Брой 02, 2007

Тема: ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ

Да надвиеш съдбата си

В България живеят над 40 хиляди напълно слепи хора. Според статистиката половината от тях са безработни. Но въпреки незавидната си съдба, мнозина се борят с живота, че даже и го надвиват. Преодолявайки недъга си, незрящи хора стават прависти, лекари, журналисти, майстори на мебели, звънари, че дори ресторантьори и готвачи. Ето съдбите на няколко достойни българи, които, макар обречени доживот на непрогледен мрак, са намерили реализация в уж невъзможни за незрящия професии.
60-годишният незрящ и практически еднорък Кольо Мъндев е живото доказателство за това, че няма невъзможни неща. Бай Кольо е майстор-мебелист. Малката му работилничка се помещава в мазето на жилищен блок в квартал "Изгрев". Цялото помещение е затрупано от готовата продукция – изящни дървени масички, столчета, етажерки, саксийници и поставки за телефон. Всичко слепият майстор изработва на ръка и продава на символична цена.
Зрението и ръката си Мъндев губи едва 11-годишен. Връщайки се веднъж от училище, забелязва на шосето някаква машинка. Вижда му се интересна и се навежда да я вдигне. Но в мига, в който я докосва, тя гръмва. "Чух адски тътен и изпаднах в безсъзнание, спомня си той. Свестих се чак в болницата. Цял месец лекарите ме залъгваха, че ще прогледна. А за това, че лявата ми ръка е откъсната до китката и дума не обелваха. През цялото време усещах пръстите на вече несъществуващата си ръка. Прозрях злокобната истина, когато ми свалиха бинтовете." Едва по-късно се установява, че намерената от Кольо "машинка" е капсул-детонатор, изпуснат от работниците в близката каменна кариера. По-късно Мъндев се мести в Пловдив и започва работа в предприятието на слепите "Успех". Там се запознава със съпругата си и им се раждат две деца. През 97-ма година обаче предприятието фалира и Кольо остава на улицата.
Но бързо се окопитва. Запряга ръкави и спретва в мазето работилница за чудо и приказ. "Като разбраха, че съм решил да майсторя дървени мебели, роднини и приятели вкупом решиха, че съм се чалнал, продължава своя разказ слепият майстор. Как, викат, ще режеш, как ще мериш, като ни видиш, пък и тая саката ръка...". Бай Кольо обаче не слуша никой. Купува чамови дъски и се затваря в мазето. За два дни изработва три много прилични стола. Всичко по мебелите си незрящият Мъндев прави на ръка. Дървото съчетава с пластмаса, шперплат и камъшит, а готовите мебели боядисва в различни цветове по избор на клиента. Дъските мери със специален брайлов метър. Най-трудно се е научил да кове пирони. Трудно му било да ги придържа със сакатата ръка, а още по-мъчно ги уцелва с чука. В началото от десет удара осем попадали върху повредената му ръка.
Слепият майстор е уникален и с още едно свое умение. На въпроса как различава цветовете той без колебание заявява, че ги... подушва. Различните цветове бои ухаят различно. Червената и зелената например са с по-наситен аромат, а кафявата е някак по-блудкава, разяснява той пред слисания репортер на в. "Шоу".
През 93-та година семейство слепи шашардиса служителите в банка ДСК с искането да им се отпусне заем, за да отворят ресторант. Година по-късно гостилницата е факт, а с днешна дата се пръска по шевовете от желаещи да опитат вкусните им манджи. На пръв поглед ресторантчето на незрящото семейство Никола и Петранка Петрови в пловдивския квартал "Изгрев" не се отличава от останалите кръчмета наоколо. Готвени ястия, скара, вкусни супи и салати приготвя с майсторлък съпругата Петранка. Снабдител и собственик на обекта пък е благоверният й Никола. Повечето им клиенти дори не подозират, че гозбите, които хапват, са дело на сляпа готвачка. "Така е, защото аз от кухнята не излизам”, разказва с усмивка Петранка. „От две години съм си наела зряща помощничка. Тя стои отвън, на бара, приема поръчките и се оправя с парите. Всичко останало – като приготвяне на ястия, снабдяване и почистване – вършим аз и съпругът ми", разяснява тя. Пред слисания репортерски поглед сляпата домакиня демонстрира завидни кулинарни умения. С остър като бръснач нож тя нарязва парче луканка на филийки, тънки като лист хартия. После накълцва на ситно глава лук и няколко моркова, като междувременно не изпуска от "поглед" и цвърчащите на скарата кебапчета. "Как се справям ли? Ами всичко опира до практика. От опит зная, че на загрята скара кюфтето се пече 8 минути, пържолата – 10. Щом се опържат картофите пък, фритюрникът звъни. Грамажа на порциите определям на ръка. После ги давам на Витка – помощничката да ги претегли на кантара. Разминаването никога не е повече от плюс-минус 5 грама”, заклева се Петрова. На бързината, с която 40-годишната ресторантьорка прави тостери и катми, би завидял и най-печеният арабски дюнерджия. А за вкусовите достойнства на приготвените от нея гювечета, в квартала се носят легенди. "В кухнята си други хора не пускам. Подредила съм всички прибори и готварски пособия по мой си начин, така че с едно протягане да ги намирам. Ако някой ги размести, става страшно”, добавя тя. Трудности в работата незрящата готвачка имала, колкото си щеш.
"Машината за рязане на хляб е цяла гилотина, но да чукна на дърво, досега инциденти не е имало. Работя бързо и сръчно, но и се пазя. Дори не съм се парила на скарата", твърди тя.
Не по-малко атрактивен от майсторката на гозби е съпругът й Никола. Негово било задължението да снабдява гостилницата с най-евтините и пресни зеленчуци в града. Специализирал се е до такава степен, че само с напипване познавал кой картоф в коя част на България е поникнал. Проверявал ги за дупки един по един. Търговците се изнервяли, но нямало друг начин. Пак с помощта на пръстите си ресторантьорът "разкодирал" сорта на доматите. Зрението на 45-годишния Никола започва да намалява, когато е в пети клас. Готви се да кандидатства в спортно училище, когато на контролен преглед лекарите установяват, че има атрофия на очния нерв. След 4 години той вече е напълно сляп. Завършва школо за незрящи, а сетне си вади хляба в предприятието на слепите "Успех". След 10 ноември обаче предприятието тръгва към фалит и незрящото семейство напуска. За да направят ресторантчето, продават единственото си жилище и излизат на квартира.
Напълно сляп е и "диригентът" на най-големия и тежкотонажен камбанен оркестър в България. Вече 40 години незрящият Дечко Гарбатулов от град Шипка бие камбаните на храм-паметника "Рождество Христово". За да стигне от къщи до работното си място, всеки ден слепият Дечко изкачва 330 стръмни стъпала.
После се покатерва до върха на 20-метровата камбанария, за да изтръгне от 17-те "оркестранти" горе най-прекрасната мелодия. А те звучат така: първо се бие голямата 12-тонна камбана, успоредно с нея с един педал на левия си крак Дечко бие и друга голяма камбана, като едновременно с лявата си ръка удря още четири по-малки и четири съвсем малки камбани. Уникалния си занаят слепият звънар научил от своя предшественик в катедралата – руснака Михаил Василиевич. Старикът починал на 82 години, но до последно се качвал горе да наглежда своя ученик. "Най-трудно се бие 12-тонната камбана, разказва Гарбатулов. Гигантът се удря с чалъм, като се използва инерцията на езика-махало. Иначе мърдане на камбаната няма", добавя той.
Странна е съдбата на Дечко и на единствената му сестра Донка, по-голяма от него с 9 години. Двамата са родени зрящи, но в един момент за ужас на всички започнали да ослепяват. Диагнозата и на двамата била една и съща - безвъзвратно умъртвяване на зрителните клетки. Лекарите установили несъвместимост между гените на родителите им.

Илиян АТАНАСОВ, Пловдив



Назад

Всички статии на Брой 02, 2007

АНКЕТА
Допитване до читателите на "Зари"
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Бабин ден в Добрич
От нищо нещо
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Дайджест
ИНФОРМАЦИЯ ОТ МТСП
Харта на клиента
ИСТОРИЯ
Национален център за рехабилитация на слепи - създаване, развитие и перспективи
ОБЩЕСТВО
Общото събрание на ООН прие "Конвенция за правата на хората с увреждания"
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Очите - огледало на здравето
ОЧЕРК
Да съградиш чешма
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Да надвиеш съдбата си
ПРЕМИЕРА
Литературна вечер
"От бездната на мрака до звездите с Георги Братанов", хомогенна сплав от обзор и спомени
Талант, предопределен от съдбата
ПРИЗНАНИЕ
Спортист на годината - 2006
Личност на годината - 2006
ТВОРБИ НА СЛЕПИ АВТОРИ
Прилика




Архив на изданието
1 2 3