Брой 06, 2008

Тема: ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

ССБ и СБП връчиха литературната награда "Георги Братанов"


И тази година в навечерието на най-светлия български празник - Деня на Славянската писменост, Съюзът на българските писатели връчи годишните литературни награди на отличили се творци, на хора, внесли своята лепта и положили таланта си на олтара на българската литература.
Ежегодно литературните награди се връчват в присъствието на печатни и електронни медии и сред кръг почитатели и приятели на българската книга.
Тази година на 22 май официалната церемония се състоя в Националния дворец на културата, при още по-широко медийно присъствие и сред по-голям брой гости от литературните кръгове.
С литературната награда на СБП за цялостно творчество бе удостоен писателят Валери Петров, който без преувеличение може да бъде определен като съвременен български класик.

С учредената от СБП и Съюзът на слепите в България литературна награда на името на Георги Братанов тази година бяха удостоени поетът Тенко Тенев за стихосбирката "Вечерен пейзаж" и писателят Костадин Златков за книгата "Хроника на изчезналото време".
Вече е ставало дума за това, че наградата "Георги Братанов" е с най-висока парична равностойност, придружаваща плакета и затова много силно впечатление направи жестът на Костадин Златков, който предостави сумата на ръководството на СБП да определи кого от по-възрастните и нуждаещи се от финансова помощ колеги писатели да подпомогне с нея.
Това беше отразено от електронните медии още същия ден, но за съжаление никоя от тях не спомена участието на Съюза на слепите в България, който осигурява наградите.
След приключването на церемонията по награждаването, двамата носители на литературната награда "Георги Братанов" с удоволствие споделиха своето отношение към нея.
Тенко Тенев сподели:
"Много се радвам, че тази награда идва за пръв път в Ямбол. Това е един знак на почит към творците на Ямбол и знак, че Гошо е дошъл отново в родния си град."
Костадин Златков добави:
"Не съм от хората, които много се вълнуват от внимание. Най-голямото внимание е това, което оказвам сам на себе си, което значи, че дълбоко уважавам себе си. Но този вид награди са израз на признание на останалите към труда на човека, който се занимава с творчество. И тъй като писателството е една от най-занемарените и една от най-ненужните дейности на обществото в този момент, тези малки подобни събирания са малки светлинки, малки огнища, които утре могат да събудят и ще събудят по-големи огньове. Приятно ми беше да получа наградата на името на Георги Братанов - човек, доказал с личния си пример как трябва да се преодоляват тежките моменти в живота и как човек винаги може да бъде човек, независимо от това какви беди са го сполетели."
За осми път наградата "Георги Братанов" бе връчена, и за осми пореден път литературната общественост и най-вече Съюзът на слепите в България показа почитта и преклонението си пред поета, писателя и човека, който остана в душите и сърцата ни със своето творчество завинаги.
За осми пореден път ние повикахме поета обратно при себе си.

Марина ПЕТКОВА

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПОЕТА

На Георги БРАТАНОВ

Побелял, но с душа от камбана,
уморен се завръща поета.
Няма я Тунджа, а града е смълчан -
и е тихо, и е тягостно тихо.
Светва лампата в скъпия дом
и антена прострелва небето.
Ще ви потрябвам, казваше той -
съдбата на Омир докоснал...
Ще ви потрябвам... повтаря душата,
А е тихо, а е тягостно тихо...

...И звучат думите - светли, пророчески
във олтара красив на Небето!

Тенко ТЕНЕВ


ПРЕОБРАЖЕНИЯ

Дядо ми донесе косата от Скопие.
На нея имаше картинка - лъв коси, лъвица го гледа.
Тая коса косеше хубаво само в моите ръце.
Нищо, че бях дете - косех за трима: по-яко от баща ми, от чичовците, от цялата махала. Откосът ми беше чист, равен, широк два татини разкрача. Който се случеше пред мене, прегазвах го и го изхвърлях.
Често пъти яки мъже казваха:
- Дай чичи да проба!
Пробваше чичата с моята коса и се отказваше, защото косата преставаше да бръсне. Работеше с наслада само, когато беше в моите ръце.
Всички се чудеха каква е тая магия - аз ли я правя, или някой, скрит зад буките.

От много работа косачът лъв се изтри. А може би остаря, преумори се, та легна на сянка в някоя хралупа. Лъвицата обаче си гледаше натам, където някога беше нейният косач. И сигурно пак си го виждаше.
През 1949 година, по време на най-тежката коситба, ми наредиха да занеса вестници, печатани на тънка оризова хартия в Москва, Прага и София, за да бъдат разпръснати из бригадирския лагер на Нови Белград и в самия Белград.
Без да кажа никому, изчезнах и четири дни ме нямаше.
Единственото нещо, което си купих от това пътуване беше острило, на което имаше картинка - лъв коси, лъвица го гледа.
Бях сигурен, че баща ми е бесен, понеже често изчезвах по време на най-тежката коситба и не можех убедително да обясня къде съм бил.
Прибрах се на свечеряване и заварих у дома само сестра си Драганка. Каза, че тата ще ме утепа. Затова бързо да лягам и да се правя на заспал. Така може и да не ме бие.
След малко баща ми викна:
- Дека е айдутина?!
- Спи, много е уморен - каза сестра ми. - Ама гледай, тате, какво убаво острило ти е донесъл...
Баща ми грабна острилото и го метна през отворения прозорец. Острилото издаде звук на ястреб, който пада от небето със свити криле и грабва белязаната птица, звъня дълго из върхарите и клонаците и утихна в нощта...
Когато ме подгониха и потънах без следа в тъмното, единствената вест, която пратих на брат ми Миле, беше: не давай никому да ми пипа косата. По време на коситба често ще минавам из нашите планини. Ако видиш на разсъмване някоя татина ливада окосена, не се чуди - аз съм ти помагал...
Подир доста години скитах из Верила и легнах под Кръстова бука. Това е огромно бучище на превала при Яребница. Корените й заемат декар място - влизат в земята, излизат, сплитат се, преплитат се. Вероятно под земята са още по-оплетени и усукани. Както си лежах и мислех за онова, което не виждаме, защото нашите очи не могат да ни заведат даже педя под земята, върху която сме се изпружили, няма да могат да видят нищо и тогава, когато земята ни вземе обратно и станем нейна плът, нещо падна до мене. Огледах се - острило. Взех го - пареше, сякаш е стояло на жарава. Огледах го внимателно. На него имаше картинка - лъв коси, лъвица го гледа.
Ей, да не би това да е онова мое острило, хвърлено от баща ми?!
Увих го в листа от чемерика и го сложих в раницата.
Никога не съм вярвал на пророчицата Вангя, пред чийто дом денем и нощем се виеше опашка, чакаща милост от съдбата, която сляпата жена може да променя.
Помолих кмета на Петрич Тильо Божиков да ме вкара при нея.
Взех със себе си острилото, за което Вангя не можеше нищо да знае.
Погледна ме със слепите си всевижда-щи очи:
- Дай го това острило.
Опипа го, вдигна глава към някакво свое небе, зашепна безгласно, допита се, посъветва се с някого:
- П`ари, п`ари - прошепна - Яко ке те оп`ари... Тате ти го е метнал по тебе и цел живот ке те гони... И никогаж мира нема да намериш... Но ти се качи на връх Тумба в Беласица, застани до троичната пирамида, дето собира трите пусти-опустели граници, и го метни у пропастта към Гръцко. Тамо са собрани и натрупани много маки и проклятия. Ке се умеша и загуби сред тех...
Послушах я.
Оттогава често сънувам, че кося.
Острилото, купено от Белград и хвърлено от баща ми по мене, долита и аз точа с него.
Точа косата, купена от Скопие и лята преди век във Виена, тъмна след покой, искряща и звънка подир работа.
Среднощният ми откос стига хоризонта и подхваща небето.
А в мрака пред мене светят очите на лъвицата, която гледа своя косач, дето отдавна го няма.

Костадин ЗЛАТКОВ



Назад

Всички статии на Брой 06, 2008

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Честит нов клуб, Перничани!
ССБ и СБП връчиха литературната награда "Георги Братанов"
Петдесетгодишна традиция
ГЛОБУС
Филмовото изкуство става по-достъпно за слепите
Доларите накърняват правата на слепите
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Долни Дъбник
Семинар в Шипково
Добрич
ИНТЕРВЮ
За плодотворните контакти
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
ОБЯВА
Компютърни курсове и консултации
ПРОЕКТИ
Подкрепа за развитие на неправителствени организации на и за хора с увреждания
С БЛАГОДАРНОСТ
Моето ехо
СПОРТ
Монтана – домакин на републикански турнир по шахмат
Рибите кълват през пролетта
Победител - Стефан Гергов
Спортен празник "Лято - 2008"
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
Неочаквана среща
Концертино




Архив на изданието
1