Брой 07-08, 2008

Тема: ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ

Стефка СТОЙЧЕВА: Вярвам, че Бог е създал за всяка болка и билка


Стефка Стойчева е управител на Християнски център за хора с увреждания "Благодат" и преподавател по брайл и компютри в Националния център за рехабилитация на слепи. В детска възраст е загубила зрението си. Основното си образование завършва в училище за слепи деца във Варна, след което учи и работи в Пловдив, където живее и сега.
Завършила е българска филология и има магистърска степен по педагогика на зрителнозатруднени. Изучава с отличие също компютри и английски език. Самата тя казва, че призванието й е да помага с всичко, което може на хората с увреждания. Затова и създава Християнския център.
Тя е една изключителна жена, която е постигнала в живота си много повече от един обикновен зрящ човек.

- Г-жо Стойчева, разкажете ни повече за вас...
- На 9 години загубих напълно зрението си. На близо две ме е заболяло дясното око и родителите ми тръгват по лекари. След което ме оперират в София, в Медицинска академия. Но незнайно по каква причина лекарите оперират здравото, вместо болното око. Обяснението било – за да го запазят. Така, до 9-годишна възраст аз виждах с болното си око. Много често получавах кръвоизливи и ме болеше, често се възпаляваше, имах и глаукома. И тъй като от 7-годишна бях вече в училището за слепи деца във Варна, една сутрин станах и установих, че вече не виждам нищо. Но бях такова дете, че не обичах да се оплаквам, нито да споделям, затова и нищо на никого не казах. Но това изобщо не ме сломи. Вече през ваканцията казах на майка ми, че изобщо не виждам. Оттогава ми остана да различавам само ден и нощ – светлината, слънцето, предметите като сенки, зависи как пада светлината. Всъщност съм си незряща, защото това изобщо не ми помага. Не мога да се движа сама в непозната обстановка, нито да се ориентирам като правя нещо, камо ли да различавам нещата.

- Какво Ви даде сили да продължите напред?
- Желанието ми да уча. Аз бях доста любознателно дете. Това, че не виждах не ми попречи изобщо, тъй като в мен бе заложено да уча. Аз много четях, в училище се интересувах от всичко, което чувах и имах възможност да науча.

- А това, че не виждате не Ви ли комплексира по някакъв начин, когато се движехте сред зрящи?
- Като всички останали деца, аз също бях буйно и енергично дете – тичах, играех свободно. Дори се катерех по дърветата с помощта на моята най-добра приятелка на село. Тя непрекъснато ми казваше – стъпи сега тук, после там. И може би това ми е помогнало да нямам комплекси, защото имах зрящи приятели, с които играех наравно. С тях изобщо не се чувствах по-различна. Никога не ме пренебрегваха за нещо, напротив, дори непрекъснато ми помагаха.

- Впоследствие как се разви животът Ви?
- След като завърших училището за незрящи във Варна, се преместих в Пловдив, където започнах да работя и уча вечерно. Омъжих се рано и временно прекъснах, тъй като родих две деца с малка разлика. Но не се отказах от ученето, после кандидатствах в Пловдивския университет – специалност българска филология. Завърших и ме назначиха тук, в Пловдив, в Рехабилитационния център за слепи. В началото бях хоноруван възпитател, впоследствие вече ме назначиха като щатен преподавател. След което се наложи да специализирам – учих компютри, английски, педагогика на зрителнозатруднените, завърших магистратура. През 2006 г. завърших курс към Майкрософт за незрящи компютърни специалисти. Интересното беше, че имаше кандидати от цялата страна и трябваше да изберат само 6 човека. Държахме изпит и според класацията, за моя радост, аз влязох в шестицата.
Иначе в целия ми род всички са зрящи, при мен само се е случило така и благодаря на Бога, че децата ми са зрящи.

- В момента с какво точно се занимавате?
- Преподавател съм в Националния център за рехабилитация на слепи, преподавам компютри и брайл. Отделно съм управител на Християнски център за хора с увреждания "Благодат". Той има списание, на което съм отговорен редактор. Списанието излиза във всички възможни варианти, включително и на брайл, за да е абсолютно достъпно.

- Каква е дейността на центъра за рехабилитация на слепи?
- Под рехабилитация при нас не се разбира точно медицинското тълкувание на тази дума. По-скоро значението й тук, в центъра, е друго – да помогнем на хората да се адаптират към различния начин на живот. Да могат да усвоят нови знания, професии и умения, включително самообслужване, домакинство, готварство, ползване на технически средства – това е основната рехабилитация. В центъра има индивидуална и групова психотерапия, консултиране на близките на зрителнозатруднените хора, зрителна рехабилитация, занимателна терапия, брайлово писмо, машинопис, начална компютърна грамотност, физкултура, есперанто. Функционира също и кабинет по зрителна рехабилитация. Специалист терапевт подпомага хората, посредством специални упражнения, по-добре да използват остатъчното си зрение в бита, учебната и професионалната си дейност.
В центъра се приемат за рехабилитация и късноослепели лица с множество увреждания: захарен диабет, нарушения в слуха, опорно-двигателния апарат и др.
Отскоро, освен основната рехабилитация, имаме също и професионално обучение. То включва компютърно обучение, брайл –азбуката на слепите, ориентиране и мобилност – това е придвижването в малко и голямо пространство с бял бастун, с помощта на водач. При професионалното обучение подготвихме вече няколко професии – офис секретари, компютърна текстообработка, масажисти, тапицери, както и ръчно художествено плетиво.
Имаме и психолог към центъра. Особено хора, които отскоро или внезапно са загубили зрението си се нуждаят спешно от такава помощ.

- Вярвате ли в народната медицина и билките?
- Аз вярвам, че Бог е създал за всяка болка и билка. И затова ползвам билки, предпочитам билковото лечение пред някакви синтетични препарати.

- Спазвате ли здравословен начин на живот и какво означава той за Вас?
- Опитвам се, все повече и повече. За мен това означава здраве в дух, душа и тяло. Аз не пуша, не пия алкохол, нито пък прекалявам в някакви други аспекти. Според мен, дори може да се каже, че е здравословно и самото ни отношение с хората. Мисля позитивно за всеки човек – прощавам, обичам. Дори много съм благодарна на моите колеги, защото ми помагат във всяко отношение, много ги обичам.

- При признаци на настинка как се лекувате?
- Винаги имам билки вкъщи, които използвам особено за профилактика, не само когато се разболявам. Дори сега мога да се похваля, че "прескочих" пролетния грип, като всекидневно си правех билков чай. Варях коприва, босилек, бял равнец, жълт кантарион, риган и шипки, носех си го в работата и го пиех вместо вода. Правех си също и студен извлек от шипки. Накисвам шипки във вода и ги оставям да престоят едно денонощие, след това прецеждам водата, която вече е обогатена с витамин С, и си я пия. Така преодолях и пролетната умора. Спомням си също, че майка много обичаше да вари липов чай, който и до ден днешен ми е любим.

- А поддържате ли се сега с някакви витамини или хранителни добавки?
- Да, взимам естествени природни продукти, някои витамини и минерали.

- Според Вас има ли връзка между психиката на човек и физическото заболяване?
- Разбира се, познавам хора, които непрекъснато се тревожат за нещо. След време ги виждам болни. Някои от тях многократно съм предупреждавала колко важна е вътрешната нагласа – положителното мислене.

- Вие лично как се разтоварвате от стреса и напрежението, които ни заобикалят?
- Вярата и упованието ми в Господ ми дават положителен заряд и мир, спокойствие. Когато чета пък Словото, Библията, и намеря някакъв стих, с който разбирам как Бог е близо, усещам насърчение, утеха. Това ми дава вътрешна свобода. Исус Христос казва: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът. Познайте истината – истината ще ви направи свободни." И затова съм управител в такъв център, за да помагам и да мога да разпространявам този мир и сред другите. Защото искам всички да имат мир, здраве и увереност, увереността в Спасителя, в спасението на душата си.

- Винаги ли сте била вярваща?
- Не. Аз съм възпитавана като атеистка в училище. Когато се омъжих, моята свекърва се страхуваше, че като човек с увреждания това може да се предаде на бъдещото ми дете. Всички се притеснявахме дали детето ми ще вижда, имайки предвид, че съпругът ми също беше с увредено зрение. Тогава насън чух глас, който ми каза: "Не се бой, детето ти ще вижда и ще бъде момиче." Казах това на свекърва ми, която много обичах и ми беше като майка. След това забременях с другото дете и пак някак свръхестествено знаех, че ще бъде момче и ще вижда. А когато през 1990 г. баща ми се разболя много тежко, срещнах една жена, която ми каза как да се моля: "Трябва да се молиш на Бог Отец в името на Исус. Нали Исус така казва – искайте в мое име". След това вече разбрах, четох Библията и така постепенно започнах да помагам и на другите. В момента разпространяваме Библията във всичките варианти – на брайл, на нормален шрифт, имаме и собствен сайт.

- Какви качества трябва да притежава един човек, за да е близо до Вас, да е Ваш приятел?
- Държа на откритост, искреност и преданост. Мисля, че трябва да има доверие между приятелите така, както има доверие между съпрузите. Трябва да има хармония, а тя се изгражда постепенно, като базата е в доверието между хората.

- Какво е любовта за Вас?
- Любовта също е доверие в този, с когото си. Според мен тя е и действие. Не можеш да казваш на един човек само: "Обичам те, обичам те...", а в същото време да правиш неща против хармонията помежду ви. Защото влюбването и любовта – вече да останеш с един човек – са различни неща. Влюбен си в някого, докато има силни емоции, но след това вече ти решаваш дали с този човек можеш да продължиш, или всичко се е изчерпало с емоциите. А за да можеш да продължиш, трябва да имате допирни точки, върху които вече да градите хармонията. Както казва Екзюпери: "Любовта не е гледане очи в очи, а гледане в една посока."

- Според Вас съхранени ли са поне малко вечните ценности у младите хора?
- Аз вярвам, че има съхранени ценности, защото много от младите ходят на църква, стремят се към ценностите на християнството.

- Вашето пожелание към читателите на вестник "Лечител"?
- Най-важното е човек да води здравословен живот във всички аспекти – здравословно хранене, позитивно мислене и отношение към хората – да обича, да прощава, да вярва и да се уповава на Бог, на Исус Христос.

Разговора води
Роси НИКОЛОВА
Използван източник: в-к “Лечител”, бр.25/2008



Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2008

ВЪЗПОМЕНАНИЕ
В памет на Владимир КРИВОШИЕВ
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Проведе се третото заседание на петнайсетото общо събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Еньовден в Стария Добрич
„И те могат"
Сляпо –глухите с награди от Републиканския фестивал в Перник
Честит рожден ден „Антица”!
Старопланински преходи
Жените от дамски клуб "Орхидея" гостуваха на детски дом
Събра ни празникът на розата
Който си го може, го може
ИНТЕРВЮ
Заповядайте на почивка в Шипково
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА ЗАРИ
Стиви Уондър направи видеоклип за слепи
Пчелите говорят на различни езици
Японец създаде телефон за слепи и глухи
Шапка помага на слепи хора чрез технология на ехолот
Откриха уязвимо място на вируса на СПИН
Динята като "виагра", но без странични ефекти
Бирата и виното намаляват риска от рак на бъбреците
Сокът от червени боровинки може да замени антибиотиците
ИСТОРИЯ
Малко известно за Петър Дънов
105 години от Илинденско-Преображенското въстание
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
ПРАЗНИЧНО
Илинден
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Стефка СТОЙЧЕВА: Вярвам, че Бог е създал за всяка болка и билка
ПРОЕКТИ
Достъп до образование и труд на зрителнозатруднени лица
Учредена е мрежа на и за сътрудничество между организации за хора с увреждания
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Любов с главно "Л"
ФЕСТИВАЛ
Втори национален туристически фестивал за хора с увреждания




Архив на изданието
1 2 3 4