Брой 02, 2026
Тема: НАШИТЕ КАДРИ
Тет-а-тет, без сценарий
Разговаряме със Стоян Стоянов, шефа на предприятието в Шумен.
- Г-н Стоянов, откога сте директор на предприятието?
- От август месец 2021 година.
- Защо приехте да станете директор?
- Беше наложително, тъй като "Успех" беше в трудно положение и не ми е безразлично, дори ми е болно да го виждам в такова състояние.
- Сега има много инвестиции - над милион и половина, дори над милион и шестстотин хиляди. Какво Ви мотивира да продължите?
- Започнал съм тук съвсем млад, още на 22 години. Чувствам го като лично призвание, че трябва да помогна на това предприятие с история и с толкова възможности.
- Последен въпрос - "Левски" ще стане ли шампион? (задаващият въпроса не е от споменатия отбор)
- Абсолютно! "Левски" е шампион!
- Кога?
- Тази година.
- Благодаря, г-н Стоянов! Живи и здрави!
- Всичко добро, живи и здрави бъдете!
21 октомври 2025 г., Шумен
Разговаряме с г-н Стефан Данчев, всички хора с нарушено зрение го знаят като лицето на рехабилитацията в България.
- Г-н Данчев, сега вече не сте директор на Центъра за рехабилитация на слепи в град Пловдив, а сте стопански ръководител - директор на пловдивското предприятие, защо?
- Защото нямаше кой да го поеме (смее се).
- Тоест, липсва ни човешки ресурс, (г-н Данчев се смее) както навсякъде. Как се чувствате на новото място?
- Без проблеми.
- Адаптацията мина ли?
- Абсолютно! Летящ старт.
- Липсва ли ви Центърът, или нямате време?
- В момента отделям също време и за Центъра, но минимално.
- Тоест - не можете да се разделите с детето си толкова лесно?
- Ти би ли се разделил с кучето си водач?
- Така е, не бих! Как вървят стопанските и икономическите процеси в Пловдив след, за съжаление, кончината на г-н Георгиев?
- Има приемственост. Нещата са под контрол.
- Тоест, очакваме все така позитивни резултати?
- Предполагам - да.
- Много благодаря за това блиц интервю!
Шумен, 21 октомври 2025 г.
Разговаряме с Донко Ангелов, шефа на софийското предприятие.
- Г-н Ангелов, вие отколко време сте директор в София?
- От края на 2011 година.
- Защо станахте директор? (смее се)
- С амбицията да подобрим всички условия в предприятието и в комплекса като цяло.
- Успяхте ли?
- Редно ли е аз да правя някаква оценка?
- Вътрешното ви удовлетворение?
- Изпитвам го.
- Чудесно! А къде е границата между икономиката и социалното? (смее се)
- Много интересен въпрос. Винаги трябва да има някаква връзка, поне в нашите случаи - задължителна. Много ми е трудно да кажа.
- Но са свързани?
- Свързани са, разбира се. Особено в духа, в смисъла на създаването на нашите структури, на нашите предприятия, изобщо на жилищните комплекси това, смятам, че е основа. Трябва да е основа и да е водещо. Икономиката си е икономика, да, тя трябва да работи, тя трябва да функционира по всички правила на икономиката, но да прави пряка връзка в нашия случай със социалното. Иначе няма смисъл от тези предприятия.
- Тоест - тези пари, които се изкарват, и тези икономически придобивки трябва да обслужват социалните нужди?
- В по-голяма степен - да. Естествено, трябва да има един ресурс, който да се реинвестира, но в по-голяма степен трябва да има социална насоченост. Така мисля аз.
- Тоест - не всички пари да се харчат, трябва да има реинвестиции?
- А, да, реинвестициите са задължителни, за да може да има развитие. Ако не реинвестираш, си обречен на кратковременност.
- Последен въпрос. Мотивиран ли сте да продължите напред?
- 60 години. Имам някаква мотивация, да.
- Имате достатъчно мъдрост и опит?
- Да, мисля, че и мъдрост, надявам се, и опит имам.
- Много благодаря, г-н Ангелов!
- Благодаря и аз!
Шумен, 21 октомври 2025 г.
Разговаряме с г-н Иван Пухлев, шефа на русенското предприятие.
- Г-н Пухлев, отколко време сте директор в Русе?
- То не е ли срамно да се задават такива въпроси? Смятайте си ги сам - 1 октомври 1999 година.
- Да, ще сметна с калкулатора, благодаря! Защо станахте директор?
- Просто бях принуден. Нямах друга работа.
- От кого? От обстоятелствата?
- Да, да. Бях тук, където сме в момента, в тази зала, началник на търговски отдел.
- Ние в момента сме в Шумен.
- Да, в Шумен сме. Свършваше ми договорът и ръководството търсеше управител за Русе, и се спряха на мен. Бях избран на 20 август. Развих едно партизанско движение за 40 дни, но мисля, че договорът ми тук нямаше да бъде подновен и бях принуден да отида там.
- Съжалявате ли?
- Вече не, но първите месеци, първите години просто не знаех къде съм. Даже сега си спомням нещо друго. Когато трябваше да си получа първата заплата, дойде началникът ми от София да ми поиска да си напиша молба.
- Молба за заплата?
- Да постъпя на работа, да си оформя документите, иначе няма да ми дадат заплата. Това къде ще се излъчва?
- Това е за читателите на списание "Зари". Може ли да споделите някоя друга интересна случка, както се знае, вие сте цар на вицовете и смешните истории?
- Общо взето първите години си беше трудно и хич не ми беше смешно. Ще кажа какъв ми беше прякорът сред работниците - Каменната физиономия, а другият - Тихата стъпка. Там първите години нямаше време за усмивки, въобще нямаше време.
- А кога ви дойде прякорът Дон Жуан сред дамите или аз нещо не съм разбрал?
- А, това сега го чувам. Това е новина за мен.
- Може да съм го сънувал, извинявам се!
- Иначе малко кураж ми дойде на деветия месец, след като постъпих, имаше конгрес в Дряново и там вече се виждаше, че ще извадим предприятието от тежката ситуация. Дали ще е печалба, или не... Имаше малка печалба, но по-скоро там имаше такова мило изказване: "Я, погледнете, там на Дунава става нещо!".
- От кого?
- Мисля, че беше от Албена Алексиева.
- 9 месеца означава една бременност и сте се родил…
- Ами виждаше се, да.
- В момента мотивиран ли сте да работите?
- Аз вече отдавна съм на преклонна възраст, на пенсионна възраст, но съм подписал договор до следващата година и смятам да го изкарам, ако съм жив и здрав, и тогава ще мисля.
- И предполагам - желаете да си намерите достоен заместник?
- Сигурно ще ме питат кого да посоча. На този етап нямам визия. Назад във времето, преди 10 - 15 години, съм се опитвал да подготвям и няколко души със зрителни увреждания съм принудил да запишат и да завършат образование.
- Много благодаря, г-н Пухлев!
Шумен, 21 октомври 2025 г.
Разговаряме с г-н Ваньо Калинов, шефа на "Успех" Варна.
- Г-н Калинов, откога сте шеф?
- От януари 2014 година.
- Защо започнахте тук? (смее се)
- Защото ми беше омръзнало да се занимавам с хранително-вкусовата промишленост (пак се смее).
- Тук виждаме, че много инвестиции сте направил, как го правите?
- С желание. С голямо желание.
- Мотивиран ли сте да продължите?
- Да.
- Има ли още какво да се прави?
- И за още двама като мене, и по още толкова години. Винаги има какво да се прави (смее се).
- Имате ли хора, които да ви помагат?
- Целият ми колектив е 8 души, от които 4 пазачи. Основните сме аз, главната счетоводителка, Николай, който е техническата поддръжка, и една чистачка и се оправяме. Наемам бивши работници, част от тях с увредено зрение, на граждански договори и ползвам фирма, с която много отдавна работим на много ниски цени, даже повечето операции ги извършват предварително, в порядък на около 60 хиляди лева. Във времето, когато се налага, извършват ремонтите и строежите и аз се разплащам според актовете за извършената работа.
- Тук има нещо, което за първи път се случва в системата на Съюза и това е фотоволтаичната система.
- Да.
- Кога започна?
- Можеше много по-рано да я направим. Търсихме финансиране, докато в един момент ми хрумна да разговарям с фирмата-изпълнител за разсрочено бъдещо плащане и те откликнаха. Даже се учудиха как не сме се сетили по-рано да свършим тази работа, тъй като се познаваме много добре. И г-н Долапчиев ги познава, и г-н Шекеров ги познава, аз съм ги запознал. Тя е много известна фирма в България, изградила е доста фотоволтаични паркове. Тръгнаха с голямо съгласие по отношение на това предложение. Разделихме цялото плащане на 12 вноски и нещата се получиха буквално за месец. Имаха в наличност фотоволтаиците, изгради се за месец, те поеха цялото узаконяване с техните специалисти, аз само им предоставях документите.
- Да ви попитам за общежитията, които бяха абсолютни руини и станаха едни прекрасни жилища?
- Само да направя лека вметка. Ние се опитвахме преди това да постигнем този ефект, като бяхме стигнали да предложим и да ги отстъпим на общината да ги ремонтира. Проектът на общината беше за 700 хиляди лева. Ние всичко свършихме за 321 хиляди лева и днес видяхте какво сме направили. И между другото - освен разделянето и прочее, цялата сграда е с изцяло нова канализация, ново захранване с вода и електро. В цялата сграда още при изграждането всички стаи са с готова инсталация за интернет и телевизия.
- Има млади хора, има деца?
- Честно казано, останаха четирима възрастни, всички други са възпитаници на училището в "Аспарухово". На тези деца, ако не им бяхме дали тук възможност да се развиват, на село нямаше да имат никакво развитие, докато тук голяма част от тях даже работят в различни направления. Също участват в самодейността, в Културния дом към фондацията, просто си имат занимания. Две от момиченцата вече създадоха семейства, имат си дечица, на тях им предоставихме допълнителни условия - по още една стая.
- Чудесно! Благодаря ви! Какво ще пожелаете на читателите на "Зари"?
- Дай Бог на всички здраве и да заповядат във Варна!
- Да видят варненското чудо…
- Чак чудо не бих казал, но се стараем.
Варна, 22 октомври 2025 г.
Разговаряме с инж. Павлин Ангелов, шефа на плевенското предприятие.
- Инж. Ангелов, отколко време сте шеф на плевенското предприятие?
- От 1994 година.
- Толкова дълго?
- За мен не е дълго.
- Какво постигнахте през тези години?
- Постигнах това, че от няколко милиона капачки в годишен аспект сега произвеждам близо 70 милиона капачки. И ги реализирам предимно извън България.
- Има ли бъдеще това производство в България?
- По принцип - да. Неслучайно последните няколко години се появиха още един-двама производители.
- Вие сте успял да развиете един бизнес, който е нов за системата?
- Да, разбира се.
- А ние, като система, можем ли да бъдем конкурентоспособни?
- Да, разбира се, при определени условия. Трябва да имаме оборотни средства, трябва да се направи стратегия за търговската дейност, защото в много случаи не можем да посрещнем по-големи заявки.
- В момента вие виждате, че вашите колеги са предимно рентиери… Завиждате ли им, или вие се чувствате по-мотивиран от това, че произвеждате?
- Аз съм мотивиран от много години. Не завиждам в никакъв случай. Всеки бизнес си има своето място под слънцето, своите трудности, своите положителни черти и тъй насетне. Рентиерството в една степен е много сигурен, а в друга степен е много несигурен бизнес. Производството в една степен е много бързо развиващ се, по-бързо печеливш, по-бързо печеливш, да кажем, от другия бизнес и така нататък. Зависи от гледната точка.
- Плевен има ли бъдеще в рентиерството?
- Сигурно има, имаме около две хиляди и нещо - три хиляди закрити площи. Може да се намери фирма, която да ги наеме.
- В какво състояние е сградният фонд.
- О, прилично, да не кажа отлично!
- В заключение - нещо да ни разкажете за вашия живот, нещо забавно, което да споделите с нас?
- Почти нищо толкова забавно няма в този живот. Само стремеж да вървим нагоре, да се трудим и да постигаме нещо, разбира се.
- А каква е рецептата за хубавата ракия, която правите?
- Много любов, разбира се!
- Това беше г-н Павлин Ангелов за читателите на "Зари".
Обзор, 23 октомври 2025 г.
Иван ЯНЕВ
Всички статии на Брой 02, 2026
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Март 2026 г.*ОБЯВА
Национален творчески конкурс "Графити от думи и звуци"БЛАГОДАРНОСТ
От Владимир ЖелевГЛАСЪТ ЗАД ПОГЛЕДА
Кратко въведениеВие сте специални
Невидимите бариери
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСмолян
НАШИТЕ КАДРИ
Тет-а-тет, без сценарийПОЧИВНО ДЕЛО
Цени и графици за преференциални клиенти в почивните бази на ССБ за 2026 годинаРАВНОСМЕТКА
В самия край на мандатаПълномощници за XIX Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ
