С Шаро си приличаме. Родени сме на една и съща дата, само че в различни години. Даже сме в една и съща зодия – майките ни са раждали по жътва. Произхождаме от бедни семейства, само дето Шаро е от кучешко, пък аз съм от човешко. И по прякор си приличаме. Викат ми Хиндо кучето. Задето много приказвам, казват, че много лая. То и Шаро лае. На работа постоянно сме заедно. Работим като пазачи. Само дето като ми свърши смяната аз си тръгвам, а той остава. Живее в двора на предприятието в дървена къщурка, а аз в бетонна боксониера, също на предприятието. И по друго си приличаме. Дават на мен някой лев, колкото да си платя наема, осветлението и водата, а на Шаро парче хляб останало от стола. Криво-ляво преживяваме си с Шаро. Аз ерген и той също. На него не му трябва кучка и на мене не ми трябва. Живеем си по своему, който както намери за добре и да ви кажа - всеки е щастлив по своему. Но то, щастието колко трае!? Дойде демокрацията, затвориха предприятието, а нас ни уволниха, загубихме и хляб, и заплата, и жилище, но с Шаро пак сме заедно. От сутрин до вечер обикаляме по улиците, ровим из казаните, чакаме някой да ни подхвърли по нещо. Вечер пак сме заедно и спим, където намерим. Сънищата ни са спокойни, угризения нямаме, не трябваме на никой, но сме живи и сме щастливи по своему. Шаро по кучешки, аз по човешки.

Янчо МИЛЕВ