Брой 07-08, 2008

Тема: ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

Проведе се третото заседание на петнайсетото общо събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България


На основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ Управителният съвет на Съюза на слепите в България свика 3–то заседание на 15-то Общо събрание на пълномощниците на ССБ на 25 юни от 14.00 часа в Старозагорски минерални бани, хотел “Ропотамо”.
Заседанието се проведе на 25-и, 26-и и 27-и юни 2008 при следния дневен ред:
1. Анализ на състоянието на “Успех ССБ Холдинг” ЕООД, дъщерните му дружества и перспективи за развитието им.
2. Информация за стопанската дейност и финансовите резултати на търговските дружества на ССБ през  периода 01.01. 2007 г. – 31.12. 2007 г.
3. Отчет за дейността на ССБ през периода 01.01. 2007 г. – 31.12. 2007 г. и  програма за дейността му през периода м. юни 2007 г. - м.май 2008 г.
4. Годишен финансов отчет на ССБ през 2007 г.
5. Отчет за дейността на Контролния съвет на ССБ през периода м.юни 2007 г. - м.май   2008 г. Попълване състава на КС на ССБ.
6.  Обсъждане на бюджета на ССБ за 2008 г.
7.  Обсъждане на вътрешносъюзни нормативни документи.
8. Обсъждане на постъпили молби и жалби до ХV Общо събрание на ССБ.

Безспорно е, че най-проблемната точка от дневния ред бе точката посветена на стопанската дейност на Съюза. Неведнъж по тази проблематика са провеждани тежки и продължителни заседания и неведнъж по повод на нея са се разменяли особено остри реплики между делегатите на конгресите и пълномощниците на общите събрания.
Не направи изключение и тазгодишното заседание. На пълномощниците на общото събрание беше предоставен обширен и много подробен аналитичен материал, изготвен от г-н Долапчиев. Преди да достигне до петнайсетото общо събрание на пълномощниците, анализът на стопанската дейност беше обстойно обсъден на заседанието на комисията по стопанските въпроси и естествено на заседание на управителния съвет на организацията.
В уводната част на материала се обръща внимание на общите условия и специфичните проблеми на нашата стопанска дейност:

“Необходимо е да направим анализ на процесите, характеризиращи настоящото състояние и обозримото бъдеще на икономическата среда, в която трябва да вградим успешно нашия бизнес. България вече е член на Европейския съюз и й предстои да се развива според единните правила и регулативни механизми, действащи в общността. Почти не е възможно реализирането на национално-протекционистична политика в определени икономически области. Трябва да работим при условията на свободно движение на човешки, материални и финансови ресурси в рамките на пазар от 500 милиона потенциални клиенти на стоки и услуги. Същевременно върху нашата стопанска дейност ще оказват въздействие търговските условия, договорени на паритетен принцип между ЕС, нашата държава и останалите икономически субекти от световния пазар. На общия фон трябва да откроим навлизането на нашия и на европейския пазар на мощни производители от Китай, Индия и други бързоразвиващи се страни. Анализаторите прогнозират навлизането през следващите години на световната икономика в дълбока рецесия. През последните години сме свидетели на безпрецедентен скок на цените на петрола и производните от него продукти, цветните и черни метали, електроенергията, природния газ и други основни суровини и материали, влагани в производството и определящи пазарните ценови нива. Спрямо 2001 доларът загуби 44% от стойността си. От Брюксел се налагат ясни правила на свободната конкуренция, ограничаващи до минимум или забраняващи всякаква държавна подкрепа на търговски дружества. Ще бъдем свидетели на фалити на фирми и процеси на обединяване на водещи компании. На успех могат да разчитат фирми, които реагират гъвкаво и бързо на динамично променящите се световни икономически условия. При тази обстановка ще функционират на пазара само стопански субекти, които намерят воля и финансови ресурси за системно обновяване на производството си чрез внедряване на модерни ефективни технологии и конкурентни изделия в конструктивно, дизайнерско и ценово отношение. Процесът на концентрация и глобализация на европейската и световна икономика ще бъде съпътстван от създаването на втори и трети ешалон от мобилни, средни и малки, на високо технологично ниво, предприятия, които ще обслужват икономическите мастодонти или ще организират бизнес, покриващ пазарни ниши, или ще действат в области извън интересите на големите компании. Тук е мястото да отбележим, че, с изключение на Испания, в Европейската общност от 27 държави няма промишлени предприятия от нашия вид и мащаб към съюзите на слепите. Съществуващите в ЕС защитени предприятия за трудова реализация на хора с увреждания са общинска или държавна собственост, поради което европейските директиви и регламенти разрешават действието на различни дотиращи модели с цел осъществяване на социална политика. Въведена е практиката да се заплащат 80-100% от трудовото възнаграждение на работещите хора с различни видове увреждания от държавни фондове, а също така и значима част от режийните разходи за организиране на производство. Държавата е постигнала договореност с големи фирми да изнесат части от своето производство в тези предприятия и да поемат ангажименти за   реализацията на готовата продукция. От няколко десетилетия там действат законови актове и икономически инструменти, стимулиращи работодателите да наемат хора с увреждания. Трябва да направим всичко необходимо Българската държава, с активното участие на национално представените организации на хора с увреждания, през следващите 3-5 години да формира своята визия и политика в областта на трудовата реализация на лицата със специфични възможности и да определи ролята и мястото на специализираните предприятия в този модел и обема на подкрепата си за тях.”
На тази основа започнаха дебатите по точка първа от дневния ред. Преди да бъде предоставена думата на пълномощниците за изказвания, те бяха запознати с текстовете на три писмени обръщения, изготвени от синдикалните организации и подкрепени от трудовите колективи на предприятията във Варна, Дряново и София. В тях се изразява протест срещу сегашното много тежко положение, в което се намират предприятията, за което те обвиняват ръководството на ССБ и на холдинга, и се настоява за решителни мерки за промяна. От една страна се иска оставката на Васил Долапчиев от заеманите от него длъжности в организацията; на второ място се настоява предприятията да получат от холдинга парите, с които те на практика са кредитирали дейността на други предприятия. От Варна и Дряново искат да се възстанови системата на разплащания с дистрибуторите на стоките на “Успех”, според която те са се разплащали директно в предприятието, от което са купували съответните изделия. Колективите настояват да се води активна политика по отношение на всички държавни институции с цел те да започнат да оказват сериозна и истинска подкрепа на нашите специализирани предприятия.
След това на вниманието на пълномощниците бяха представени внесените писмени становища на Стефан Пенчев, Янаки Градев и Спас Карафезов.
В изказването на г-н Пенчев се критикува ръководството на ССБ и в частност ръководствата на стопанската дейност за целия период от началото на промените. Той ги обвинява, че са създали една цяла нова „Стопанска номенклатура”. Според него решението за създаване на холдинг е трябвало да се вземе още в началото на деветдесетте години, а създаването му сега вече е нова грешка. Той вижда решение на някои от проблемите в закриването на холдинга, преструктуриране на предприятията, като те следва да се сведат до четири – за производство на филтри, за метален амбалаж и литография, за електроинсталационни изделия и база за инструментална и развойна дейност.

В депозираното писмено изказване г-н Градев изразява становище, че „През всичките тези години Съюзът доказа, че не е бил добър стопанин и не е управлявал далновидно материалните си ресурси. В същото време се води политика от най-високо равнище, че, видите ли, тези предприятия нямат бъдеще, че Съюзът на слепите не може да  бъде работодател, че в другите страни не е било така и прочие. Последното твърдение може и да е вярно, но в цитираните страни съюзите на слепите не са разполагали с такива материални ресурси и нямат никакъв стопански опит. Нещо повече - те винаги са проявявали огромен интерес към  нашата стопанска дейност. Може би една от огромните причини за това състояние е и самият ни устав. Той е разработен и приет така, че да не служи на съюзните членове, а само на ръководните кадри. Какво имам предвид? Първо - собственикът на цялата тази материална база, на паричните средства, се сля със субекта на тяхното управление. Принизена  бе личната отговорност, която пък се сля с колективната отговорност, в резултат на което можем да направим извода, че тези огромни материални ресурси на съюза са се управлявали недостатъчно ефикасно, професионално и далновидно.”
Градев предложи на пълномощниците да се ангажират с неотложни промени на устава на ССБ, с което да се гарантира, че съюзните органи на управление ще могат да се разграничат  - т.е. да не се сливат принципалът /собственикът/ от една страна със субектите на управление на съюзната собственост от друга. Той предложи в управителния съвет на съюза да не участват повече от една трета от щатния състав на организацията, както и председателят на ССБ да си остане председател на съюза като се разграничи от управителя на холдинга. „Управителят на холдинга да си бъде само управител на холдинга като носи персонална отговорност за своите действия или бездействия. Броят на членовете на управителния съвет да се намали от единадесет на седем или девет, но затова пък същите да получават някакво определено от Общото събрание възнаграждение с цел да се повиши тяхната отговорност и да се засили тяхната инициативност.”
Спас Карафезов се извини на пълномощниците за това, че е възпрепятстван да присъства лично на заседанието и в предоставеното на тяхното внимание писмено становище припомни, че той още на конгреса през 1994 г. е настоявал да се забрани на директорите на дъщерните клонове да участват в ръководните органи на ССБ. В това, че тези негови предложения не  са били приети, той вижда една от основните причини за сегашното неблагоприятно състояние на предприятията.  
Карафезов вижда слабост на материала за стопанската дейност и в това, че в него не се разглежда въпросът за съкращаване на административните структури на  предприятията.
Критични мнения по предоставените материали, по направените в тях предложения и по-общо - по цялостното ръководство на стопанската дейност, изразиха още Радко Диков и председателят на контролния съвет на ССБ Маньо Алексиев.
Г-н Алексиев помоли пълномощниците да разберат правилно неговата позиция и да престанат спекулациите за това, че той, преследвайки свои лични интереси, иска да се сложи край на дейността на съюзните предприятия. Алексиев наблегна на това, че не е против тази дейност, но е против нея такава, каквато е в момента. „Уважавам колегите управители на предприятия за тяхната позиция, те имат право да защитават своето поприще, но ние, другите, които сме тук все пак не можем да не потърсим обяснение, не можем да не поискаме отговор на въпроса за причините за огромните загуби, които реализират повечето от нашите предприятия. В стопанската дейност се наливат милиони. През последните години са продадени може би повече от десет имота и парите от тях са налети в стопанската дейност, а къде са резултатите. Как да си обясним милионите загуби, натрупани за много години от Плевен, Шумен, Стара Загора Сливен, София и т.н.” Г-н Алексиев изрази становище, че стопанската дейност “С тези хора, с това управление не може да продължи да съществува. Необходими са промени и на ръководителите, и на устава.” По тези причини той подкрепи предложенията за свикване на извъ