Брой 05, 2008

Тема: ПРЕМИЕРА

В догонване на пропуснатото време


А стана така, че по причини, на които не можех да противодействам, аз не можах да бъда там. Не можах, а много исках да кажа на Гошо и на останалите малко нещо от това, което четенето на стихосбирката сътвори в мен. Но то все пак трябва да бъде казано, не само защото авторът го заслужава, а много повече за това, че ние, които четем и ще четем тези стихове имаме нужда да споделим провокираните от тях мисли и преживявания.
Преди много, много години по волята на съдбата се случи така, че с Гошо Чернев бяхме заселени в една стая на Общежитието на Успех в Пловдив. Едва що бях навършил петнайсет и естествено се опитвах да живея така, като че ли на света няма други ограничения, освен тези, които сам съм си създал - по юношески напорист и дръзновен, по пролетарски груб и безкомпромисен, човек на бунта и самоподхранващата се неудовлетвореност.
Гочето беше с няколко години по-голям от мен и от останалите в компанията. Беше неотделима част от групата. Тихо, понякога почти незабележимо, участваше в много от щуротиите ни, но и в най-атрактивните ни начинания си оставаше той една неповторима и непостижима индивидуалност. Не беше нашият лидер. Не беше, защото нямаше никакво желание да бъде. Затова пък лично за мен той беше моят много тактичен, много толерантен и всеотдаен, много авторитетен коректив. Корективът не се караше, не мъмреше, не налагаше своето "единствено правилно мнение". Срещу изявите на моята необразована воинственост и примитивизма на нетолерантността и самозаблудите той предлагаше образци от поезията и въобще от човешката култура. Не се уморяваше да ни чете, не се уморяваше да показва, че ние не сме нито най-умните, нито единствените умни. И го правеше така, че от това моето самочувствие и самоуважение не се накърняваше, а само се обогатяваше и все повече придобиваше възможностите на една самоусъвършенстваща се интелектуална и нравствена система.
Когато написа своето "Не ми отстъпвайте местата си в тролея", той изразяваше не своите, а моите и на другите преживявания, защото по това време неговото зрение беше добро и на него никой не му отстъпваше мястото си в тролея. Но той беше част от нас и нашата кауза беше и негова.
Всичко, до което се докосваше ставаше негова лична кауза. Приятелството, любовта, семейството, поезията бяха и си останаха неговите най-страстни привързаности.
От онези, изглеждащи ми все по-хубави и все по-хубави, години познавам и част от стиховете, които са влезли в "В плетката на съдбата". Нямам претенцията да говоря за тях от позициите на професионалиста. Не бих казал, че те са еманации на съвършенството в поезията, но никой не би могъл да отрече многопластовата им емоционалност, дълбоко изстраданата им съдържателност и всепроникващата им човечност. Това е поезия, която не може да се чете за отмора и развлечение. Четенето на тези стихове не те разтоварва, не те отпуска. Точно обратно, зарежда те с енергията на един почти фаталистичен, отчаян оптимизъм.
От онези години ми е останал споменът за едно стихотворение, което завършваше приблизително така: "и знаеш ли колко му е тъжно на вятъра, че всичко отива на вятъра?". Много се надявах да го видя в стихосбирката, а ето че не го намерих. Някога то много ми харесваше, защото за незнаещия граници младежки максимализъм всичко, което е по-малко от всичко е не повече от нищо. Всичко, което не е напълно тъждествено на идеала е само суета сует и всяческие суети.
Днес обаче не съм на петнайсет, а само на малко над петдесет и се досетих за мъдростта на тази липса. Един пълен със съдържателни усилия живот не може да е живот отишъл на вятъра, така че и самият вятър едва ли може да намери всичките си някогашни основания, от които да му е станало чак толкова тъжно, че всичко отива на вятъра.
От мъдростта на преживяното много по-истинско е усещането, че:
"Не, не напусто бяхме млади,
надмогнали житейските вълни,
приятели от летните бригади,
приятели от трудните ми дни!"
И това не е мъдростта на пенсионираното битие. Не, напротив, това е пак онази същата мъдрост, която не може да съществува без да има своите страстни желания, без да има своите неостаряващи каузи.
Ето защо ще кажа, че последният стих, стихът, с който се подпечатва "Мъжкият паспорт" на Гошо не показва истинското състояние на нещата.
"От утре се качвам отново на ринга..." Не, Гоче! Ти не можеш от утре пак да се качиш на ринга, просто, защото ти никога не си слизал от него.
Твоите стихове убеждават, че в света все още има поне един човек, за когото искреността и прямотата, толерантността и топлотата, честността и добротата, любовта и мечтата не са изгубили смисъла си заедно с изпепелените листи на големия лексикон на времето. А там, където има поне един, може би има и двама, а може би могат да се открият и повече. Защо не?


Петър СТАЙКОВ


Молба

Не ми отстъпвайте местата си в тролея!
Искам да поживея с вдигнато чело,
с красивата илюзия на обречен смешник.
Но даже бабичките се повдигат и безмилостно ми сочат местата си.
Хора, аз ви моля - не ми отстъпвайте местата си в тролея!

Пролетно разсъмване


Невероятно просто и навреме еква кукуригане с достойнство,
кукуригането - песен и изригване, и неспокойство.
Кучетата лаят дрезгаво
срещу смутеното зелено. Из хралупите излитат песенни мислите като авлиги.
Едно момче усмихнато, подсвирквайки, прескача хоризонта. С конец завързва слънцето
и слънцето прилича на балонче. Това е истинският час за влюбени!
Слънцето се отразява в чашата на любовта.
Да пием, Акна-Ирам, за здравето на вятъра,
За здравето на този ден!
Този ден е наш, защото ние го разбудихме.

Плетка

Нова плетка жена ми плете.
Нова плетка, с нови грижи
- трябват пари за апартамент,
- трябва дъщерята да подстрижем.
- Трябва за буците в гърлото мелничка и стъргало за психоръждата.
- На сърцето му става тесничко в плетката на съдбата.
Неусетно се свряло червейче
в радостта, в обичта, в песните. И се късат с болка нервите, сякаш нишки овесени.
"Плетенето е транквилант!" - казват с апломб
невролозите. А по плетката
на жена ми пъплят грижите - малки булдозери...

Защо ли гълъб кацна на балкона


Приятели от летните бригади, приятели от трудните ми дни,
съдбата ни устройваше засади - пари, интриги, постове, жени.
Изпълнили с мечти тетрадки,
вързопче от надежди свили,
кръстосахме модерните предградия
по дири на кози и зилове.
И ципа на живота се разтвори,
пое ни улея на хищността.
И озовахме се в транжорна
под острите резци на мерзостта.
Нащърбени и поокълцани,
натикани в калъпа скапан на битието ни разскърцано,
през люлките и гробовете шляпаме с цървулените си пристрастия.
А някъде към хоризонта, сякаш пред икона,
то - пламъченцето на милостта - не е угаснало...
Но ето - гълъб кацна на балкона!
Защо ли? Може би това е духът на младостта отминала
да види след толкова години
спотайва ли се някой, без да се покае?
Той броди и не си отива.
Напомня - има още за нас незабравки.
И дъжд горчилката отмива.
И на илюзиите не сме давали оставки..
Не, не напусто бяхме млади,
надмогнали житейските вълни,
приятели от летните бригади,
приятели от трудните ми дни!

Рекламация

Дядо Господи, днес искам да ти върна тоя свят от тебе сътворен.
В забоя с неподатливи пластове,
където копаехме щастие,
избухна гризу с много сложен състав
- недоверие, завист, безхаберие, ненавист,
- агресии, агресии и бесове, бесове, бесове...
Дядо Господи, днес искам да ти върна този свят, от тебе сътворен, омерзен!

Мъжки паспорт


Простете, неделни трамваи, нескритата липса на такт
- минавам далече, нехаен към вашия лъскаво-релсов свят.
С какво ме примамвате?
С какво ли ще ме съблазните?
С пищността на рекламите
или с лудостта на тълпите?
Дори разкопаните улици намигват ми свойски, незлобно.
Фадроми човъркат без скрупули асфалт и мисловни пломби.
А знаете ли - в тия модерни предградия
Предимно се лашкаш все в улици малки, без изход!
Без да се натрапва, довчерашните ми аркади
ветрецът унило облизва...
То бяха отвсякъде удари
обратни, крошета, под кръста, в лицето...
Поваляха, ритаха, плюеха грубо.
Но... ставах умопомрачено и аз ги разчеквах!
Такъв - непожален, нефотогеничен, с душа, набраздена
от горест и на хардковарството от бича, и карма от шемет пришпорена -
Това е то моят си мъжки паспорт. Паспорт доживотен, завинаги!
Чепат, своенравен, разчорлен
от утре се качвам отново на ринга...

Георги ЧЕРНЕВ


Назад

Всички статии на Брой 05, 2008

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Извънредно Общо събрание на пълномощниците от регион София
Изявление
Не пренебрегвайте брайловата грамотност
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Вести от Добрич
Бургас
Плевен
Пловдив
Русе
Велинград
София
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Американка с изкуствени "очи" играе баскетбол с внука си
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
От Автора
В търсене на белите лястовици или концерт за пиано и оркестър
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
Паметникът на Априлци
МАЛКА ОБЯВА
Относно тифлотехнически помощни средства
ПОКАНА ЗА ОБЩО СЪБРАНИЕ
на пълномощниците на ССБ
ПРАЗНИЧНО
24 юни - Еньовден
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Всичко е любов
ПРЕМИЕРА
В плетката на съдбата
В догонване на пропуснатото време
СЪОБЩЕНИЕ
Относно обучение в Медицинския колеж
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
Конфликт




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017