Брой 05, 2026
Тема: МОБИЛНОСТ
Метрото - предизвикателство и удобство за зрително затруднените
Гергана БЪРЗАКОВА
Безспорно най-удобният, бърз и комфортен транспорт през последните 27 години в София е метрото.
На 28 януари 1998 г. са открити първите 5 метростанции.
Днес функционират 4 линии на метрото. Общата им дължина е 52 км с 47 метростанции. Превозната способност е 50 хиляди пътници на час и 340 хиляди превозвани пътници на ден. Минималният интервал на движение на мотрисите е 180 секунди.
Като всяка новост всички трябваше да се адаптираме, да го опознаем и оценим като придобивка, улесняваща придвижването ни из все по-разрастващата се и променяща се столица.
През 2015 г. Петър Стайков - председател на "Център за подкрепа на социалната интеграция – Приоритети", разработва по проект "Метроводител за незрящи". В него вербално са описани 23 станции по линия 1 на метрото. Вербалните карти са достъпни в три формата - книжки на брайлов шрифт, на уголемен плоскопечатен шрифт и като аудио файлове.
Метрото е транспорт, който носеше своите предизвикателства за зрящите, за зрително затруднените и за мен самата като инструктор по ориентиране и мобилност.
В тази статия ще направя ретроспекция на достъпността на метрото за зрително затруднените, ще разкажа за притесненията им от придвижването с метрото и преодоляването на тези затруднения като инструктор.
Първите метростанции, пуснати в експлоатация от Софийския метрополитен на линия 1, нямаха зрителни и тактилни ограничителни линии. На по-късен етап бяха допълнително поставени.
При изграждането на линия 2 достъпността беше на по-високо ниво. Метростанциите бяха изградени с маркировка, улесняваща слабовиждащите и напълно слепите граждани, пътуващи в него.
Положителни и отрицателни характеристики
Положителни характеристики на метрото:
- то е най-бързият транспорт;
- най-точният транспорт - тук липсват факторите, забавящи наземния транспорт, като задръствания и други;
- инструкции за безопасност, които информират гражданите на всяка метростанция, ежедневно, за правилата и опасностите при пътуване;
- съобщаване на спирките на метростанциите, съобщаване на следващата спирка, съобщение за затваряне на вратите, някои видове влакове имат звукова сигнализация, предупреждаваща, че предстои затваряне на вратите;
- от определени метростанции във влака на метрото се съобщава в коя посока се движи ("Бизнес парк" или "Летище"), ("Обеля" или "Сливница");
- на перона на Младост 1,където се разделят двете линии - за "Бизнес парк" и "Летище", се обявява в каква посока се движи влакът;
- електронни табла, информиращи за посоката на метрото, линията, по която се движи, означена с различен цвят, времето, в което пристига:
А) Линия М 1 – Сливница - Бизнес парк - Люлин - Младост, червена;
Б) Линия М 2 – Обеля - Витоша - Надежда - Лозенец, синя;
В) Линия М 3 – Хаджи Димитър - Горна баня - Хаджи Димитър - Овча купел, зелена;
Г) Линия М 4 – Обеля - Летище, жълта.
Отрицателни характеристики на метрото:
- лоша акустика, възпрепятстваща слуховата ориентация на зрително затруднените (особено ако едновременно на един перон пристигнат два влака);
- по-голяма вероятност от пълна дезориентация в сравнение с други места при самостоятелното придвижване – пресичане на кръстовища, натоварени булеварди и тъй насетне;
- недобри зрителни и тактилни ограничителни линии (на част от спирките на линия 1);
- липса на тактилни водещи линии на пероните на метростанциите;
- огромен поток от хора, особено в час пик;
- безшумно отваряне на вратите на някои влакове, движещи се по линия 1 и линия 2;
- стълбовете, на които са монтирани преградите на перона, често пъти пречат при слизането на пътниците.
Притеснения на зрително затруднените лица:
- страх от дезориентиране;
- страх от несправяне;
- страх от пропадане в пространството между влака и перона;
- страх от попадане на пространството между вагоните;
- страх от падане на релсите;
- страх от краткото време за качване в метрото;
- страх от преминаване на бастуна между допълнително поставената ограничителна линия на метростанциите по линия 1.
Моят подход към обучението на зрително затруднените:
- поднасяне на реалните факти – подробна информация за метростанцията и опасностите;
- психологическа подкрепа - владеене на техниките, вяра в собствените възможности, концентрация и спокойствие, доколкото е възможно;
- адаптиране на техниките.
Примери в обучението, представящи адаптиране на техниките и важни подходи при самостоятелното придвижване
Ще представя няколко примера:
А) пример 1 - адаптиране на техниката при качване на автобус – приплъзване на бастуна с техниката за преодоляване на препятствия по стената на метрото, както по стената на автобуса, е неосъществима по две причини: страх от страна на обучаващия се и специфика на превозното средство. При някои мотриси вратите се отварят навън и съществува вероятност бастунът да попадне между стената и вратата на влака.
Б) Пример 2 - разстоянието между вагоните – бастунът може да попадне между вагоните и зрително затрудненият да се обърка, че това е вратата на вагона.
(Снимка 1 – снимката показва разстоянието между вагоните)
В) Пример 3 - при качване в метрото съществува вероятност от пропадане на крака на качващия се или зрително затруднения между пода на влака и перона. На различните метростанции в зависимост от вида на влака има различно разстояние между перона и влака. В зависимост от позицията на крака на качващия се зависи това дали ще се случи. Ако е перпендикулярен на перона, няма такава опасност, но при други позиции има.
(Снимка 2 – снимката показва разстоянието между перона и влака)
Г) Пример 4 - стриктно следване на водещите линии, определени при маршрута. Неследването на водеща линия може да доведе до сериозна опасност при придвижването. При двуперонните метростанции зрително затрудненият може да следва стената на перона като водеща линия и чисто психологически е по-спокоен, че краят на перона е далеч. Но на едноперонните станции трябва да разчита само на слухова ориентация и с малки изключения на зрителна ориентация.
Д) Пример 5 - стриктно следване на инструкциите за мястото, на което зрително затрудненият трябва да изчака за качването на метрото. Метростанциите имат различна дължина на пероните, различна е и дължината на влаковете на метрото.
Градацията на достъпността на метрото е на най-високо ниво при изграждането на линия 3. На всяка метростанция има отлични зрителни и тактилни маркировки - тактилни водещи линии на всеки перон, преграда, ограничаваща достъпа до края на перона, врати, отварящи се на определени места, пространството между перона и пода на вагона е много малко и няма вероятност от пропадане на крака на зрително затруднения.
Високото ниво на достъпност и липсата на опасности, налични в другите линии, води и до по-голямо спокойствие на зрително затруднените при самостоятелното им придвижване в метрото.
(Снимка 3 – снимката показва перон на метростанция „НДК” на линия 3, на която се виждат преградите на перона, тактилните водещи линии и тактилните ограничителни линии)
В заключение мога да кажа, че положителната градация е във всеки един аспект от изложените факти:
- метрото е предпочитан транспорт от зрително затруднените лица;
- инструкторите сме по-подготвени, обучавайки зрително затруднените лица в метрото;
- достъпността за зрително затруднените лица в софийския „Метрополитен” е на много по-високо ниво.
Снимка 1 - показва разстоянието между вагоните
Назад
Всички статии на Брой 05, 2026
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни 2026 г.*СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
105 години стремеж към равноправие и интеграция в обществотоВДЪХНОВИТЕЛИ
Журналистът Катрин Димитрова: "Не се отъждествявам с нарушеното си зрение"ГЛАСЪТ ЗАД ПОГЛЕДА
Следизборна равносметкаИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСилистра
София
МОБИЛНОСТ
Метрото - предизвикателство и удобство за зрително затрудненитеОФТАЛМОЛОГИЯ
Оптогенетичната терапия UGX 201 дава нов шанс за зрение при напреднал пигментен ретинит"Научен Оскар" за терапия, която връща зрението
