Брой 02, 2007
Тема: ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Да надвиеш съдбата си
В България живеят над 40 хиляди напълно слепи хора. Според статистиката половината от тях са безработни. Но въпреки незавидната си съдба, мнозина се борят с живота, че даже и го надвиват. Преодолявайки недъга си, незрящи хора стават прависти, лекари, журналисти, майстори на мебели, звънари, че дори ресторантьори и готвачи. Ето съдбите на няколко достойни българи, които, макар обречени доживот на непрогледен мрак, са намерили реализация в уж невъзможни за незрящия професии.
60-годишният незрящ и практически еднорък Кольо Мъндев е живото доказателство за това, че няма невъзможни неща. Бай Кольо е майстор-мебелист. Малката му работилничка се помещава в мазето на жилищен блок в квартал "Изгрев". Цялото помещение е затрупано от готовата продукция – изящни дървени масички, столчета, етажерки, саксийници и поставки за телефон. Всичко слепият майстор изработва на ръка и продава на символична цена.
Зрението и ръката си Мъндев губи едва 11-годишен. Връщайки се веднъж от училище, забелязва на шосето някаква машинка. Вижда му се интересна и се навежда да я вдигне. Но в мига, в който я докосва, тя гръмва. "Чух адски тътен и изпаднах в безсъзнание, спомня си той. Свестих се чак в болницата. Цял месец лекарите ме залъгваха, че ще прогледна. А за това, че лявата ми ръка е откъсната до китката и дума не обелваха. През цялото време усещах пръстите на вече несъществуващата си ръка. Прозрях злокобната истина, когато ми свалиха бинтовете." Едва по-късно се установява, че намерената от Кольо "машинка" е капсул-детонатор, изпуснат от работниците в близката каменна кариера. По-късно Мъндев се мести в Пловдив и започва работа в предприятието на слепите "Успех". Там се запознава със съпругата си и им се раждат две деца. През 97-ма година обаче предприятието фалира и Кольо остава на улицата.
Но бързо се окопитва. Запряга ръкави и спретва в мазето работилница за чудо и приказ. "Като разбраха, че съм решил да майсторя дървени мебели, роднини и приятели вкупом решиха, че съм се чалнал, продължава своя разказ слепият майстор. Как, викат, ще режеш, как ще мериш, като ни видиш, пък и тая саката ръка...". Бай Кольо обаче не слуша никой. Купува чамови дъски и се затваря в мазето. За два дни изработва три много прилични стола. Всичко по мебелите си незрящият Мъндев прави на ръка. Дървото съчетава с пластмаса, шперплат и камъшит, а готовите мебели боядисва в различни цветове по избор на клиента. Дъските мери със специален брайлов метър. Най-трудно се е научил да кове пирони. Трудно му било да ги придържа със сакатата ръка, а още по-мъчно ги уцелва с чука. В началото от десет удара осем попадали върху повредената му ръка.
Слепият майстор е уникален и с още едно свое умение. На въпроса как различава цветовете той без колебание заявява, че ги... подушва. Различните цветове бои ухаят различно. Червената и зелената например са с по-наситен аромат, а кафявата е някак по-блудкава, разяснява той пред слисания репортер на в. "Шоу".
През 93-та година семейство слепи шашардиса служителите в банка ДСК с искането да им се отпусне заем, за да отворят ресторант. Година по-късно гостилницата е факт, а с днешна дата се пръска по шевовете от желаещи да опитат вкусните им манджи. На пръв поглед ресторантчето на незрящото семейство Никола и Петранка Петрови в пловдивския квартал "Изгрев" не се отличава от останалите кръчмета наоколо. Готвени ястия, скара, вкусни супи и салати приготвя с майсторлък съпругата Петранка. Снабдител и собственик на обекта пък е благоверният й Никола. Повечето им клиенти дори не подозират, че гозбите, които хапват, са дело на сляпа готвачка. "Така е, защото аз от кухнята не излизам”, разказва с усмивка Петранка. „От две години съм си наела зряща помощничка. Тя стои отвън, на бара, приема поръчките и се оправя с парите. Всичко останало – като приготвяне на ястия, снабдяване и почистване – вършим аз и съпругът ми", разяснява тя. Пред слисания репортерски поглед сляпата домакиня демонстрира завидни кулинарни умения. С остър като бръснач нож тя нарязва парче луканка на филийки, тънки като лист хартия. После накълцва на ситно глава лук и няколко моркова, като междувременно не изпуска от "поглед" и цвърчащите на скарата кебапчета. "Как се справям ли? Ами всичко опира до практика. От опит зная, че на загрята скара кюфтето се пече 8 минути, пържолата – 10. Щом се опържат картофите пък, фритюрникът звъни. Грамажа на порциите определям на ръка. После ги давам на Витка – помощничката да ги претегли на кантара. Разминаването никога не е повече от плюс-минус 5 грама”, заклева се Петрова. На бързината, с която 40-годишната ресторантьорка прави тостери и катми, би завидял и най-печеният арабски дюнерджия. А за вкусовите достойнства на приготвените от нея гювечета, в квартала се носят легенди. "В кухнята си други хора не пускам. Подредила съм всички прибори и готварски пособия по мой си начин, така че с едно протягане да ги намирам. Ако някой ги размести, става страшно”, добавя тя. Трудности в работата незрящата готвачка имала, колкото си щеш.
"Машината за рязане на хляб е цяла гилотина, но да чукна на дърво, досега инциденти не е имало. Работя бързо и сръчно, но и се пазя. Дори не съм се парила на скарата", твърди тя.
Не по-малко атрактивен от майсторката на гозби е съпругът й Никола. Негово било задължението да снабдява гостилницата с най-евтините и пресни зеленчуци в града. Специализирал се е до такава степен, че само с напипване познавал кой картоф в коя част на България е поникнал. Проверявал ги за дупки един по един. Търговците се изнервяли, но нямало друг начин. Пак с помощта на пръстите си ресторантьорът "разкодирал" сорта на доматите. Зрението на 45-годишния Никола започва да намалява, когато е в пети клас. Готви се да кандидатства в спортно училище, когато на контролен преглед лекарите установяват, че има атрофия на очния нерв. След 4 години той вече е напълно сляп. Завършва школо за незрящи, а сетне си вади хляба в предприятието на слепите "Успех". След 10 ноември обаче предприятието тръгва към фалит и незрящото семейство напуска. За да направят ресторантчето, продават единственото си жилище и излизат на квартира.
Напълно сляп е и "диригентът" на най-големия и тежкотонажен камбанен оркестър в България. Вече 40 години незрящият Дечко Гарбатулов от град Шипка бие камбаните на храм-паметника "Рождество Христово". За да стигне от къщи до работното си място, всеки ден слепият Дечко изкачва 330 стръмни стъпала.
После се покатерва до върха на 20-метровата камбанария, за да изтръгне от 17-те "оркестранти" горе най-прекрасната мелодия. А те звучат така: първо се бие голямата 12-тонна камбана, успоредно с нея с един педал на левия си крак Дечко бие и друга голяма камбана, като едновременно с лявата си ръка удря още четири по-малки и четири съвсем малки камбани. Уникалния си занаят слепият звънар научил от своя предшественик в катедралата – руснака Михаил Василиевич. Старикът починал на 82 години, но до последно се качвал горе да наглежда своя ученик. "Най-трудно се бие 12-тонната камбана, разказва Гарбатулов. Гигантът се удря с чалъм, като се използва инерцията на езика-махало. Иначе мърдане на камбаната няма", добавя той.
Странна е съдбата на Дечко и на единствената му сестра Донка, по-голяма от него с 9 години. Двамата са родени зрящи, но в един момент за ужас на всички започнали да ослепяват. Диагнозата и на двамата била една и съща - безвъзвратно умъртвяване на зрителните клетки. Лекарите установили несъвместимост между гените на родителите им.
Всички статии на Брой 02, 2007
АНКЕТА
Допитване до читателите на "Зари"ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Бабин ден в ДобричОт нищо нещо
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
ДайджестИНФОРМАЦИЯ ОТ МТСП
Харта на клиентаИСТОРИЯ
Национален център за рехабилитация на слепи - създаване, развитие и перспективиОБЩЕСТВО
Общото събрание на ООН прие "Конвенция за правата на хората с увреждания"ОФТАЛМОЛОГИЯ
Очите - огледало на здраветоОЧЕРК
Да съградиш чешмаПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Да надвиеш съдбата сиПРЕМИЕРА
Литературна вечер"От бездната на мрака до звездите с Георги Братанов", хомогенна сплав от обзор и спомени
Талант, предопределен от съдбата
ПРИЗНАНИЕ
Спортист на годината - 2006Личност на годината - 2006