Брой 06, 2026

Тема: ВДЪХНОВИТЕЛИ

Хакан Осман: "Как се изгражда шампион, когато не разчиташ на зрението, а на волята"

Хакан Осман е едно от най-силните имена в българския шоудаун. Само на 22 години той вече е световен шампион при младежите до 25 години, след като спечели титлата в Нимбурк, Чехия. Има участие на световното първенство за мъже в Италия, където достигна до пето място, и е сред най-перспективните играчи в света.
Но зад тези успехи стои история, която започва много по-рано.

- Казвам се Хакан, на 22 години съм и съм от София. Спортът е част от живота ми още от дете. В училище "Луи Брайл" започнах да опитвам различни дисциплини и постепенно открих спорта, който ми дава увереност и ме кара да се чувствам жив. Не беше лесно да избера, но когато намерих правилното място, го усетих веднага.
В началото най-трудното беше да изградя дисциплина. Това не е нещо, което идва от само себе си. Изисква постоянство, желание и готовност да се променяш.
С времето разбрах, че дисциплината не е само за спорта. Тя е за живота. Другото предизвикателство беше свързано със зрението ми. При глаукома трябва да се внимава с тежестите и натоварването. Треньорът трябва да знае как да работи с теб, за да не се влоши състоянието. Научих се да слушам тялото си и да не правя компромиси с него.
Постепенно разбрах, че невинаги ми е нужно да използвам зрението си, за да се справя с дадено предизвикателство. Разчитам на слуха, на усета си, но най-вече на ума си. Това ми помага не само в залата, а и в ежедневието. Така се научих да се адаптирам и да намирам решения, дори когато ситуацията изглежда трудна.
Хората около мен винаги са ме подкрепяли. Приятели, роднини, близки. Тяхната вяра ми дава увереност, че мога да продължавам да тренирам и да постигам по-добри резултати. Но истинската ми мотивация идва от противниците. Не приемам идеята някой да е по-добър от мен, ако аз мога да работя повече. Това ме кара да ставам по-добър всеки ден и да се надграждам.
Имало е моменти, в които съм бил на крачка да се откажа. Най-често това се случва, когато контузия или друга причина ме спре от тренировки. Тогава си задавам един въпрос – "Какво печеля, ако се откажа?". Отговорът е ясен - нищо. По-скоро ще загубя форма, дисциплина и постоянство. А спортът ме е научил, че тези неща са по-ценни от всяка временна трудност. Точно това ме връща обратно.
Спортовете за хора със зрителни увреждания са много. Лека атлетика, шоудаун, голбал, стрелба с лък, тандемно колоездене, шах, стрелба с пушка и пистолет, ски бягане. Всеки може да намери нещо за себе си. На начинаещите бих казал да не се страхуват и да опитат. Според мен много незрящи ги спират страхът или мързелът. Това може да се промени, ако някой просто ги покани и им покаже първата стъпка. Понякога това е напълно достатъчно, за да се запалят.
Спортът ми дава дисциплина, самочувствие и ясна глава. Това са неща, които пренасям и извън залата. Целите ми са ясни. Искам да стана европейски и световен шампион при мъжете. Това е една от големите ми мечти. В живота извън спорта искам да бъда стабилен, отговорен и мислещ човек, който прави правилните избори.
Според мен в България трябва да има повече достъпност. По-добра инфраструктура, повече информация и реална подкрепа, която наистина работи. Това би помогнало на много хора със зрителни увреждания да бъдат по-активни и независими.
Книгата, която ме е вдъхновила най-силно, е "Рафа: Моята история". Тя показва какво стои зад успехите на един голям спортист и как се изгражда характер.
Ако пред мен застане млад човек със зрително увреждане, който се чувства несигурен, бих го завел в залата. Бих му говорил позитивно и бих направил всичко възможно да се почувства сигурен. Увереността идва от действие. Понякога е нужно само да направиш първата крачка.

Историята на Хакан е история за характер, а не за ограничения. Той показва какво означава да изградиш себе си чрез дисциплина, постоянство и воля. Успехите му в шоудауна са впечатляващи, но още по-впечатляващ е начинът, по който гледа на спорта като на път към независимост и лична сила. Хакан е пример за млад човек, който не чака обстоятелствата да се подредят, а сам ги подрежда. И доказва, че когато волята води, зрението не е това, което определя посоката.

Източник – "Ретина България"

Назад

Всички статии на Брой 06, 2026

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Юли 2026 г.

ВДЪХНОВИТЕЛИ

Хакан Осман: "Как се изгражда шампион, когато не разчиташ на зрението, а на волята"

ГЛАСЪТ ЗАД ПОГЛЕДА

Ден на детето

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Габрово
Силистра
Шумен
Варна
Добрич

КУЛТУРА

Докосни света

НАШИЯТ БРАЙЛ

Прочети ме с пръсти или да бъдем грамотни

ПАРЛАМЕНТАРИЗЪМ

Иван Янев: "Незрящият депутат е стрес тест за парламента"
"Достъпността не е рампа"

ПАРТНЬОРСТВО

Подписване на меморандум за партньорство с Комисията за защита от дискриминация

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Моето пътуване до Пулия

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Държавни първенства по шахмат за хора с увредено зрение се проведоха в Обзор
"Гласът става очи"

ТВОРЧЕСТВО

Индивидуална изложба на незряща художничка