Брой 06, 2008

Тема: ПРОЕКТИ

Подкрепа за развитие на неправителствени организации на и за хора с увреждания

През тази година фондация "Хоризонти" пристъпи към реализацията на два големи проекта. Организацията е сред първата вълна от неправителствени субекти, които получиха възможност да реализират свои проекти чрез финансиране от структурните фондове на Европейския съюз. Двата проекта са съответно по линията на Оперативната програма "Административен капацитет" - ОПАК и по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".
Ще се опитам накратко да запозная нашите читатели с проблематиката и дискусиите, които се проведоха на организираните от фондацията две кръгли маси. На 30.5.2008 и на 2.6.2008 в София и в Търговище се проведоха две идентични по своя формат кръгли маси. На проведената в София кръгла маса присъстваха представители на организации на и за хора с увреждания от Южна България, а на тази в Търговище - от Северна.
След откриването на първото заседание, съответно след регистрацията и представянето на участниците, председателят на "Хоризонти" Хюсеин Исмаил направи кратка презентация на проекта и на Оперативната програма "Административен капацитет - Процедура "Развитие на структурите на гражданското общество - ефективност и професионализъм за постигане партньорство с администрацията и съдебната система".
Преди организирането на кръглите маси, като част от подготовката за тях е проведено социологическо проучване по проблематика фиксирана като:
"Неправителствените организации НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ: ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ".
Изследването е проведено под ръководството на професор доктор Иван Кацарски. Той представи неговите цели и най-съществените изводи, които могат да бъдат направени при анализа на резултатите. При изготвянето на концепцията на изследването организаторите си поставят три основни въпроса:
1) Състояние и административен капацитет на НПО на хората с увреждания в България.
2) Взаимоотношения на тези НПО с органите на държавната администрация.
3) Потребност на НПО от и готовност на същите за сътрудничество и изграждане на мрежа помежду им.
При представянето на резултатите Иван Кацарски показа, че основният проблем за хората с увреждания в България, това, което може да се определи като проблема на проблемите, е трудното намиране на работа. Това е най-сериозният проблем според 80% от анкетираните. В ярък дисонанс с това, обаче, професионалното развитие и заетостта влиза в предмета на дейност само на 16% от всички НПО. Очевидно, е че те би трябвало много по-сериозно да насочат своите усилия именно към тази сфера на дейност.
Сред повечето от обхванатите от изследването организации преобладава мнението, че през последните 2-3 години положението на хората с увреждания в България, макар и малко, все пак се е подобрило. Съответно и при изследване на очакванията за предстоящите пет години се констатира преобладаващо мнение, че тенденцията към подобряване ще продължи, без разбира се да се подхранват надежди за нещо по-радикално.
При анализа на резултатите се вижда, че почти 80% от организациите осъществяват повече от една дейност.
Повечето организации са малки - две трети от тях имат до 10 служители и активни сътрудници.
В повечето организации преобладаващ е персоналът на възраст над 35 години. Това е особено подчертано в НПО от малките градове.
В повече от половината организации по-голямата част от служителите и сътрудниците им са жени.
Над 80% от НПО декларират, че имат в състава си хора, които добре владеят английски език. Но когато се погледне техния дял в персонала на отделните организации, се вижда, че той е относително малък.
Сред организациите се наблюдават големи различия по отношение на тяхната възрастова структура и човешки ресурс. Някои НПО, особено от малки и областни градове, показват голям недостиг от кадри, които да имат висше образование, хора, които добре да владеят английски език, да могат да работят с компютър и Интернет. Очевидно е, че в тези направления много от организациите се нуждаят от сериозна подкрепа за повишаване на капацитета си.
Липсата на подготвени служители и сътрудници се чувства най-остро от организациите в малки и областни градове и с местен обхват на дейността им - проблем е за 30% от тези НПО.
Никого не изненадва констатацията, че като най-сериозен проблем огромната част от НПО посочват недостига на финансови средства - две трети от тях го определят като "голям проблем".
По отношение на обема на усвоените от тях финансови средства за последните три години се вижда, че различията между отделните организации се простират в много широк диапазон. Разкрива се мног-означителният факт, че истински богати организации сред организациите на хората с увреждания на практика няма - само една е декларирала усвояване на повече от 1 000 000 лева.
Някои от изследваните характеристики на организациите показват добре изразена тенденция на свързаност. НПО от София най-често са с национален обхват на дейност и най-често са усвоили относително големи по обем финансови средства в дейността си през предходните три години. Напротив, организациите с районен обхват на дейност по-често са от областен град и също по-често са усвоили твърде скромни средства в своята дейност (до 20 000 лева). Накрая, организациите с местен обхват, обикновено са от малък град, най-често са усвоили малки финансови средства, но 1/3 от тях са сред усвоилите наистина значителни (за мащаба на сектора) суми.
При опита да бъдат класифицирани организациите по критерия - Обем на усвоените финансови средства, се очертават приблизително три зони: първа - не усвоили никакви или усвоили съвсем малък обем средства (до 50 000 лева), втора - усвоили 50 000 - 100 000 лева и трета - усвоили над 100 000 лева. В първата зона диспропорционално високо са представени НПО от малки и областни градове, с местен и регионален обхват. Във втората относително равномерно присъстват организации с различен профил, а в третата са свръхпропорционално представени органи-зациите от София и с национален обхват на дейността им.
Най-неблагоприятно е положението на най-малките организации - до 5 души служители и активни сътрудници, които са около 43% от всички изследвани организации. Те най-често са слаби финансово и не виждат особено добри перспективи пред себе си. Очевидно тази категория се нуждае от най-сериозна подкрепа.
Резултатите от изследването показват, че Главни източници на финансови средства за НПО са българската държава, донори от чужбина и гражданите. Много малко организации са получавали финансова подкрепа от местния бизнес. В това отношение трябва да се търсят възможности за сериозно подобряване на ситуацията.
НПО срещат най-голямо разбиране и подкрепа от страна на журналисти и медии. На второ място по този показател са служителите от общинската администрация. Много по-малко организации декларират разбиране и подкрепа от страна на служителите на държавната администрация и от гражданите. В дъното на класацията са хората от бизнеса. Несъмнено има широко поле за дейност сред гражданите и средите на бизнеса.
Ясно се очертава констатацията, че отношенията на НПО с общините са съществено по-добри, отколкото отношенията им с държавната администрация.
Най-честата форма на взаимоотношения на НПО и държавната администрация са инцидентните контакти. Много по-разнообразни и трайни форми на отношения свързват организациите на хората с увреждания и общините. Това се потвърждава и от факта, че по-голямата част от организациите определят проблемите, които имат при контактите си с публичната администрация не като "големи" проблеми, а само като "отчасти" проблеми.
И накрая - как различните организации на хората с увреждания виждат възможностите за партньорство и взаимодействие между тях. Малко над половината оценяват партньорството между НПО като задоволително, с частичен полезен ефект, а почти 1/5 като незадоволително, формално и без значим резултат. Това е сигурна диагноза за сериозни неблагополучия в отношенията между организациите на хората с увреждания. Същевременно 88% от организациите са готови да се включат в мрежа за партньорство - показател за големия потенциал, който се крие в работата на това поле. Може да се очаква, че адекватните усилия в това направление ще бъдат добре възнаградени.
Най-желани сфери на партньорство между НПО са обмена на информация, партньорството по проекти, авторитетно представителство пред организации и институции, общи обучения, общи кампании. Организациите са най-резервирани по отношение на споделянето на ресурси.
Налага се един генерален извод: През последните няколко години организациите на хората с увреждания са се развивали относително успешно и очакват да се развият още по-добре в близко бъдеще. Но диапазонът на различията в потенциала им е голям и много от НПО срещат непосилни за тях проблеми. Партньорството чрез създаване на мрежа на НПО крие голям потенциал за развитие на целия сектор.
Логично продължение на дискусията по резултатите от социологическото изследване беше следващата точка в работата на кръглата маса:
Представяне на концепцията за мрежи.
Основните положения на тази концепция бяха накратко представени от Петър Стайков. В своето изложение той отдели съвсем малко място на чисто теоретичните въпроси на работата в мрежа. Неговото изложение акцентира от една страна върху това доколко необходимо и полезно за различните организации би било създаването на мрежа, кои са онези най-минимални изисквания, на които тя трябва да отговаря, за да бъде полезна за всички участници, без при това по никакъв начин да не поставя под съмнение тяхната независимост и идентичност. В тази връзка той обърна специално внимание на онези подводни камъни, които биха могли да се окажат фатални за съществуването на една вече създадена мрежа.
Много от отбелязаните от него проблеми след това бяха по-подробно дискутирани в изказванията на почти всички участници. Не може да се каже, че сред участниците в дискусията е царял някакъв особен ентусиазъм. Напротив, почти всички изказали се обръщаха внимание на това, че ако искаме да създадем нещо, което наистина да бъде полезно и що-годе трайно трябва още при създаването да се опитаме да избегнем поне някои от разкриващите се опасности.
Особено внимание бе отделено на такива проблеми като например трябва ли мрежата да има някакъв свой център и какви са плюсовете и минусите на въвеждането на някакъв вид вертикални зависимости.
При обсъжданията се потвърдиха и получените от изследването резултати, според които като най-необходима и съответно най-лесно реализируема съвместна дейност участниците виждат в създаването на възможности за обмен на информация. По-сложно, но пак като много желателно беше оценено желанието за разширяване на партньорството между отделните организации. Много разнопосочни становища бяха изказани относно възможността и необходимостта от това някоя или някои организации да имат правото да представят мрежата пред различни организации и институции.
Естествено в тази дискусия представителите на различните НПО на хора с увреждания бяха наясно, че те не трябва да откриват "топлата вода", а трябва да се опитат да погледнат на мрежата като на една реална възможност за подобряване на собствената им работа. В подкрепа на това Петя Грудева от Асоциация "Мария Кюри" Пловдив сподели положителния опит, който тяхната организация има от работата си в една международна мрежа.
В края на заседанието Хюсеин Исмаил обобщи резултатите от дискусията като от името на фондация "Хоризонти" се ангажира със задачата да бъдат обобщени всички изразени становища и съмнения и на базата на сериозен анализ да бъде изготвен проект за правилник на дейността на мрежата. Нейното формално създаване се предвижда да се случи само след няколко седмици.
А какво ще става след това - тепърва предстои да видим и чуем.

Димитрина МИХАЙЛОВА

Назад

Всички статии на Брой 06, 2008

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

Честит нов клуб, Перничани!
ССБ и СБП връчиха литературната награда "Георги Братанов"
Петдесетгодишна традиция

ГЛОБУС

Филмовото изкуство става по-достъпно за слепите
Доларите накърняват правата на слепите

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София
Долни Дъбник
Семинар в Шипково
Добрич

ИНТЕРВЮ

За плодотворните контакти

ЛИЧНОСТИ

Сърца, които могат само да изгарят

ОБЯВА

Компютърни курсове и консултации

ПРОЕКТИ

Подкрепа за развитие на неправителствени организации на и за хора с увреждания

С БЛАГОДАРНОСТ

Моето ехо

СПОРТ

Монтана – домакин на републикански турнир по шахмат
Рибите кълват през пролетта
Победител - Стефан Гергов
Спортен празник "Лято - 2008"

ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ

Неочаквана среща
Концертино