Брой 04, 2008

Тема: ПРЕМИЕРА

На теб с обич!

или
Тя и Той

Седнаха да си починат на пейка в края на мадарската пещера. В късния следобед слънчевите лъчи пролазваха между листата на дърветата. Недалеч от тях, прикрит в храстите, усамотен гайдарджия изтискваше от кожения мях поредната мелодия.
- Чудесно е наистина! – сподели тя, отпусна се на облегалката и зарея поглед напред.
Вътрешно беше напрегната, но успяваше да се владее. Прие поканата му да се разходят не защото, ако му откажеше, можеше да го обиди, а защото й беше приятно да го среща, да попива топлината в очите му, и защото сладки тръпки пронизваха сърцето й. Макар да беше наложила в себе си други, строги закони, за него те сякаш не важаха. Налагаше си да не го мисли, но когато се случеше нещо, което не й беше по вкуса и нрава, се питаше как би постъпил той.
- Необяснима ми е твоята упоритост! – след дълбока въздишка едва чуто отрони тя. – Всъщност – какво искаш ти от мен?
- Нищо друго – освен сърцето! За съжаление истината е тази! – съгласи се той, леко се изви към нея и я погали по лицето. – Още когато осъзнах, че те обичам, реших да не си обяснявам как стана това.
- Това не трябваше да го допускаш! – строго му отвърна тя и внимателно отмести ръката му.
- Толкова ли ти е трудно да ми отговориш на чувствата?... А тези искрици в очите! И усмивката ти, която ме стопля!...
Убеден беше, че тя ще отрече, че ще се опита да обясни тези си състояния с коректност, свързана с обичайното и човешкото. Между ресниците очите й светеха с разпръснатите в тях зеленикави бисерчета. Смут беше затревожил душата й.
За първи път беше изправена пред възможността да вземе решение.
Прие го в себе си без колебание, защото в нито едно негово действие нямаше грубостта и бруталността на мъжа. Той беше нежен и внимателен. Търсеше я непрекъснато. Намираше най-невероятни поводи за срещи и го правеше тъй, че тя нямаше сили да му отказва.
- Ти си създал семейство – аз градя! Деца имаме. Какво може да ни свързва?
- Пречистването чрез любовта! – отговори той спокойно. Имам нужда от топлина, малко топлина – това е малкото зрънце или семенцето в необятна градина, в която всичко расте богато. Това може да бъде троскот, магарешки трън или роза!
- Мен и така ми е приятно!... Има един праг, който ако го прекрачим, убедена съм, че след това няма да се чувстваме разкошно.
Той почти се изправи и я сграби в обятията си. Привлече я към себе си и потърси устните й. Тя само запъна длани в раменете му. Не се противи и макар силно да желаеше целувката в себе си, не можеше да скъса тънката струна, която съединяваше съмненията с угризенията. Силното мъжко тяло тръпнеше в очакване. Тя повдигна клепачи и преди да прекрачи дълбоката пропаст, над която беше висяла като обрулен храст, видя в очите му жълто – червени отблясъци, наподобяващи огнени езици. Устните му я изгаряха, но приемаше целувката му хладно, а дълбоко в сърцето си усети, че я прогори остра болка. Инстинктивно двамата усетиха нечие присъствие. До тях, с провесено чене, леко прегърбен, със сплескан мях под мишница, удивен, гайдарят едва дишаше. Тя се опита да се освободи от силната прегръдка, но дясната му ръка я задържа, обхванала я през кръста.
- Тук идват чисти хора! – каза с въздишка гайдарят, като стръска глава с неестествено тиково движение . – Обич блика от нея! И това се вижда с обикновено око, но ти душицо, - и той я погледна право в очите – още не искаш да му повярваш. – Погледна към пръста й с венчалната халка, присви леко клепачи и продължи: - Бракът е свято нещо и не желаеш да нарушиш неговото тайнство. Все пак – попитай сърцето си дали си пристъпила към него с тези чувства, които сега са у теб и насочени към този мъж. Седнете деца и чуйте един патил! Прегърни я и не я изтървай! – покани той мъжа пред себе си, после духна в мундщука и само след секунди пискунът изпищя. Гайдарят подръпна ручилото, сякаш да го изправи и от гайдуницата се проточи тъжна мелодия. – Целуни я, момче, целуни я, защото тя жадува за твоята ласка. Човекът за това е създаден – да обича и да бъде обичан, а кантарът за мярката е сърцето.
Двамата от пейката едва забележимо опряха глави една в друга. Следяха пръстите му, които отваряха и затваряха отворите на гайдата.
- Аз вярвам в любовта, моето момче, но малцина са щастливците, които са се докоснали до нея! Святото и скъпото не е в скрупулите, които всеки носи, а в любовта между мъжа и жената. – Гайдата изпищя и гайдарят смени мелодията. – Светът се крепи на любовта, а ти, булче, не страдай! – той присви клепачи и остро я стрелна с поглед. – Съвестта!... Тя му кимна с глава, предусетила посоката на мисълта му. – Оправданието заради съвестта е страдание на слабите, които не могат да се преборят с грешките в живота. Грях правиш, когато възпираш любовта му! Твоето сърце, булче, е като славей в клетка.
Гайдарят им обърна гръб и бавно затътри крака към мястото си зад храстите. Тя се отпусна с въздишка на пейката, като не отделяше поглед от леко приведения му гръб. Сърцето й биеше лудо с ритъма на игривата мелодия, която се носеше под свода на пещерата. Тя усети топлата му длан върху рамото си. Гледаха се дълго в очите.
- Мигът е наш, скъпа! – шепнешком каза мъжът до нея, сякаш се страхуваше, че полъхът на звуците ще отпъди онова, което се освобождаваше в нея.
Тя сви тялото си като скъсана струна и сянка помрачи светлината в очите й. Гледаше през него далеч напред, там някъде в далечината видя себе си, обляна в мечти, деня, в който по нея и около нея беше в бяло и после пътя, по който се препъваше надеждата, че на следващия завой ще се отправи по равен и прав път.
- Имаме ли това право! – неволно се изтърва тя.
Той следеше внимателно нейните преобразования. В себе си беше успял да отдели реалното, онова, което го беше съпровождало до момента, когато откри нея. Даваше си сметка какво можеше да му струва този полет, положил го неясно върху крилете на любовта. Срещите им бяха страдание за него. Прибираше се вкъщи и нямаше обяснение защо се чувства ограбен. Живя дни в този омагьосан кръг, измъчва душата си, страда и се упреква заради своята некоректност към близките до него. В един момент, когато се опита да отдели зърното от плявата, установи, че много малко е получил срещу онова, което е раздавал от сърце. Затова не му беше трудно да си изясни какви са чувствата му към жената, която седеше срещу него.
- И аз те обичам! – проговори най-после тя. – Но ми кажи как да примиря в себе си любовта към теб и децата, които ме чакат у дома?
- Нямаме право да живеем в примирение! – разтресе я той от раменете. – Това е любов, което е миг и изтървем ли го, не си струва да газим тази земя!
Той коленичи пред нея и положи глава в скута й. По лицето го парна топлината на бедрата й. Тя прокара пръсти в косата му и той затаи дъх.

Генко ИЗВОРСКИ

Назад

Всички статии на Брой 04, 2008

В УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Заседание на 3 и 4 април
Сборeн отчет на ССБ за 2007

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Левски
Червен бряг
Добрич
Пловдив

ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"

Слепите ще „гледат” уеб видео

КОНСУЛТАЦИЯ

Подготвените промени за медицинската експертиза ще бъдат внесени за обсъждане от Националния съвет

МЕДИАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Какво е медиация и кои са медиаторите

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Лекува ли се болестта на Бехчет?

ПОЧИВКА

Единни пакетни цени за базите на ССБ

ПРАЗНИЧНИ

За шегата, но не на шега!
Да се преклоним пред делото на Светите братя Кирил и Методий

ПРЕМИЕРА

Небе за утре или нестроен опит за предговор
На теб с обич!

ПРОЕКТИ

Най-новият спечелен проект на фондация „Хоризонти”

СПОРТ

Бронз в Литохоро

СЪОБЩЕНИЕ

Стартира още едно говорящо списание

ЮБИЛЕЙ

Да оставиш диря в сърцата на хората