Брой 06, 2008

Тема: ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ

Неочаквана среща


През лятото на 1959 година бях началник на пионерски лагер в Баташкия балкан, на четвърти прозорец на водносиловия път. Тук работата беше приключила и сградите, строени за работниците, бяха опразнени и дадени на ОНС - Пазарджик. По-късно това работническо поселище е превърнато в лагер за ученици от ІІІ до VІІ клас. Надморската височина, където бе разположен лагерът, не е повече от 1300 м над морското равнище, на границата между широколистната и иглолистната гора.
Разположението на лагера бе чудесно. Заобикаляха ни белокори буки, стройни смърчове и ели. Между дърветата се ширеха поляни, където слънцето се задържаше повече. Беше приятно прохладно, въздухът - чист, свеж, мека изумрудена светлина струеше наоколо. Горските работници бяха далече от нас. Лаят на брадвите им и монотонният съсък на резачките не смущаваха обитателите на лагера. В неделен ден бе шумно. Идваха гости - родители и близки на учениците и природолюбители.
В една петъчна утрин от отдел "Народна просвета" Пазарджик ни съобщиха, че в събота ще ни гостува група детски писатели от София - да сме ги посрещнели радушно и срещата да протечала организирано, стегнато, на високо равнище. Между другото ни се каза, че сред гостите ще бъдат писателите Трайко Симеонов, Васил Иванов, Крум Григоров, Цветан Ангелов, Крум Пенев.
Само с един ден разполагахме за подготовка и време за губене нямаше...
Нахвърлих бързо един план, свиках лагерния съвет и започнахме работа.

Внезапното съобщение за посещението на писателите поизплаши и пообърка отрядните председатели и дружинната ръководителка, които бяха твърде млади, без опит и умения.
- Не изпадайте в паника - окуражих ги аз. - Ще се оправим!
- Как да не се паникьосваме, - обади се една от отрядните - когато само след ден гостите ще са в лагера. Тук не разполагаме с литература, за да намерим съответните стихотворения и разказчета, та да ги рецитираме или прочетем пред авторите им. От Пазарджик трябваше да ни се обадят поне една седмица по-рано.
- Другарю началник, вие сте литератор и разчитаме на вашата помощ в най-напрегнатия момент - обърна се към мене дружинната ръководителка.
- Нали затова се събираме заедно - да си разпределим работата, да се подпомогнем взаимно - отвърнах й аз. - Ще се оправим. Вече цели десет дена вие с учениците пеете, играете, рецитирате, подготвяте се за весело прекарване край лагерния огън. Ще сглобим една литературно-музикална програма за срещата ни с писателите, а това е най-важно.
Всичко се обсъди в детайли със съответните отговорници.
След обяд на определената дата пристигнаха писателите с автобус, който прогони тишината наоколо. Ученици, учители и помощен персонал се стече на поляната пред лагера, за да посрещнат желаните гости, които децата вземаха за необикновени хора. Писателите заслизаха от колата - различни по ръст, възраст и облекло, заобиколени от малките си почитатели. Слизайки, те махаха като за поздрав и хвърляха усмивки на посрещачите. Представих се на писателската група. Предложих й най-напред да поотпочине и след храна да започне изпълнението на програмата.
Писателите предпочетоха да почиват на поляната, на тревата, в обятията на гората, да почувстват прелестта й, да потънат цели в прегръдките на планинската природа. И аз останах при тях.
Гостите бяха се пръснали по двама-трима из поляната. Аз се приобщих към Трайко Симеонов, Васил Иванов и един немец, специалист по българистика в един германски университет. Възхищавах се на този немски учен, филолог, който перфектно владееше българския език. Та той от гостите най-добре си служеше със съвременния ни книжовен език, който бе научил главно от книгите.
Произведенията на Трайко Симеонов и на Васил Иванов четях още в детските ми години. Бях прочел доста стихотворения от тях, някои декламирах по училищни утра и вечеринки. Като гимназист четях твърде много. Веднъж, като се ровех из шкафовете на читалищната ни библиотека в родното ми село, открих едно тънко, с жълти корици книжле с избрани стихотворения от "Книга на песните" на Хайне, преведени от Трайко Симеонов в ямбична и хорейна стъпка, в деветосричен и осмосричен стих.
- Някога - казах му - открих в нашата читалищна библиотека една ваша книжка от преводи на стихотворения на Хайне. Увлякоха ме силно. Стиховете бяха гладки, изразителни, наситени с чувство. Личи си, че преводачът не е случаен, че самият той е поет от високо ниво. В това отношение ви слагам на едно равнище с Пенчо Славейков.
Трайко Симеонов не очакваше такава възторжена похвала и висока оценка на тази негова книга. Поизчерви се, но очите му заблестяха весело.
- Може би пресилено ме хвалите - каза тихо поетът.
- Самата истина говоря. Често препрочитам тези стихотворения, някои от които непринудено съм научил цели или отчасти наизуст.
- Не само Пенчо Славейков и Трайко са превеждали Хайне - отбеляза Васил Иванов. - И други по-съвременни преводачи има.
- Да, има. Като Димитър Стоевски например. Най-откровено ви казвам - не харесах преводите му. Посредствени са - отвърнах аз, като се обосновах.
Вечерта след храна, когато вече се смрачаваше, лагерът онемя. Всички - и деца, и ръководители, и гости, и готвачи, и домакини се бяха настанили около лагерния огън. Представих писателската група поименно - всеки един писател и започна същинската част - песни, рецитации, диалози, състезания, викторини. Накрая и младо, и старо, заловени за ръце, запяха и заиграха около огъня.
На следващия ден от 10 до 12 часа в столовата се състоя творческата среща между ученици и писатели.
За да протече срещата интензивно, плодотворно, аз насочих учениците какви въпроси да задават, какво трябва да знаят от биографията на отделния писател. Групата носеше магнитофон, записаха се две - три момичета, които умееха да пеят, други, които добре рецитираха. И когато възпроизведоха записа записаните ученици не можеха да се познаят и учудено се споглеждаха. По това време магнитофонът още не беше навлязъл в бита на българина.
Преди да си замине за София, групата на писателите реши да отиде до язовир "Васил Коларов", за който често се пишеше във вестниците. Не се изтъкваше само неговото стопанско значение, но се и акцентираше на очарованието на природата около него. С групата заминах и аз. Бях поканен от Трайко Симеонов и от Крум Григоров. Обичах природата, а и сега я обичам с жар. Макар че преди 3 години бях ходил на язовира, и сега изгарях от страст отново да го видя. "Без съмнение и писателите ще обичат природата - мислех си - и взаимно ще споделяме възторга си от нея."
Шофьорът, който носеше странното име Дарвин, ни свали до стената. Вървяхме по брега на язовира и ту поглеждахме чистата синя шир на това изкуствено езеро, ту очите ни бяха грабвани от околните върхове, чиито смърчови гори завършваха на няколко метра от бреговете. Движехме се напред, поспирвахме и се завързваше разговор ту в една, ту в друга посока. Най-първи вървяха Крум Пенев и Цветан Ангелов, редакторът на вестник "Септемврийче", поетът, чиито еуфорични стихотворения за учениците - пионери пълнеха читанките от І до ІV клас, па и по-нагоре. Някаква горделивост откривах да се таи в думите и в поведението му.
Стана реч за нашия пионерски лагер - за красивата природа, която го заобикаля, за идеалния ред, който съществува в него, за живота на лагеруващите пионери, който бе съчетан с почивка и полезна дейност.
- Ето, началникът на лагера е тук - посочи ме с очи Трайко Симеонов.
- Добър ръководител. Само каква висока организация бе създадена при гостуването ни в лагера. Посрещане, лагерен огън, богата програма, емоции, преживявания, игри, та и ние, най-възрастните, се разиграхме, превърнахме се на деца. Спането беше удобно, почивката - достатъчна, срещата с децата в столовата стана задушевна, сърдечно ни изпратиха. Всичко това няма да се забрави лесно - отбеляза, не без възхищение, Крум Григоров.
- И е добър литератор - допълни Трайко Симеонов - началникът Папазов. Познанията му върху българската литература са твърде по-големи от на мнозина наши братя по перо.
Немалко очи се спряха на мене - приветливи, любезни. С ледено спокойно лице Цветан Ангелов рече:
- Преувеличавате с оценките, що се касае за пионерския лагер. Аз да съм началник на лагера да съм го превърнал в градина, в истинско място за почивка, културна дейност и развлечение.
- За двайсет дена нищо не можеш да направиш - засече го Васил Иванов. - А от първи септември до към десети юни лагерът е без обитатели. Девет - десет месеца тук човешки крак на стъпва.
Сред множеството се движеше млада жена, навярно момиче. Бе с хубаво бяло лице, с миндаловидни очи, с бухнала черна коса, прибрана на дебела плитка, която се спускаше над заоблените й гърди. Наистина външността й бе привлекателна. Беше артистка по професия. Беше дъщеря на Крум Пеев и почти не се откъсваше от него. Разговаряше предимно с баща си и Цветан Ангелов.
- Ангелов, - запита тя главния редактор на в. "Септемврийче" - какъв хонорар ще дадете, татко да ти напише едно стихотворение?
След кратко мълчание той й отговори. Сумата, която й обеща, беше значителна.
- Не, малко е - категорично отсече дъщерята на Крум Пенев. - Не си струва труда.
Думите й ме разочароваха. Нима така се твори изкуство? С поръчки? С пазарлъци!? Не извира ли то дълбоко от душата на твореца, непринудено, естествено, от един вътрешен подтик на озарение, с една чистота на мислите и чувствата?
Разходката свърши. Денят преваляше и писателите трябваше да се приберат в София навреме. Качихме се в автобуса, западногермански, с двигателя отзад, и Дарвин, шофьорът, много бързо ни докара до лагера. Слязох. Пред портала се бяха скупчили учениците, които, чакайки дълго, изпратиха гостите си. Десетки ръце махаха възторжено, докато автобусът се изгуби от очите им.

Костадин ПАПАЗОВ


Назад

Всички статии на Брой 06, 2008

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Честит нов клуб, Перничани!
ССБ и СБП връчиха литературната награда "Георги Братанов"
Петдесетгодишна традиция
ГЛОБУС
Филмовото изкуство става по-достъпно за слепите
Доларите накърняват правата на слепите
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Долни Дъбник
Семинар в Шипково
Добрич
ИНТЕРВЮ
За плодотворните контакти
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
ОБЯВА
Компютърни курсове и консултации
ПРОЕКТИ
Подкрепа за развитие на неправителствени организации на и за хора с увреждания
С БЛАГОДАРНОСТ
Моето ехо
СПОРТ
Монтана – домакин на републикански турнир по шахмат
Рибите кълват през пролетта
Победител - Стефан Гергов
Спортен празник "Лято - 2008"
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
Неочаквана среща
Концертино




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017