Брой 07-08, 2008

Тема: ФЕСТИВАЛ

Втори национален туристически фестивал за хора с увреждания


На 5-и юли в община Неделино се състоя вторият национален туристически фестивал за хора с увреждания. Моля читателите да ме извинят за невежеството, но до този момент не бях наясно какво точно означава това. След пътешествието до Неделино и колностите му вече мога да обяснявам на всички.
След обстойно проучване успях да разбера, че председателят на териториалната организация на ССБ в Неделино, която е част от Регионална организация Смолян, г-н Стойко Карамфилов решил, че и той трябва да се опита по някакъв начин да бъде полезен за хората с увреждания. Той добре си партнирал с останалите представители не само на тази категория граждани, а и с клуба на пенсионера живеели в мир и разбирателство. Та колко му е! Само като си помисли човек, че в Неделино това е Клубът, който е единственото място, където могат да се събират не само пенсионерите, но и слепите, а и всички останали хора с увреждания. Имал си Карамфилов едно собствено място на един планински връх в околностите на Неделино и през миналата година го предложил за място, където да се провежда фестивал на всички хора с увреждания и оттогава се слага началото - първото издание на този фестивал. Сам по себе си жестът е хуманен и красив, но той все пак би бил такъв само при условие, че така щедро предоставеното място е достъпно за всички онези, които ще се отзоват на поканите и ще дойдат да участват или поне да присъстват на фестивала. Но жестът едва ли ще бъде хуманен и красив, ако предоставеното място е подходящо само като място за разходка и развлечение на физически здрави пенсионери или за онези специални гости, които г-н Карамфилов приоритетно посреща и за които единствено се осигурява подходящ транспорт.
При тези условия мястото наистина е много приятно.

И така на 4-и сутринта в много ведро настроение, с микробус, специално отпуснат от община Перник с любезното съдействие на кмета на Перник г-жа Росица Янакиева, потеглихме за Неделино. Поканата беше за състава за автентичен граовски фолклор при ТСО Перник. Бяха ни казали, че ще има много участници, защото това е надпяване от висока класа.
Пътят, както всички навярно знаят, е доста дълъг, със сериозни завои, но ние пътувахме весело и в очакване ”кой ли ще бъде на първо място”.
Певиците бяха в страхотно настроение, но не пяха, защото си пазеха гласовете за предстоящия фестивал. На въпросите на всички - „къде ще се провежда надпяването”, „как ще стигнем дотам” - г-жа Живка Павлова отговаряше - „Карамфилов обеща да дойде при нас и с него ще се разберем”. Уви, цялата вечер мина в очакване, но нашият човек така и не дойде. Сутринта хотелиерката, много вежлива и гостоприемна жена, се учуди, че имаме намерения да отидем с микробуса, тъй като това щяло да бъде невъзможно, а пък пеш било много далеч и пътят е много стръмен.

Все пак ние тръгнахме с нашия бус с намерението да пътуваме докъдето е възможно. Дали читателите ни вече се досещат, че, вместо да потърси и окаже съдействие на колегите, които по негова покана са пристигнали за участие във фестивала, г-н Карамфилов, като един от главните организатори, беше предпочел, без да се интересува от никого, да си отиде направо на мястото на събитието. А ние пътувахме с буса докъдето беше възможно, но това се оказа твърде далеч от крайната ни цел. Слязохме и тръгнахме пеш. След известно катерене наистина всички разбрахме какво означава това да участваш във фестивал, който е определен като туристически.
Нашата група беше подценила точно тази му особеност.
По пътя не срещнахме много хора, а малкото от тях ни показаха един път - тясна козя пътека, изключително неравна, с ронлива и хлъзгава почва. На места теренът беше с почти вертикален наклон. Тук започнаха сериозните ни притеснения и колебания –да продължим ли, ще стигнем ли изобщо, а беше и доста горещо. Певиците едвам вървяха с граовските си носии - шаячните литаци. По-младите също започнахме да се колебаем, но ни казаха, че това е единственият път. С теглене, бутане, подпиране и други способи, самоотвержено подпомагани от страна на виждащите, с много риск и страх, все пак стигнахме на върха, само защото по-възрастните певици проявиха нечовешка воля. Спираха, пиеха лекарства, почиваха малко под контрола на виждащите, защото, ако стъпеше сляп човек неправилно, опасността от падане се превръщаше в болезнена реалност.

За да бъде всичко както трябва, веднага потърсих г-н Карамфилов. Ще предам точно разговора, който двамата проведохме. Разбира се по всички канони на журналистическата етика го уведомих, че имам намерение да публикувам това за което сме си говорили. И първото, което го запитах е за какви хора се организира този фестивал?
- За всички - глухи, слепи, с увредени крайници, за всички хора с увреждания.
- А как смятате - това място достъпно ли е за тях?
- Да! Ето тук има хора и с по един крак.
- Ние точно такива хора не успяхме да видим, но щом го казвате... Все пак защо не проведохте фестивала на площада в Неделино?
- Не може! Това е туристически фестивал..
-Вие казахте, че за участие във фестивала са поканени всякакви инвалиди, имате ли идея точно как те ще се качат дотук, след като дори информация човек няма откъде да получи? Откъде участниците могат да научат на какво място се провежда мероприятието и как могат да стигнат до него. Това означава, че и те като нас ще дойдат до Неделино и едва тук ще разберат, че няма да могат да се качат на върха. Вероятно си представяте какво изпитание би бил този маршрут за един човек с патерици или на инвалидна количка, а и за повечето от слепите.
- Ще дойде само този, който може, ние нямаме силата да се съобразяваме с всички.
- Защо нямаше кой да ни информира за пътя, защо вие не дойдохте, след като сте обещали? Поне можехте да изпратите някой, който да ориентира хората?
- Как ще дойда - у дома имах 12 човека гости.
В този дух продължихме разговора. Карамфилов ме убеждаваше, че имало на площада човек, който да насочва пристигащите. Ние престояхме доста време там и никого не видяхме. То не само, че нямаше кой да ни ориентира, то просто си нямаше жив човек.
Г-н Карамфилов ми поясни, че не е било възможно специално за нас да се правело всичко. Тук е уместно да отбележа, че, освен нашата група и групата от Смолян, други незрящи участници нямаше.
Изобщо участниците бяха: група „Здравец” от Пловдив, които били представители на глухите, в което имам основание да се съмнявам, трио „Родопчанка” от Неделино и групата на г-н Байрев от Златоград.
Имаше още редица несъстоятелни обяснения, но смятам само на едно да спра вниманието ви. След като нашият “толкова гостоприемен” домакин ми каза, че на фестивала „ще дойде, този който може”, аз го запитах дали това не е дискриминация от страна на хора с увреждания спрямо други хора с увреждания.
Отговорът, който получих беше кратък и недвусмислен – „да”!
Но да оставим вече г-н Карамфилов да си се грижи за специалните гости от София и Пловдив и да продължим нататък с разказа за това що е то „Туристически” фестивал.

Справедливостта изисква да споменем, че кметът на Неделино Илия Вълчев - основен, а като че ли и единствен спонсор на мероприятието, се беше постарал в рамките на скромните си възможности. Той беше осигурил нещо за хапване за всички гости. Получихме купони още щом пристигнахме на мястото. И по изконна българска традиция всички пенсионери, а те бяха преобладаващата част, веднага си взеха това, което им се полага и хукнаха из близката борова гора. Под жаркото слънце останаха само участниците, които си чакаха реда. Друга публика нямаше.
Най-важният гост беше председателят на една от нароилите се национални организации на пенсионерите г-н Гърбазанов. Той видимо беше поласкан от това, че има пред кого да говори, и както се полага на един истински музикален фестивал ни тегли една митингова политическа реч. След него и останалите гости приветстваха дошлите.
А ето и нещо наистина весело. От приветствието пак на нашия човек г-н Стойко Карамфилов – председател на териториалната съюзна организация в Неделино - г-жа Живка Павлова изненадващо научи, че е председател на Съюза на слепите в България и главен координатор на същата организация.
Всички получихме грамоти, удостоверяващи, че сме присъствали.
И накрая, благодарение на категоричното застъпничество на председателката на регионалната организация на ССБ в Смолян г-жа Минка Патрингова, най възрастните участници от групата от Перник бяха свалени до Неделино с превозно средство. Оказа се, че дори и това било възможно, но все пак някой е трябвало да ни покаже по-точно откъде трябва да минем.
Вярно е, че почти всички незрящи сме и пенсионери, но ми се иска хората, работещи в нашия съюз да имат поне малко по-положително отношение към онези човешки същества, които имат статута на обикновени хора, а не на специални гости. Добре е да знаят, че след като са поканили колеги от далечни краища им дължат малко, ако не човешко, то поне служебно внимание. Инак трябва да се запитаме на какво основание искаме от другите да ни оказват помощ тогава, когато тя ни е необходима, след като самите ние помежду си се опитваме да не се забелязваме.

Димитрина МИХАЙЛОВА


Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2008

ВЪЗПОМЕНАНИЕ
В памет на Владимир КРИВОШИЕВ
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Проведе се третото заседание на петнайсетото общо събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Еньовден в Стария Добрич
„И те могат"
Сляпо –глухите с награди от Републиканския фестивал в Перник
Честит рожден ден „Антица”!
Старопланински преходи
Жените от дамски клуб "Орхидея" гостуваха на детски дом
Събра ни празникът на розата
Който си го може, го може
ИНТЕРВЮ
Заповядайте на почивка в Шипково
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА ЗАРИ
Стиви Уондър направи видеоклип за слепи
Пчелите говорят на различни езици
Японец създаде телефон за слепи и глухи
Шапка помага на слепи хора чрез технология на ехолот
Откриха уязвимо място на вируса на СПИН
Динята като "виагра", но без странични ефекти
Бирата и виното намаляват риска от рак на бъбреците
Сокът от червени боровинки може да замени антибиотиците
ИСТОРИЯ
Малко известно за Петър Дънов
105 години от Илинденско-Преображенското въстание
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
ПРАЗНИЧНО
Илинден
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Стефка СТОЙЧЕВА: Вярвам, че Бог е създал за всяка болка и билка
ПРОЕКТИ
Достъп до образование и труд на зрителнозатруднени лица
Учредена е мрежа на и за сътрудничество между организации за хора с увреждания
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Любов с главно "Л"
ФЕСТИВАЛ
Втори национален туристически фестивал за хора с увреждания




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017