Брой 06, 2008

Тема: С БЛАГОДАРНОСТ

Моето ехо


"Не пренебрегвайте Брайловата грамотност" - това заглавие във списание "Зари", брой 5 от тази година, ме трогна и в следващите редове ще защитя мислите и разсъжденията на господин Данчо Данчев.
След злополука и след двегодишно лечение слава Богу оцелях, за да допълня мислите на Данчев и потвърдя гениалния дар на Луи Брайл, дал на слепите хора по света възможност за грамотност. Ще говоря с факти от личния си живот. През 1983 година моята злополука ме заведе в Рехабилитационния център за късноослепели хора в град Пловдив. Едно от полезните обучения там беше брайловата грамотност. Учител ми беше г-н Данчев. Загубил всякакви други възможности от внезапната слепота, сериозно се заех да изуча релефното писмо. Това постигнах с много упорита воля и амбиция, подкрепена от моя учител Данчо Данчев. С голямо търпение той ми помагаше да овладея четенето с пръст. Благодарение на брайловите символи на букви, днес четете моите мисли в списание "Зари".
Брайловата грамотност ме отведе на спасителния бряг. Накара ме да се почувствам човек, който не е загубил абсолютно всичко. Това писмо ме преустрои на други релси да пътувам в крак с живота. Шилото и плочката ми станаха най-доброто лекарство, което да гони от мен черните мисли за тежката злополука. Лична кореспонденция и статии за списание "Зари" станаха първите ми вдъхновения, че с нещо съм полезен за себе си и за обществото. Без тон за хвалба, брайловото писмо ме насърчи да реализирам скромни любителски възможности в проза и лирика. С подкрепата и вдъхновението на добри приятели стартирах в попрището на литературните произведения. Опитах и вече написах 8 книги и 3 стихосбирки. Готова е четвъртата ми стихосбирка, която е още в ръкопис и чака зелен финансов светофар. С тези скромни факти аз прегръщам учителя си Данчо Данчев и пред всички брайлисти на висок глас му изказвам моята благодарност.
Г-н Данчев, с вашите преподавателски умения Вие станахте моя   лекар, който ме извади от ада на слепотата. Малката искрица от релефното писмо днес ми носи самочувствие в моята тройна инвалидност.
Днес електронната техника с космическата височина не е способна да замени релефното писмо на Луи Брайл. Една военна поговорка казва: "Където мине войнишки ботуш, трева не никне", а аз казвам: "Който ползва писмото на Луи, в него никне и расте знанието и човешкото самочувствие".

Аврам АВРАМОВ



Назад

Всички статии на Брой 06, 2008

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Честит нов клуб, Перничани!
ССБ и СБП връчиха литературната награда "Георги Братанов"
Петдесетгодишна традиция
ГЛОБУС
Филмовото изкуство става по-достъпно за слепите
Доларите накърняват правата на слепите
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Долни Дъбник
Семинар в Шипково
Добрич
ИНТЕРВЮ
За плодотворните контакти
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
ОБЯВА
Компютърни курсове и консултации
ПРОЕКТИ
Подкрепа за развитие на неправителствени организации на и за хора с увреждания
С БЛАГОДАРНОСТ
Моето ехо
СПОРТ
Монтана – домакин на републикански турнир по шахмат
Рибите кълват през пролетта
Победител - Стефан Гергов
Спортен празник "Лято - 2008"
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
Неочаквана среща
Концертино




Архив на изданието
1 2 3 4