Брой 06, 2008

Тема: ИНТЕРВЮ

За плодотворните контакти

Разговор с кмета на Монтана Златко Живков

По повод на проведения с финансовата подкрепа и под патронажа на кмета на град Монтана Златко Живков шахматен турнир, имах възможността да се запозная с него лично и да разбера неговите виждания за бъдещето на контактите между организациите на хората с увреждания и община Монтана.
Още на откриването на спортната проява г-н Живков подчерта личната си ангажираност и ангажиментите на общината с наболелите проблеми на хората с увреждания от града.
"Оказвате огромна чест на община Монтана с това, че сте тук и че ние можем да ви помогнем да проведете този шахматен турнир тук, високо в планината."

Той благодари на районната организация в Монтана за нейната инициативност, проявена не само в този случай и не само по този повод.
В шеговит тон Златко Живков изрази задоволство, че "слава Богу не предстоят скоро местни избори в България, защото за съжаление една значителна част от институциите и силно комплексирани личности се сещат за подобни неща само, когато наближат удобни моменти. В този смисъл, нашата община поддържа една много сериозна политика, ние сме една от общините, която подпомага финансово Съюза на глухите, на слепите, на инвалидите, на диабетиците ежемесечно с финансови средства, освен другата помощ, която им оказваме. Това е било, това е и това ще бъде в този период и това е наше задължение на всички, които сме в държавната и в местната власт. Смятам, че това трябва да е форма на поведение на всички мои колеги и на всички, които могат и които считам, че трябва да помогнат."

Златко Живков е на 48 години и вече трети мандат е кмет на община Монтана. По образование е магистър по история. Преди да заеме кметския пост 8 години е бил преподавател и 4 години директор на спортното училище в Монтана, а 2 години е бил началник на регионалния инспекторат по образованието. От 1999, както се шегува самият г-н Живков - от края на миналия век, той е кмет и като такъв в историята на града е едва вторият с 3 поредни мандата.

- Кое ви накара да насочите вниманието си към проблемите на хората с увреждания и по-специално към проблемите на незрящите?

- Смятам, че по принцип ангажимент на държавата и на местната власт е да полагат по-особени грижи - колкото и шаблонно да звучи - към хората със специфични нужди. Ако за хората в активна възраст, между 18 и 63 години, сме длъжни да осигурим условия за работа, то за хората с увреждания е необходимо да се полагат по-големи грижи и повече усилия, за да се чувстват те като част от това общество, а не да приемат подаяния /да не кажа обидна дума/ във вид на някаква подкрепа през определен период от по няколко години.
Поради тази причина, имайки предвид, че познавам доста хора в Монтана, предложих подкрепата си на различните съюзи на хора с увреждания, за да могат техните териториални организации да функционират и да водят един пълноценен живот.
Поводът, по който днес съм тук не е епизодичен. Старая се да подчертая, че това е политика, която провеждаме в продължение на години и се надявам, че по този начин сме полезни на хората със специфични нужди. Моята майка също има проблем със зрението и дори от тази гледна точка проблемът не ми е чужд.

- Значи за вас това е въпрос на лично убеждение, с което сте успял да ангажирате и общината.

- Да. Общината е един организъм, в който функционират много различни хора и организации. Всеки един от тях трябва да получи шанс да работи, да се чувства пълноценен и да помага. Между тези хора, включително и между членовете на Съюза на слепите, има хора, които са изграждали тази община и тази страна в продължение на десетилетия, говоря за по-възрастните, които едва ли заслужават да бъдат пренебрегвани - нещо, по принцип неприемливо, за който и да било човек, без каквито и да било проблеми.

- Смятате ли, че освен финансова и логистична подкрепа хората с увреждания в България трябва да получават и реална възможност за професионална реализация и има ли надежда това да се случи?

- Вижте, до голяма степен проблемът е по-скоро психологически. Сами виждате, че в други страни има депутати и министри с различни физически проблеми, но това не им пречи да бъдат пълноценни хора и да работят. Аз не мисля, че физическите проблеми са пречка да бъде даден шанс на тези хора, за да се чувстват полезни те. Първоначално смятах, че обществото все още не е подготвено да приема изцяло тези неща, но с течение на годините, вече девета година съм кмет, дори аз самият гледам доста по-спокойно на този проблем и смятам, че е нормално хората с увреждания да задават повече въпроси и да очакват, освен подкрепата на институциите, и повече възможности за реализация.

- Тоест, според вас има положителна промяна в обществените нагласи към хората с увреждания?

- Смятам, че като цяло средата, образно казано, е много по-подходяща, отколкото преди 10 години, в този така наречен преходен период. Ние, българите, сме перманентно в преходен период, но мисля, че сега българското общество е доста по-подготвено за подобна проблематика, отколкото преди. Говорим в чисто психологически план.

- Чия трябва да е инициативата според вас в диалога между държавните и общински структури и хората с увреждания за създаването на полезни контакти?

- Какво да ви кажа, мисля, че е прекалено сериозно да се дават дефиниции относно това коя трябва да бъде по-активната страна. Добре е да бъдат достатъчно инициативни и двете страни, защото едното е политика, дали местна или държавна, а от друга страна е хубаво, когато териториалните организации, независимо на коя от организациите на хора с увреждания принадлежат, също проявяват достатъчно активност. Смятам, че активността трябва да е присъща и на двете страни, защото, както е казал българинът, ако детето не заплаче, не го носят на ръце.

Разговора води
Марина ПЕТКОВА

Назад

Всички статии на Брой 06, 2008

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

Честит нов клуб, Перничани!
ССБ и СБП връчиха литературната награда "Георги Братанов"
Петдесетгодишна традиция

ГЛОБУС

Филмовото изкуство става по-достъпно за слепите
Доларите накърняват правата на слепите

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София
Долни Дъбник
Семинар в Шипково
Добрич

ИНТЕРВЮ

За плодотворните контакти

ЛИЧНОСТИ

Сърца, които могат само да изгарят

ОБЯВА

Компютърни курсове и консултации

ПРОЕКТИ

Подкрепа за развитие на неправителствени организации на и за хора с увреждания

С БЛАГОДАРНОСТ

Моето ехо

СПОРТ

Монтана – домакин на републикански турнир по шахмат
Рибите кълват през пролетта
Победител - Стефан Гергов
Спортен празник "Лято - 2008"

ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ

Неочаквана среща
Концертино