ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 10, 2026

Тема: АРХИВИТЕ СА ЖИВИ

За нас не бе смешно

Уважаеми читатели,
Представяме на вашето внимание любопитна статия от вече далечната 1965 г., публикувана в първи брой на сп. "Животът на слепите".
Вероятно героят на този материал отдавна вече не е сред живите, но е интересно да се прочете отношението му в онези години към проблемите на слепите, още повече на една твърде преклонна възраст.
А ето я и статията.

Искам да ви запозная с един член на нашата организация. Другарят Панайот Кьосеомарлиев е над 80 години, но е здрав и силен мъж. Допреди 3 години той живееше с по-малкия си брат, но съдбата е жестока - смъртта отне брат му и го остави сам да се грижи за себе си.
Дядо Панайот е един от най-активните членове на нашата организация. Посещава редовно събранията, макар че живее доста далеч от клуба, и взема участие в разискванията. Може би тъкмо поради многото трудности, с които се сблъсква той, намира все нови и нови теми за "трудния живот на слепите".
На 23 март 1964 година се състоя събрание за избор на делегати за предстоящата районна конференция. От Варненския РС присъствуваше другаря Атанас Панайотов.
Както винаги, дядо Панайот пак взе думата и упрекна Съюза в немарливост спрямо членовете му. Този път той поиска да се раздадат бели бастуни на всички слепи. От свой познат научил, че във Франция, Италия и Гърция слепите ползували бели фосфорни бастуни, които улеснявали движението им. Дядо Панайот толкова се разпали, че не можа да разбере шегата на представителя на РС, който каза, че в Австрия бастуните били не само светещи, но и звънящи. Всички се засмяха, но на нас, членовете на бюрото на организацията, не ни беше до смях, защото оттогава нататък дядо Панайот говореше само за тези свои бастуни.
Един ден отишъл при другаря Щерион Янев и пак подхванал речта си за бастуните. В това време край тях минал другарят Грозев, един от активните членове на организацията, и му казал: "Дядо Панайоте, на нас и звънчета да ни окачат на шията, пак ще си бъдем слепи" и отминал. Но дядо Панайот не разбрал, че отминал, разсърдил се, вдигнал бастуна и ударил един случаен минувач. Избухнал скандал. Събрали се хора и разтървали каращите се.
Започнах да мисля как да сломя гордия дух на дядо Панайот. Реших да си послужа с магнетофона.
През месец октомври проведохме събрание в чест на Великата октомврийска социалистическа революция. Повечето от членовете не знаеха, че аз ще запиша на магнетофон техните изказвания. Дядо Панайот взе думата и предложи да се уреди беседа на д-р Иван Хр. Иванов, на която той искал да благодари на гражданите, задето му помагат. В нашия план имаше предвидена такава беседа, но пред него отхвърляхме предложението му под предлог, че той няма да се изкаже правилно и ще провали всичко хубаво.
След събранието пуснахме лентата да я прослушаме. Чувайки своите изказвания, дядо Панайот сякаш се стресна от собствения си глас. Казах му, че ще изпратя тази лента във Варна и София, за да разберат как той проваля събранията ни.
На беседата дядо Панайот за пръв път се изказа както трябва, а на годишното събрание на организацията, състояло се на 21.XI.1964 година, изобщо не взе думата и събранието премина без усложнения.
Надявам се, че и в бъдеще дядо Панайот няма да проваля събранията ни, а ще бъде скромен и тих в изказванията си.

БЕЛ. РЕД.
Как мислите, драги читатели - правилно ли е постъпила авторката на горния разказ, като е решила "да сломи гордия дух на дядо Панайот"? Ние мислим, че гордият дух не трябва да се сломява, а напротив - у всички членове трябва да се възпитава такъв. Поздравяваме дядо Панайот за неговото активно участие в живота на първичната организация и за упоритостта, с която устоява схващанията си. Не е само той, който мисли, че в България трябва да се въведе употребата на белите бастуни.
Да, разбира се, дядо Панайот е прекалил, като е употребил бастуна за защита на убежденията си, но друга грешка у него ние не виждаме.
Поздравляваме другарката Мирковлиева за нейното активно отношение към въпроса за възпитанието на членската маса. Изобщо тя е напълно права в схващанията си, че критиката от страна на членовете трябва да бъде градивна, а не да пречи на работата; че съюзните членове трябва да се държат добре в обществото и тъй насетне.

Методи ХАРАЛАМПИЕВ
"ЖИВОТЪТ НА СЛЕПИТЕ",
брой 1, 1965 г.