ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 09, 2026

Тема: НАШИЯТ БРАЙЛ

Брайловото писмо - от миналото към нови хоризонти

проф. дпн Владимир РАДУЛОВ

Връщайки се към домовете си, лозарите от френското село Купврей всеки ден наблюдавали на пътеката до един храст седнало познато сляпо момче с думите: "Ето го Луи, дето все си боде". Никой не е предполагал, че през лятната ваканция на 1824 г. този юноша е създавал най-голямото откритие за лишените от зрение – брайловото писмо.
Днес ние с гордост констатираме, че зрително затруднените имат три основни пътя за достъп до информация – брайловото писмо, говорещата книга и специалните технологии. Безспорно най-забележителното и с непреходна значимост е брайловото писмо, което вече 200 години издържа проверката на времето. Не е ли уникално, че с комбинации от само 6 релефни точки брайловото писмо е в състояние да представи 10 000 печатни знака от всички области на човешкото познание!?
Заедно с погледа върху актуалните проблеми на брайловото писмо една от целите на тази статия е да представи неизвестни факти около личността на Луи Брайл. През 1815 г. селският свещеник абат Поли започва индивидуално да обучава Луи. Една година по-късно той постъпва в селското училище, като учи чрез слуха си заедно с виждащите. На 15 февруари 1819 г. заедно със своя баща се качва на дилижанса за Париж, за да се обучава в Националния институт за слепи младежи. През 1828 г. Брайл е назначен за учител.
Днес все още се води тих и безпроблемен спор около годината на създаването на брайловото писмо. Французите поддържат, че това е 1825 г., докато американците приемат 1824 година. Засега световната общественост приема френското становище. През 1834 г. на Парижкото изложение на индустрията Брайл получава разрешение да представи и демонстрира своето писмо. Това е първата официална демонстрация на този шрифт, но не и неговото обществено признаване. С точност се установява, че през 1835 г. Луи Брайл се разболява от туберкулоза. Известно е, че през 1840 г. за директор на института е назначен Дюфо, който забранява брайловото писмо, но новите проучвания разкриват, че той нарежда да бъдат изгорени всички брайлови книги.
100 години след смъртта на Луи Брайл неговите тленни останки са преместени в Пантеона до костите на Балзак. В гроба на родното му място остават само костите на едната му ръка. Духът на създателя на релефно-точковото писмо Луи Брайл прониква и в космоса, когато през 2010 г. НАСА качва на космическата совалка издадената една година преди това юбилейна сребърна монета с неговия лик.

Въпреки трите конфликта в своето историческо развитие – войната на шрифтовете, войната на точките и войната между методите за ограмотяване – брайловото писмо доказа своята фундаменталност. Ние си даваме сметка, че исторически брайловото писмо не се налага толкова лесно. В началото на XIX век се разгаря силна конкуренция между десетки шрифтове за определяне на най-подходящия за обучението на слепите, позната като "Война на шрифтовете". Международните конкурси, първият от които се провежда през 1830 г., отхвърлят брайловото писмо поради корупция. Практически войната на шрифтовете е спечелена от брайловото писмо чрез официалното му обществено признаване през 1844 година.
Войната на точките не е отрицание на брайла, а вътрешен проблем на шрифта, който е свързан с разработката на различни варианти и особено с неговата математическа система. Според най-новите проучвания на френските архиви от канадския изследовател Кемпи (2021) във второто си издание от 1837 г. Луи Брайл усъвършенства своето писмо, като опростява шрифта чрез елиминиране на множество използвани тирета в първото издание от 1829 година. Той разработва стройна математическа и нотна система, които липсват в шрифта на Барбие и много преди Сизеран полага началото на френския брайлов краткопис, като разработва първите съкращения на думи. Брайл предлага премахване на гласни, които следват съгласни. Например френската дума verité (истина) се съкращава на VRT.
В това по своята същност ново издание Брайл демонстрира използването на своето писмо на латински, немски, италиански, испански и английски език чрез представяне на популярна религиозна молитва, с което доказва универсалната езикова приложимост на своето изобретение. Войната на точките се разгаря особено остро в САЩ, където споровете за типовете английски брайл стихват с неговото официално въвеждане едва през 1932 година. Войната на точките не стихва и днес, тъй като не може да се постигне споразумение за унифициране на брайловата математическа система. Никой не отстъпва от въведените и утвърдени във времето Марбургска, руска, английска система на Тейлър, системата на Уеб или американската система на Немет. Ключът в този спор може да бъде намерен в развитието на електронните брайлови устройства. През 1963 г. в САЩ е направена първата компютърна адаптация на шестточковия брайл с 95 знака, наречена "ASCII". Съвременният унифициран осемточков компютърен брайл с 256 комбинации е разработен от д-р Тим Крамнер през 1970 година. Много специалисти твърдят, че засега изкуственият интелект не може да се използва в брайла поради недостатъчно натрупани данни в информационното пространство.

През 2024 г. в нашата образователна практика навлязоха електронни брайлови устройства, които са нов етап в обучението. Следва внимателно да помислим за промяна на използваната досега руска математическа система с тази на Немет, тъй като тя е компютъризирана. Днес, както никога преди, благодарение на новите технологии, брайлът разширява своята употреба. Заедно с това нарастват и трудностите при неговото усвояване. Малкият четивен прозорец, бавното четене и трудното ориентиране в страницата все още не са преодолени.
Въпреки известното отстъпление от брайловата грамотност през 70-те и 80-те години на миналия век, войната между методите за ограмотяване продължава чрез търсене на стратегии, средства и техники за мотивиране на учениците, ново оформление на учебните текстове, развитие на нови техники за повишаване на четивната скорост и онлайн ограмотяване.
Неуморно трябва да повтаряме и обясняваме, че така както телевизията не измести киното, видео технологиите не изместиха телевизията, така и говорещата книга и синтетичната реч не успяха да отхвърлят брайла. Много авторитетни изследвания показват, че трайността на знанията и четивното разбиране са по-трайни чрез брайл в сравнение с традиционната говореща книга и синтетичната реч. Отговорът какво ще се случи с брайловото писмо в хода на годините е много далеч. Засега можем да се надяваме на три неща – развитие на офталмологията, новите технологии и изкуствения интелект.