Брой 05, 2008

Тема: ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

В търсене на белите лястовици или концерт за пиано и оркестър


"Бях на шест години. Майка ми влезе в стаята и каза: "Моника, събуди се!" Станах от леглото, опитах се да отворя очите си, но не успях. Разтрих ги с пръсти, както правех всяка сутрин, но не виждах нищо. Майка ми каза: "Защото не си измила лицето си; направи го и ще прогледнеш." Отидох в банята, измих лицето си, очите... но отново не виждах. Заведоха ме в болницата; след прегледа казаха, че е отлепване на ретината. Мислех, че след дни или седмици отново ще прогледна. Не можех да си представя как ще вървя по улиците и ще се ориентирам, без да виждам нищо, дори къщите и камионите. Очаквах да ме излекуват за няколко седмици, но това не се случи. Тогава чух разказа за болното момиче, което пътувало в каруцата с родителите си и очаквало да види бяла лястовица, която да го излекува. Месеци чаках птицата да влезе в стаята, за да отвори очите ми... Но и досега, на тридесет, не виждам нищо. Нищо. Нищо...
Борих се години с мисълта, че няма да виждам лицето си и родителите си; децата, с които играех; цветята на мама в градината... Сега приемам това като факт, който не може да се промени. Но все още съм в търсене на белите лястовици. Защото знам, че светът, който не виждам, е светъл и много красив!"
При запознаването й с непознати хора, в началото никой не забелязва, че е незряща. Без очила е. Очите й се отварят, без някой да подозира истината. Но когато при запознанство не се ориентира точно към кого да подаде ръката си, непознатият се вглежда в лицето й и казва: "Колко хубаво момиче!". Онези 24 години от последния детски ден, в който е виждала всичко наоколо, като че ли не са изминали. Слаба, с плавни движения, /за да не докосне някого или нещо/, тя излъчва финес и спокойствие. И усмивката й е на дете, радващо се на всичко в невидимия свят, който най-често й се струва красив и желан.
Опитайте се да затворите очите си и така да се движите цял ден вкъщи. В дома не е толкова страшно - всичко знаем с вързани очи. После излезте на улицата, където гърми движението на автомобилите... Тръгнете, но без да отваряте за малко очите си, за да се ориентирате. Пробвайте да четете вестник или надпис с вързани очи. Говорете с непознати хора без да ги виждате - като при телефонна връзка. Трудно е. Но освен това, ще осъзнаете и още нещо много важно: видимото често създава противоречиви, несъответстващи чувства. Виждате неугледен човек и дори не искате да разговаряте с него. Но ако всъщност не знаете неговия външен вид, а слушате само гласа му, мислите му, идеите му; ако той ви помогне да преминете на отсрещния тротоар, за вас външната форма на този човек няма да има значение...
В сборника за съногадания пише, че очите са огледало на човешката душа. За моята приятелка Моника мога да напиша обратното: нейната душа ми подсказва, че в много случаи тя вижда по-вярно от мен. Не само зрително. Един ден бяхме на разходка пред църквата "Свети Седмочисленици" в София. По грешка казах, че вървим към храма "Св. Георги". Мони, едва уловена в ръката ми, попита: "Ако не греша, би трябвало да сме в градинката пред "Седмочисленици"?... Погледнах лицето й, защото в този миг се усъмних, че всичко вижда и знае: градинката, името и мястото на църквата... Не, разбира се, очите й бяха същите, тя не виждаше нищо, но беше свикнала да запаметява въображаемите пространства, назовани от човека, който я води... Това е нещо като памет на гигантски компютър, който работи по своя програма и не бива да допуска грешка... Разбрах, че не само затворените очи на Моника виждат по-добре от моите. Интуицията й е развита така, че почти не я лъже. Когато попита някой на спирката: "Кой номер автобус пристига?" - тя само от тембъра на гласа при отговора определя много точно възрастта му, опитва се да отгатне темперамента, състоянието на покой или напрежение в момента... Моника много често може да види невидимата човешка душа така, както ние не смогваме със зрящите си очи. И затова навярно може да разбере всеки човек, без да е повлияна от физическата му красота, от дрехите, от белезите за финансовото благосъстояние... Мисля, че точно заради това душата на Моника е неотразимо красива; така тя самата вижда единствено красиви душите на другите хора...
Как е стигнала до невидимата всеприсъстваща красота?
Като разбрали, че лекарите не могат да възвърнат зрението й, родителите на Моника я записали в столичен пансион за незрящи деца. Далече от родния дом, в който добре помнела всичко, на осем години тя трябвало да привикне с другия дом, където се налагал нов режим; учебна програма, брайлово писмо, момичета и момчета с обща съдба.
"Всички разбирахме, че не трябва да се самосъжаляваме, да мислим и казваме: "Ох, аз горкият, който нямам зрение като другите!"... В началото допуснах да съжалявам, че не виждам колко красиво червено може да бъде едно пролетно цвете...Но по-късно разбрах, че преди всичко трябва да усвоя и развия по-важни за мене начини за ориентиране: активно внимание, слух, памет, въображение... В училището имаше пиано, на което обикновено свиреше нашата учителка по музика. Желанието да се науча да свиря беше толкова силно, че на 11 години започнах уроци. Не е като при другите музиканти: поставяш нотите, гледаш ги и започваш да движиш пръстите по клавишите. Аз трябваше да чета с пръстите на лявата ръка бройловия нотопис, а с другата ръка да свиря по клавишите. После дясната ръка чете нотите, лявата свири... Така - такт по такт. После двете ръце свирят заедно, докато всичко се запамети наизуст... За пет години успях да науча леки пиеси от Хайдн, Моцарт, Бетовен и това задоволи желанието ми да разбера, че аз съм като другите. Да, аз не съм болна. Мога едно нещо по-малко, но това не трябва да ме отчайва! Не станах пианистка от световна класа, в тази област няма изявени незрящи хора. Но Бог ми даде нов шанс: след като завърших училището и пансиона, заминах за САЩ, където продължих да уча благодарение на компютърен синтезатор, който превръща писменото слово в говоримо... Стори ми се, че незрящите хора отвъд океана са по-разкрепостени, не се притесняват от състоянието си... Това ми даде сили и нова цел: да създавам пълноценно самочувствие на хората, лишени от зрание.
Зрящият съвременен немски доктор по философия Андреас Хайнеке обича да казва: "Очите ми бяха отворени благодарение на незрящ човек." След като негов добър колега ненадейно загубил зрението си, на Хайнеке му хрумнало да организира срещи за зрящи хора в пълен мрак. Експериментът си нарекъл "Диалог в тъмното". В Хамбург той направил център за обучение на кадри за бъдещата си идея. Създал обстановка на пълна тъмнина, сред която се чуват вода, птици, шумове от цивилизацията... Хората, които искат да посетят тази забавно-образователна среща, трябва да осъзнаят, че могат да компенсират мрака и да се ориентират чрез други сетива: пипане, слух, обоняние, звуци. За екскурзоводи в този свят на невидимото Хайнеке обучавал незрящи хора, на които искал да внуши, че те могат да водят други хора, попаднали в безпомощна ситуация. Моника вече говорела и английски, и немски, затова д-р Хайнеке й предложил да изпълнява проекти и да обучава незрящи хора за екскурзоводи за такива срещи, наречени изложби в различни страни по света. След първия стаж в Хамбург през 2001 г., пет години грацилната Моника прелитала до 17 страни на три континента, за да дава упование на жени и мъже, загубили зрението си.
- Онова, което искам да постигна като внушение при всички, е, че те могат да имат лидерски умения: винаги да говорят високо, ясно, с усмивка. Провокирам ги да решат и веднага да кажат: "Аз мога, аз искам да стана екскурзовод в тъмното!"... В Сеул, Корейската република, например, жените са много кротки, а незрящите в повече случаи живеят с мъката си, че на тях нещо им е отнето. По време на семинар попитах нарочно една от участничките: "Ми Джин, ти виждаш ли?" Тя каза: "Не, госпожо, не виждам и това е много лошо..." Аз се засмях и я коригирах: "Никога не трябва да говориш така, докато си екскурзовод в тъмното. Хората трябва да са спокойни и сигурни в теб, те искат да пият вода или освежителни сокове от бара, където ще ги заведеш. Ти трябва да знаеш, че другите се движат, благодарение на теб... На мен Бог ми даде шансове, но аз не ги чаках да дойдат вкъщи, а търсих пътеката към целта...
На 30 години Моника живее сама в неголям, добре подреден апартамент в София и пътува почти постоянно: с бялото бастунче или уловена в ръката на приятел. Мисля си, че за нея няма бариери, а знам, че не е така, просто тя никога не говори за това, което застава пред нея като препятствие.
Веднъж й казах: "Познавам симпатично момче, което вижда и много те харесва, готова ли си да живееш с него завинаги? Ще ти бъде опора..." Мони се изненада от въпроса в упор и сви рамене: "Сигурно със зрящ човек в живота ще ми бъде по-лесно, но дали някой няма да го оскърби, че е приел да живее с незряща жена? А как ще пътувам до различни точки на света за срещи с приятели?... Кажи на момчето, че в този живот е невъзможно да бъдем заедно. Нека потърси друго момиче!"
Докато слушахме Концерт за пиано и оркестър от Моцарт в зала "България", непрекъснато си мислех, че на рояла свири моята приятелка Моника, която никога не прави нещата само заради себе си. Тя неволно увлича останалите - нещо като соло-партия, която дирижира и оркестъра. Вярвах, че тя има уникална воля и сила, каквито на мен ми липсват, въпреки острото ми зрение... В паузата, докато пиехме чай във фоайето, тя докосна ръката ми, накара ме да затворя очите си и ме попита: "Виждаш ли бели лястовици?" Изпълних желанието й и отговорих: "Не, няма такива!". Тя се засмя с детското си лице и ми довери: "Ще те науча да ги виждаш. Защото те са много красиви."

Мариана ЕКЛЕСИЯ



Назад

Всички статии на Брой 05, 2008

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Извънредно Общо събрание на пълномощниците от регион София
Изявление
Не пренебрегвайте брайловата грамотност
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Вести от Добрич
Бургас
Плевен
Пловдив
Русе
Велинград
София
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Американка с изкуствени "очи" играе баскетбол с внука си
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
От Автора
В търсене на белите лястовици или концерт за пиано и оркестър
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
Паметникът на Априлци
МАЛКА ОБЯВА
Относно тифлотехнически помощни средства
ПОКАНА ЗА ОБЩО СЪБРАНИЕ
на пълномощниците на ССБ
ПРАЗНИЧНО
24 юни - Еньовден
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Всичко е любов
ПРЕМИЕРА
В плетката на съдбата
В догонване на пропуснатото време
СЪОБЩЕНИЕ
Относно обучение в Медицинския колеж
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
Конфликт




Архив на изданието
1 2 3 4