Брой 01, 2026
Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Шумен
Посещение на природен парк "Персина" и лагер "Белене"
Природен парк "Персина" е единственият парк на българското поречие на река Дунав, разположен по цялата дължина на Свищовско-Беленската низина. Той се намира на най-големия от българските острови в тази част на реката. Тук се срещат около 1 100 животински вида, а най-голямото богатство са птиците – около 200 вида. Островът е с много малка надморска височина, затова през по-големия период от годината той е залят с вода или остава заблатен.
Екскурзоводите от Свищов, които ни поеха, предварително ни настаниха в техни автобуси. За да посетим острова, трябваше да преминем през понтонен мост, който е единствената връзка със сушата. Нужно ни бе разрешението на управата на затвора, която се намира на брега на град Белене. Всеки от нас бе проверяван персонално на пропускателния пункт.
Продължихме с автобусите навътре в острова. Около 13-14 километра бе обиколката из острова. Наоколо ни заобикаляха ниска растителност и заблатени участъци. Започна да пада мъгла - негостоприемна и студена. Екскурзоводът разказваше, че "Белене" е концлагер в България, наричан още "Работнически лагер за превъзпитание", функционирал на територията на остров Персин в периода 1949-1989 година. Построен е по поръчка на Българската комунистическа партия. Там са депортирани много от противниците на комунистическия режим в Народна република България: селяни, полицаи, офицери, министри, учители, индустриалци, банкери, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници - всички те са разследвани като вражески елементи.
Първите лагеристи, прехвърлени на острова към края на юни 1949 г., са близо 250 души. На гола поляна те започват сами да строят колиби от подръчен материал, главно папур и върби. Екскурзоводът наблегна на нечовешките условия, при които са оставени затворниците. Повечето време от годината островът е залят от река Дунав. В тази заблатена и влажна среда е трябвало да си осигурят условия за живот. Броят на лагеристите бързо нараства. Няколко десетки души умират в лагера при неизяснени обстоятелства. Затворниците са работили по 70-80 часа без прекъсване, за да получат храна.
Днес е запазена една сграда от затвора в западната част на острова, която преди е функционирала паралелно с концлагера. Другите сгради са съборени, а всички документи от този период са унищожени, за да се прикрият следите от зверствата на тогавашните управляващи. Вървяхме и разглеждахме района. Постепенно групата все повече и повече се умълчаваше. Гласът на екскурзовода беше ясен, равен, без емоции. Мъглата, влагата и тишината още повече подсилваха тягостната атмосфера.
Помним и ще помним тази история! Дано времето им прости!
Нели КОЛАРОВА
Назад
Всички статии на Брой 01, 2026
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Февруари 2026 г.*ОБЯВА
Национален творчески конкурс "Графити от думи и звуци"В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Списък на записаните нови заглавия през 2025 годинаВДЪХНОВИТЕЛИ
Приобщаването като житейска мисияИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ШуменВелико Търново
