Съюза на слепите. През 70-те години за своите нужди ССБ доставя три модерни за времето си печатни машини от Марбург, ГДР.
През 1950 г. е приета резолюция, в която две от решенията са да се положат усилия за организиране на брайлова печатница и да се издава съюзен орган и учебна литература на брайл.
Останалите решения са да се одържави хорът на ССБ; да се изработи законопроект, уреждащ положението на слепите в страната; да се настаняват на работа в промишлените предприятия слепи и да се ускори обединяването на всички организации на слепите в един общ съюз.
На 30 април УС решава да се изплати печатницата на Филип Тареин и той да поеме задължението да поддържа машината за срок от една година. По същото време пристига и пратката с подарената от ООН брайлова печатна машина. На 25 май Тареин е назначен за технически ръководител на печатницата. На 30 юни са назначени Георги Ст. Ливнов и Георги Венков за печатари, а Елена Пъчева за диктовачка (прот. н-р 43, 46, 49). Печатницата се открива на 1 юли същата година.
През 1950 г. ССБ има вече брайлова печатница и от септември започва издаването на брайл на списание "Животът на слепите". В началото негови редактори са председателите на ОССБ Стефан Ненков и Кирил Костов. От 1963 г. списанието се отпечатва и на циклостил.
През 1994 г. Брайловата печатница е модернизирана с два брайлови принтера, което значително ускорява процеса на отпечатването и увеличава работния й капацитет, а няколко години по-късно заработва и двустранно печатащ принтер, чрез който в голяма степен се задоволяват потребностите от брайлови издания.
Преди специализираните училища за деца с нарушено зрение да се сдобият със собствени печатащи устройства, брайловата печатница на ССБ изпълнява обществени поръчки на МОН за отпечатване на брайлови учебници.
През 1972 г. Бюрото на ЦС на ССБ решава печатният орган на Съюза да се преименува от "Животът на слепите" на "Зари". От 1973 г. и до днес той носи това име.
Организацията ни се стреми да осигурява при преференциални условия специални помощни технически средства за бита, образованието и професионалната реализация на своите членове. Наред с това Съюзът на слепите в България им предоставя богата информация, допринасяща за тяхното личностно и професионално развитие. Официален печатен орган на сдружението е списание "Зари". Освен него към настоящия момент сдружението издава едно дайджестно брайлово списание, предоставящо на читателите разнообразна информация от всякакъв характер – от история на България и света до най-новите тенденции в технологиите, научните открития, модата и психологията.
В стремежа си да поддържа живия интерес на незрящите към брайловото ограмотяване на фона на огромния напредък на дигиталните технологии, Съюзът на слепите в България спазва традицията за провеждане на ежегодни регионални и национални състезания по бързо и правилно четене и правилно писане на брайл. Особено радващо е, че в тях се включват участници както от по-възрастното поколение, така и такива в училищна възраст.
Сдружението сътрудничи активно с Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928", както и с представители на различни частни фирми за консултиране по изработване на брайлови табели и маркировка. Ежегодно организацията ни отделя средства от бюджета си за снабдяване на желаещите с брайлова хартия и пособия за писане.
С напредването на новите технологии все по-често възникваше въпросът за полезността и практическата приложимост на брайловото писмо. С отшумяването на страстите около поредното погребение на брайловата азбука, обаче, все повече и повече се осъзнава, че има области, в които брайловият код е незаменим помощник, особено за напълно лишените от зрение хора. Днес все по-рядко се правят опити да се оспори положението, че в изучаването на математика и в работата с математически текстове, както и при изработката на софтуерни продукти този код е много по предпочитан пред речевия синтезатор.
Изучаването на чужди езици също е много по-лесно и трайно, когато в този процес се използва брайловото писмо. И въобще - за истинска грамотност можем да говорим само тогава, когато всеки човек може да си служи със съответната за дадения език азбука, представена или в зрително, или в тактилно възприемаеми форми. Поради всичко това днес с още по-голяма увереност можем да твърдим, че сега, а и в обозримото бъдеще брайловото писмо е и ще бъде неотменим фактор в процеса на интелектуалното развитие и самоусъвършенстване на хората без зрение.

Библиография:
Ангел Сотиров
"Българските организации за слепи - вчера и днес", изд. ЕТ "Елена Дулчева" Пловдив, 2004 г.

Желязко Пеев
"История на движението на слепите в България (1920-1960)", изд. Съюз на слепите в България, София, 2005 г.

Спас Карафезов
"Сърцето вижда", изд. 2006 г.