ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 07-08, 2008

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Събра ни празникът на розата

Пловдив

Идеята за пътуване до долината на розите и тракийските царе витаеше отдавна у ръководството на ТСО „Пулпудева”. Същевременно невиждащите дами от клуб „Орхидея” също отдавна имаха желание да осъществят контакт със своите съсъдбенички от Дряново, където жените с нарушено зрение също водят известни форми на организиран живот. Пресечната точка беше Казанлък. Донка Карагитлиева, известна със своята всеотдайност в работата си като председател на тукашната териториална съюзна организация, пое кръста да бъде домакин на една такава среща. И макар че дряновци нямаха възможност да дойдат, част от членовете на УС на ТСО „Пулпудева” и „орхидейките” организираха съвместно пътуване, което ще остане незабравимо.

Поводът лесно беше намерен – празникът на розата, честван ежегодно в Казанлък. Тази година той бе определен за 8 юни (неделя). С Карагитлиева уговорихме план за протичането на срещата – в един момент дори възникна съмнение дали ще смогнем да се вместим в рамките на един ден, поради наситеността на предвидените мероприятия. Но юни е месецът, в който дните са най-дълги, така че опасенията бяха излишни.
Потеглихме рано сутринта с тридесетместен автобус. Пристигнахме в Калофер точно в 8,30 ч., когато отварят къщата-музей „Христо Ботев”.Това беше първата спирка по нашия път. Посещението беше предварително уговорено и вече ни очакваха. Поднесен ни беше чудесен, подробен разказ за живота и делото на гениалния поет и самоотвержен борец за свободата на България. Нашите хора зададоха много въпроси, с особено внимание разгледаха експозицията в музея и в родната къща на поета, снимаха се пред паметника на великия българин.

Продължихме към основната цел на нашето пътуване – Казанлък. Малко преди 11 ч. пристигнахме, паркирахме удобно до центъра на града и тръгнахме за уговорената среща. Посрещнаха ни с цветя, радушно, както се посрещат стари приятели.
Първото ни мероприятие беше посещението в градския исторически музей. Уредничката на музея, която пое нашата група, компетентно и ерудирано, с много гордост и любов ни разкриваше страниците от миналото на своя град. Всички изпитахме вълнение при вида на великолепните експонати, изложени в музея – златния царски венец и ювелирно изработените съдове от могилата „Голямата косматка”, копието на златната маска на цар Севт ІІІ /оригиналът е в София/, колекцията от сребърни монети, двуделната бронзова броня с пластична орнаментация. Не можеш да не се вълнуваш, когато чувстваш, че живееш на земя, родила велики и цветущи култури, които са дали началото на европейската цивилизация.

„Зърно да хвърлиш, няма как да падне на улицата и площада” – каза една от жените от клуба, когато отидохме да видим празненството по случай Деня на розата. Музика и звън на кукерски хлопки огласяха центъра на града. Шествието продължи с преминаването на мажоретки, представящи различни фигури, момиченца, облечени като рози с красиви роклички, розоберачи, качени на каруца... Кулминацията естествено беше дефилирането на царицата на розите редом с нейните подгласнички и кмета на града.
Следващият обект, който посетихме, беше стената на язовир „Копринка” – единствената у нас градена не от бетон и желязо, а от камък - паметник на труда на младежта на България в зората на бригадирското движение, много напомнящ на труда на египтяните, строили своите пирамиди в древността. В заведението до стената имаше възможност с нашите домакини от ТСО Казанлък да поприказваме по организационните и финансовите проблеми, съпътстващи нашата съюзна работа.
Отправихме се към „Голямата косматка” – могилата разкопана от големия археолог д-р Георги Китов. Една от малкото, която е запазена от набезите на иманярите от древността или от днешни времена. Бронзовата глава, непокътнатият саркофаг, вътрешната архитектура и интериор внушават респект.
Заключителният акорд в този изпълнен с впечатления ден беше посещението в манастирския комплекс в Шипка – място светиня за българи и за руси. Нашият съсъдбеник Дечко Гарбатулов, брат на Донка Карагитлиева, работи в комплекса отпреди 42 години. Всеки божи ден камбаните на храма огласят цялата околност под вещите движения на неговите ръце – една хармония от звуци, тържествена и разтърсваща, знак на преклонение пред паметта на героите. За това неотдавна имаше излъчен репортаж по телевизията. След направената от самия него беседа, аз и Иван Христов от организацията ни /негов съученик от училището за незрящи деца/, бяхме поканени да се качим в камбанарията по време на самия ритуал. Беше нещо неописуемо и неповторимо! Същият ден една от снахите на Симеон Сакс-Кобургготски е пожелала да се качи, но не е била допусната.
С нашите домакини се разделихме с благодарност за пълноценно прекарания ден и с пожелания за нови срещи.

Георги ГЕНОВ