Брой 09, 2008

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич


Оазис в Добруджа

Кой казва, че Добруджа е една безводна степ с безкрайни житни поля и само полезащитните пояси разнообразяват еднообразния пейзаж? И тук има красиви кътчета, бих казал оазиси, които като мъниста украсяват Добруджанската равнина.
Едно от тях е местността "Света Марина" с едноименния манастир край село Крумово. Това е едно закътано място между два ската сред ширналите се поля. Тук има и тучна зеленина и хубави чешми, едната от които е с безброй чучури ромоляща бистра вода. Всичко това, обградено от гора, ни напомня за славното Оборище, защото и тук са се приютявали дружините на народните отмъстители Добри и Чолак Неделчо войвода. Затова говори и народната песен "Събрали ми се събрали цялата верна дружина на Чолак Неделчо войвода. Тръгнали са да идат в тая равна Добруджа".
На това свято място има красив, макар и малък, манастир. От незапомнени времена тук се събират хора отблизо и отдалече. Като гледа човек това пъстро гъмжило от усмихнати и доволни хора, вперили поглед в импровизираната сцена, си мисли колко малко му трябва на човек, за да се разведри поне за ден.
При пристигането на нашата група от ССБ Добрич отдалеч се чуваха песнопенията на светите отци от манастира начело с Варненския и Преславски митрополит Кирил, който изпълнява празничния ритуал. След това Негово Светейшество откри празника, като отправи молитва за здраве и успехи на всички присъстващи.
След това поздравление отправи главният организатор и дарител - най-добрият арендатор от околните землища, г-н Петър Петров. За него се чуваха много ласкави думи. Да е жив и здрав казваме ние, щом хората го уважават! Догодина пак да има курбан!
Нека да отправим искрена благодарност към нашия благодетел и спонсор отец Георги от Генерал Тошево, който ни осигури транспорт и за това мероприятие.
И се почнаха изпълненията от народния фолклор на съставите. Публиката гледаше и слушаше с възторг. Няма да описваме съставите, защото и ние не ги познаваме всички - те бяха повече от 25, но трябва да кажем, че те се представиха отлично. С песните си, с писаните си народни костюми и с голямото си желание за изява. И пак една мисъл вълнува нашата група - дали ще се намери един политик, който да събере толкова народ и да ги накара да се почувстват щастливи. Едва ли. Защото народ е това и не иска вече лъжливи уста да слуша с вяра! Бих перифразирал мисълта на големия поляк Х. Сенкевич: "Kwo wadis domine" с "Къде отиваш, България?".
Тъжни мисли нахлуват в главата ми, прощавай, любезни читателю! Все пак на празник сме и "нека вярата не оскъднява". Животът е едно вечно движение и знаем, че корабът на надеждата ще спре на заветния бряг.

17 юли 2008 г.
Димитър КЪНЧЕВ


Назад

Всички статии на Брой 09, 2008

ЗА КУЧЕТАТА - ВОДАЧИ
Една година с лабрадора-водач Вита
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
Добрич
Средец
Хасково
ИЗСЛЕДВАНЕ
Възприемане чрез допир на керамичните повърхности от виждащи ученици
КОНКУРС
Брайлът е жив
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
ОБЩЕСТВО
Докога ще сме все на опашката!
ОБЯВИ
Конкурс
Обява за запознанство
ПРАЗНИЧНО
100 години независимост
ПРОЕКТИ
Спорт за пълноценен живот
Предстоящи семинари
СТУДИО "ПОЕЗИЯ"
Поетесата на равна Добруджа
СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Балканско заседание без българско участие
ЮБИЛЕЙ
Мениджмънтът е в кръвта му




Архив на изданието
1 2 3