Брой 07-08, 2008
Тема: РАЗКАЗ НА БРОЯ
Любов с главно "Л"
Любовта дълго търпи и е милостива.
Любовта не завижда.
Любовта не се превъзнася,
не се гордее,
не безобразничи, не търси своето,
не се дразни,
не държи сметка за зло.
Не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината.
Всичко премълчава,
на всичко хваща вяра,
на всичко се надява, всичко търпи...
Любовта никога не отпада.
Другите дарби, обаче –
пророчества ли са – ще се прекратят,
езици ли са – ще пресъхнат,
знание ли е – ще пресекне.
Защото отчасти знаем,
отчасти пророкуваме...
Първо послание на апостол Павел към коринтяните
13:4-10
Къщата им е в началото на "Буковец" – квартал изместил древната букова гора на хълма, от който се вижда почти целият град. Тук-там строителите са оставили по някое дърво, но така, че да не пречи и засенчва извисилите се панелки. Под тези зелени шатри мераклии сковаха пейки, стъкмиха катерушки и "басейни", които напълниха с пясък за малчуганите.
От френския прозорец на този последен някога дом се вижда отсрещният хълм на Предбалкана с белеещи вили, а зад него синкаво-виолетовите далнини на истинската планина. По "настроението" на хълма – или обвито в мъгла, или замрежено в зеленикав тюл от събуждащите се дървета, или жълтеещо бавно и неохотно, се разбираше какво ще е времето, кой сезон се задава. До този дом води полегата улица – лъч от площада, който с още няколко улички свързва различните части на града с центъра.
Когато, още недипломирал се, инженер-строителят Даниел се прибра след последната сесия, първом сподели, че ще постави на своята стая френски прозорец. "Добра ни е къщата – светла, просторна, не и разваляй фасона" – възпротиви се бащата, но отстъпи. Този прозорец-витрина сега е голямото успокоение, връзка с външния свят за Дани от безизходицата. Нарича случилото се нелепа случайност, съдбовна несполука, грозна неприятност, нещастие, но то си е чиста трагедия.
Лежи почти неподвижен върху твърдото легло. Само ръцете му са здрави и той се разсейва като ги разглежда, опипва мускулите си, които се топят, отпускат и стават жълти като на мъртвец.
Най-добре се чувства, когато е съвсем сам. Баща му излиза рано, за да подкара влака, който нощува в техния град. Връща се вечер и тогава разменят дежурните "Как си, сине?", "Добре, какво ново по релсите?", "Все същото", "И при мене"...
Преди да тръгне заран да учи малките в близкото школо, майка му подрежда закуската и обяда "на ръка разстояние", лекарствата и вода. Даниел се преструва на заспал и тръпне от обич и мъка щом чуе да шепти: "детето ми, хубавото ми момче!..."
До главата му са неговите умни приятели скрили между страниците си мъдрости, чрез които се опитва да намери сили и свой правилен избор "А сега накъде?", за да понася по-добре безсилието си.
Но най-често истината го смачква, блъска като с чукове в ушите му: сакат, сакат, сакат... С ужас мисли, че ще дойде време, когато наистина няма да има с какво да се залъгва. Лекарите дават някаква надежда, но в коя клиника и кое медицинско светило би се захванало? И с какви средства би подирил помощ? Много често нощем (на сън, или наяве) отново преживява всичко. Сеща устременото си олекнало тяло пропадащо в празното пространство между кофража, от който някой е измъкнал дъска, чува сухия тъп удар. Може би за щастие падна върху голяма купчина току що изсипан още рохкав пясък. Стряска се и със засъхнали устни шепти: "Жив съм!". Сеща, че радостта от това откритие пъпли в кръвта му като пролетен сок в клонка, звъни в ушите му като великденска камбана. Жив! А може би наистина ще се оправи?!
Но засега...
В болницата непрекъснато го посещаваха приятели, работници от строежа, където бе технически ръководител, многобройните роднини, но когато го изписаха, забрани на майка си да пуска вкъщи когото и да е.
- И Пенето ли? – продума плахо кахърната жена с надеждата, че сега точно това му трябва – обич и подкрепа.
- Нея най-вече. Не искам да я обвързвам.
- Но вие така се...
- ...харесвахме, желаехме, обичахме? И какво? – повиши глас – да ме гледа как съм се опънал като ударено от гръм дърво, да ме съжалява, или просто да реши да се прави на самарянка. А докога ще издържи?
Стреснат от яростта, с която се нахвърли към измъчената жена, омекна: "Прости ми, маме!"
Пенето! Пенелопа Пенчева. В града имаше доста момичета с необичайни имена – дан на традицията в тоя балкански край. В началото на 20-и век мнозина нашенци тръгнали на гурбет към обетованата Америка. Някои почти веднага се завърнали, други от този край намерили смъртта си с потъналия "Титаник", а най-късметлиите успели да хвърлят корени, да се задомят, отгледат челяд, а когато ги притеглила носталгията, някои се прибрали. Така и прадядото на Пенелопа взел в Америка гъркиня за съпруга, довел я в родния град, издигнал къща. Кръстили Пенелопа на прабабата и на дядо й Пеньо – хем не нарушили традицията, хем избрали име по-така. Макар че баба Пенелопа отдавна, отдавна почивала в място далечно и спокойно...
На абитуриентския бал на гимназията, където учеше Пенето, бяха поканени и войници от местното поделение. Предстоеше им уволнение и за тях това бе развлекателна награда. Там се срещнаха Даниел и Пенелопа, макар да се бяха виждали - в града почти всички се познаваха. Много бързо слънчевото момиче с гъста кестенява коса и чаровна усмивка, която откриваше едно криво зъбче, блестящо като бял емайл, и Дани станаха неразделни. И двамата високи и стройни, той с почти черна коса и зелени като бръшлян очи беше наистина очарователен. Когато през есента бъдещият инженер потегли към столицата да следва, на прощаване запита Пенето:
- Ще ме чакаш ли?
- Разбира се, Одисей, нали съм Пенелопа!
Телефоните загряваха от нощните им разговори, Дани си идваше често в края на седмицата, бродеха из планината, нощуваха във вилата на неговите родители, връщаха се с букети горски цветя и торбички с билки. И при всяка, макар и кратка раздяла, младежът питаше: "Ще ме чакаш ли, Пенелопа?"
На следващата година Пенето записа психология в близкия областен град. Успееха ли да се приберат по едно и също време, Дани винаги я посрещаше, тя се хвърляше в прегръдките му: "Моят Одисей! Май разменихме ролите си?"
...Неописуем беше ужасът й, когато научи за нещастието с любимия човек, но съумя да си наложи почти безгрижен вид, като да омаловажи злополуката. След всяка операция Дани, отворил очи в реанимацията, я виждаше как чака да се събуди, попиваше с марля челото му, галеше ръцете му. Не разговаряха, но присъстваше и го успокояваше. Тя оставаше до вечерта, когато с целувка му казваше: "Лека нощ! И да ме сънуваш, че ще се разсърдя!". Подир това, докато крачеше към къщи, плачеше едва ли не на глас.
Учуди се, когато деликатната му майка с неудобство сподели, че Даниел не желае да вижда никого. "Ще разберем тази работа" – закани се сърцатото момиче. Вече работеше като психоложка в едно училище, където английски благодетел с българско потекло бе обзавел рехабилитационен център за деца с увреждания. И те, и учителките, които се занимаваха с тях, и особено семействата им имаха нужда от подкрепата на психолог. Англичанинът плащаше щедро и на опитен рехабилитатор, когото Пенето уговори да се заеме с Дани. Влезе в стаята му, той не успя да каже и дума.
- Лежи си, чете книжки, зяпа по прозореца, чака да му сервират и се... самосъжалява! – започна Пенето още от вратата. – Запознай се – това е твоят ангел спасител и да не си посмял да гъкнеш! Търпение и постоянство! Сега излизам, Влади ще ти обясни за какво съм го довела. Чао!
Изуменият болник наистина онемя. Но спокойният мъж му обясни какво смята да прави, какво се иска от него и най-важното – надежда и кураж. "Защото всичко е ей тук, брат ми!" – и се чукна в челото.
Сега генералната задача и цел й стана да достави една от най-удобните електронни колички за инвалиди, които се управляват лесно, стават и като легла и шезлонг. Нищо не може да спре една развихрила се в името на любовта жена. Градът им бе побратимен с един френски град, от тяхната фондация за подпомагане на инвалиди идваха често пратки, придружени от симпатични делови хора. Един от тукашните заводи бе закупен и с френско участие. "Колко струва една такава количка?" – попита директорът – българин. "Нямам представа". Нищо по-полезно в такива моменти от Интернет...
Количката пристигна опакована като най-скъпа апаратура. Пенелопа даде да преведат указанията, изпробва я и я прибра.
Когато Влади се амбицира да върне желанието на Дани за борба, знаеше, че няма да стане като с вълшебна пръчка. Хитрягата домъкна цял арсенал в помощ на каузата, съветваше се с лекари, изписаха нови лекарства, обърна се и към източната медицина. Отначало се боеше от съпротивата на "пациента" си, но двамата станаха такива приятели, че Даниел чакаше с нетърпение сеансите.
...Изминаха няколко месеца. Много пъти Пенелопа вдигаше телефона, посягаше да избере номера на Дани, но се отказваше. Считаше, че това е изпитание за обичта им, проверка дали ще устоят на предизвикателството. Влади и майката на Даниел я осведомяваха как върви възстановяването. "Дани вече сяда", "Опита се да стъпи на крака и се изправи", "Изработиха му поддържащ корсет".
...Един ден Пенето облечена в най-хубавата си дреха отново най-безцеремонно влезе в стаята му. Насреща й седнал във фотьойла се ухили Даниел. Косата му бе достигнала до раменете, но видът му, о, видът му бе като на здрав човек, преодолял голямо изпитание.
- Ей, Одисей, завърна ли се най-подир в Итака? Омръзна ми да тъка и разтъкавам, да отблъсквам стари мераклии и млади плейбои, да слушам за подвизи и приключения, за сирени и циклопи. Точка! Дочаках те, и имам само един въпрос. Но честно! Ще се ожениш ли най-подир за мен? Толкова време сламена вдовица, издържа ли се?
Слисаният мъж опита да се измъкне: "Ама как така изведнъж?... Нека си помисля... Аз не мога..."
- Не можеш ли, или не искаш? Ако е така – връщам ти пръстена дето ми го даде някога. И без това не е с диамант! – хвърли се към него, сграбчи го и започна да го целува. А после тържествено вкара количката: - А това е каляската ти за сватбата.
- Луда жена! – но с нейна помощ се прехвърли и се изпъчи като император на трона си.
- Дотогава да назубриш това книжле – бутна му инструкцията в скута.
Ако мислите, че сватбата стана в тесен, ама в много тесен кръг, лъжете се. Пенелопа извади душите на кмета, съветниците по строителството, архитекта да направят подстъпи към най-главните учреждения, банки, пощата... Имаше държавни разпоредби да се приобщават инвалидите към здравите-прави българи, но...
В сватбения ден неподозиращият нищо Даниел очакваше, че у тях ще пристигне някой от кметството да извърши обреда. Предната вечер Пенелопа донесе новия му бял костюм и той отново се опита да протестира: "Да не съм оперетен артист!" "Си!" отсече Пенелопа. Изненадите не свършиха дотук. В ранния майски предобед изкараха количката и всички видяха отвън още една – нашенска.
- Какво си мислите? Че той ще се вози, а аз ще крача край него ли? – Пенето сви полите на булчинската рокля. Беше с малко бяло венче и късичък воал, а букетът – снежно бели лалета обрамчени с нежни снежинки-маргаритки.
...На площада пред кметството бяха изнесли бюро, застлано с трикольор, малка масичка с кристални чаши и шампанското. Сам кметът ги обяви за съпруг и съпруга. Когато трябваше да се подпишат и служителката забърза да поднесе книгата на Дани, изправената Пенелопа я спря. Тя и кумът Влади помогнаха на младоженеца да се изправи. Цялото множество, изпълнило дори съседните улици, го аплодира.
- Няма да те настъпвам, да не те заболи! – заяви булката, - но май ще трябва да те прекръстим Одисей.
...Под голямата плачеща върба до фонтана ги очакваха трима свещеници за венчавката. Даниел отново се надигна и с воля остана прав докрай със запалена свещ. Всички видяха, че кумата бе съединила двете колички с една голяма буква "Л", обвита със станиол, над която се развяваха два алени балона-сърца...
Захарина ЛАЛОВА
Всички статии на Брой 07-08, 2008
ВЪЗПОМЕНАНИЕ
В памет на Владимир КРИВОШИЕВВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Проведе се третото заседание на петнайсетото общо събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в БългарияИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Еньовден в Стария Добрич„И те могат"
Сляпо –глухите с награди от Републиканския фестивал в Перник
Честит рожден ден „Антица”!
Старопланински преходи
Жените от дамски клуб "Орхидея" гостуваха на детски дом
Събра ни празникът на розата
Който си го може, го може
ИНТЕРВЮ
Заповядайте на почивка в ШипковоИНФОРМАЦИОННА БАНКА ЗАРИ
Стиви Уондър направи видеоклип за слепиПчелите говорят на различни езици
Японец създаде телефон за слепи и глухи
Шапка помага на слепи хора чрез технология на ехолот
Откриха уязвимо място на вируса на СПИН
Динята като "виагра", но без странични ефекти
Бирата и виното намаляват риска от рак на бъбреците
Сокът от червени боровинки може да замени антибиотиците
ИСТОРИЯ
Малко известно за Петър Дънов105 години от Илинденско-Преображенското въстание
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарятПРАЗНИЧНО
ИлинденПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Стефка СТОЙЧЕВА: Вярвам, че Бог е създал за всяка болка и билкаПРОЕКТИ
Достъп до образование и труд на зрителнозатруднени лицаУчредена е мрежа на и за сътрудничество между организации за хора с увреждания
