ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 09, 2026

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Шумен

Една разходка във времето – Котел

Всяка една наша идея, която искаме да осъществим, тази година я посвещаваме на 105 години Съюз на слепите в България. Не искаме да ви връщаме в годините назад и да говорим за отминали времена, но поколенията след нас трябва да знаят и да помнят.
И така - подтикнати от желание и любопитство да опознаем още едно кътче от нашата страна, се отправихме към град Котел. Прекрасно, живописно градче с възрожденска архитектура, с много музеи и различни забележителности.
Нашият опознавателен разказ има за цел да ви пренесе и потопи в историята на този прекрасен град, разположен на река Котленица, която е част от прохода, известен с името Демир капия.
В миналото градът е бил възрожденско, книжовно и бунтовно средище. Историята е запазила и съхранила разкази за борбата за църковна независимост и национално освобождение. Тук са родени, живели и работили едни от най-видните наши революционери и книжовници като Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон, Георги Сава Раковски, Захари Стоянов и много други. Неслучайно градът е наричан люлка на Възраждането.
Беседата, която ни изнесоха във внушителния монумент от желязо, камък и дърво, наречен "Пантеон на Раковски и музей на котленските възрожденци", ни пренесе в бурните години на пробуждащото се българско население за самоопределеност и национална идентичност. Не знам дали сега ще се намерят такива родолюбци, които да жертват всичко, даже и живота си, за такава кауза…
Още с влизането широкото стълбище в него ни отведе до мраморен саркофаг. В него са положени останките на Георги Сава Раковски, роден в Котел под името Съби Стойков Попович. Той е един от основоположниците на националната борба за освобождението на България. Разгледахме и четирите зали с експозиции - "Будители", "Просветители", "Бунтовници" и "Революционери", в които се пазят факти за живота и делото на повече от 200 национални герои от Котел и региона, участвали в борбата за църковна независимост и във възрожденските процеси у нас. Сред тях са Софроний Врачански, Неофит Бозвели и други. Въпреки че в гимназиалните ни години всички ние сме учили за делото и саможертвата на тези видни българи, тук въздействието от разказа на уредника, от заобикалящите ни лични вещи на тези възрожденци и материалите, свързани с тях, бе много силно. След като бяхме впечатлени и развълнувани от увлекателния разказ, беседата премина в оживена дискусия. Всеки задаваше въпроси относно съхранилите се във времето вещи, лични записки и артефакти, изложени в музея. Особено голям интерес предизвика сред нас изложеното копие на "Рибния буквар" на д-р Петър Берон.
След "Пантеона на Раковски и музей на котленските възрожденци" се отправихме към парк "Изворите". Несъмнено това е едно от най-красивите и живописни места в града. Тук има много зеленина и множество места, където можеш да поседнеш на чист въздух. Интересна легенда ни разказаха за появата на трите извора. Водата извирала от скалите, а тя вряла, сякаш загрявана в котел. Един ден три моми дошли дотук за вода, но така и не се върнали. Хората решили, че в скалите живее змей, който отвлича момите, затова кръстили изворите на имената на тези девойки - Райнина дупка, Радкина дупка и Йовкина дупка. Именно тук в градския парк "Изворите" решихме да отморим за кратко и да се разходим сред уютната и прохладна гора.
В края на парка се озовахме пред Природонаучния музей. Нямаше как да го подминем, още повече че беше в програмата на нашата обиколка. В него видяхме експонати на природните богатства на Източна Стара планина. Успяхме да разгледаме богати, разнообразни и интересни сбирки на различни растения, риби, насекоми, птици, бозайници, влечуги и други, събирани от местни и чужди ботаници и природолюбители. Всичко това несъмнено дава основателно правота на Котел и неговите забележителности да принадлежат към 100-те национални туристически обекта.
По време на разходката из градчето се натъкнахме на механа "Старата воденица". Там седнахме да похапнем и да опитаме някои от местните специалитети. Времето също беше щедро към нас - случихме слънчев и топъл ден, а прохладата от Балкана допълваше удоволствието от обиколката ни.

Нели КОЛАРОВА

Да се върнеш към любимите места

Пътуванията с приятели са най-желаните преживявания, които ни водят до места, оставили следа в живота ни. Винаги съм си задавала въпроса защо се връщаме към дати, хора и любими места, които познаваме наизуст. Защо това се оказва едно естествено желание и стремеж към познатото? Има нещо особено привлекателно в това да се върнем там, където сме усетили едно блажено спокойствие, което сме забравили заради ежедневния стрес във времена на постоянни промени и непрекъснат информационен шум.
Но стига съм разсъждавала. Спомените за хубавите моменти не ни дърпат назад – те ни напомнят какво е важно за нас. Става въпрос за нашата ежегодна дестинация до Шипковските минерални бани.
Всяка година през месец юли посещаваме хотел "Релакс". По време на нашата рехабилитационна почивка винаги отделяме един ден да посетим град Троян. Тук има много интересни места и обекти за разглеждане като Археологическия музей, Етнографския музей, местността Орешака, Троянския манастир и други. Хубаво е, че в нашата група няма деление на религиозна или друга насоченост. Всички, още с пристигането ни в Шипково, започват да питат за посещение на тези места.
Тази година избрахме отново да посетим Троянския манастир "Успение Богородично" и базара му. Да погледнем внушителния вид на светата обител, да чуем отново звука на камбаната, да вървим край дървената фасада, отрупана с цъфтящи цветя, да достигнем до живописния бряг на река Осъм, на който е разположена тя! Да стъпваме по старите камъни, лежащи на тези столетни пътеки, водещи до църквата, където можеш да се помолиш, да запалиш свещ за здраве или за помен! Или само да се потопиш в така опияняващата атмосфера на безтегловност, пълна с чистота на съзнанието! Има нещо почти терапевтично в това да се окажеш на такова място, където носталгията те кара да погледнеш назад към отминалите години. Чувството на спокойствие, на сигурност в познатата среда те кара да осъзнаеш как ние самите сме се променили, докато мястото е останало същото.

Нели КОЛАРОВА