Брой 09, 2008

Тема: ЗА КУЧЕТАТА - ВОДАЧИ

Една година с лабрадора-водач Вита


Една година е нищожно малко време, когато става въпрос за историята на света, но когато става въпрос за човешкия живот, това е немалък времеви отрязък. А ако през този период се е случила значима промяна, то той става в известен смисъл незабравим.
Моето желание да имам куче-водач датира още откъм края на 90-те години на 20-ото столетие, когато бях още студент по история в най-старото висше училище у нас. Но тогава информационните технологии не бяха на сегашните достъпни за незрящите нива. Интернетът не бе кой знае колко достъпен за нашите "досовски говорилки". В началото на настоящето хилядолетие и вече като докторант, отново в СУ "Свети Климент Охридски", моето желание не бе угаснало, но скъпите кучета, за които имах информация, бяха от Германия и категорично не бяха посилни в ценово отношение за български незрящи. Информацията, която имах ми бе предоставена най-вече от Албена Алексиева, която по него време се мъчеше да направи тази услуга по някакъв начин по-достъпна за нашего брата. Така в общи линии изминаха годините, за да се стигне до първите месеци на 2006, когато с любезното съдействие на служителите във фондация "Очи на 4 лапи" си попълних документите и станах кандидат за куче-водач, което щеше да бъде обучено в България. В този период на моя живот аз вече се готвех за защита на докторската дисертация и след нея щях да имам достатъчно време да се адаптирам с евентуалното си куче-водач. Но както много неща, така и това ми намерение претърпя крах, защото се получи сериозно изчакване, докато "моето" куче се появи. То се появи в лицето на Виконта MTel или просто казано това беше Вита. Вита е чудесен над 30-килограмов черен, лъскав Лабрадор ретривър, който като бебе е закупен от развъдник в Чехия. Както е присъщо на тяхната порода, Вита е изключително социално, любвеобилно и добродушно същество. Но годината вече бе 2007, а аз работех като експерт в Министерството на образованието и науката, което обстоятелство бе малко деликатно, тъй като това бе прецедент за българската администрация. За първи път човек с нулево зрение и с куче-водач щеше да работи в държавните структури. Законът за интеграция на хората с увреждания не е подминал и този въпрос, който засяга кучетата-водачи. Чл. 34 ал.4 и чл. 38 ал. 3 дават достатъчно основание да се сметне, че България като цяло е позитивно настроена за интеграцията на хората, имащи куче-водач. Вита е куче-водач и по смисъла на ал. 14 от параграф 1 от допълнителната разпоредба в същия закон - т.е. има си всичко, което я прави специализирано куче. У нас кучетата в помощ на хората с увреждания са освободени от данъка, който се плаща за кучетата домашни любимци. Вита е обучена в първото у нас училище за кучета-водачи към фондация "Очи на четири лапи", което се намира в близост до комплекса на незрящите на бул. "Европа" в София. Училището официално бе открито на церемония, която се състоя на 27 април 2007. Както вече писах, положението ми на държавен служител изискваше внимателно да премисля всеки ход, който се отнасяше до кучето-водач. Чисто нормативните текстове не са достатъчни ако така нареченото общество не е подготвено да приеме дадена новост.

За щастие предизвикателството се уреди твърде задоволително, що се отнася до служебното ми положение. След това трябваше изцяло да се съсредоточа върху обучението, което всъщност щеше да покаже дали с Вита сме един за друг. Обучението протече по формулата 1 седмица в училището плюс 1 седмица по моите маршрути. Първата седмица преминава в училището, където основно кучето трябва да подразбере, че за него ще има друг човек, който ще изисква от него подчинение и работа. До момента инструкторът е човекът, когото кучето боготвори. Преходът от инструктора към бенефициента е твърде бавен. Началото за мен бе поставено с пристигането ми в училището, което стана на 15 юли 2007. Това бе рожденият ден на Вита, тя навършваше 2 години. В България кучетата се обучават по така наречената маршрутна система, т.е. кучето се обучава да заведе своя стопанин по маршрут от точка А до точка Б. Кучето се обучава да води от дома до работата и обратно, от дома до магазина и пр. При изработване на маршрута се маркират ориентири, които за кучето са задължителни, т.е. то води от ориентир до ориентир стопанина, а той от своя страна следи стриктно кучето да не се разсее и да тръгне в друга посока. Когато кучето спре, незрящият човек, който в дясната си ръка държи белия бастун "вижда" с него причината, поради която водачът е спрял. По установено правило кучетата се обучават винаги да стоят от лявата страна на човека, но разбира се при нужда се обучават кучета и за отдясно. Маршрутното обучение е руският модел, който може би е по-добър за ненормалните условия, в които живеем. Западният модел е по командна система - при нея незрящият последователно дава команди - напред, наляво, надясно и пр. Но при този модел средата трябва да е "приятелска", а не "враждебна" и човекът трябва да е добре запознат с нея. Вита основно е обучена по маршрутната система, но също така притежава сериозни умения и по командната. След една седмица, която протече с интензивни тренировки и лекции под вещото обучение на главния инструктор в училището Мартина Маринова, ние с Вита на 21 юли пристигнахме вкъщи, където вече щеше да бъде и нейният дом. За двете ми дъщери, Вики и Ани това бе голямо събитие, защото никога по-рано не са съжителствали с куче и имаха голямо желание да имаме нов член в семейството. За съпругата ми Руми не може да се каже, че това бе нейна мечта, но тя успя да се овладее и да понесе стоически първите месеци на новата ситуация. Апропо, първият ден на Вита в новото жилище бе твърде драматичен, както за нея, така и за цялото семейство, а най-вече за малката ми дъщеря Ани. Ани след много настояване и натиск се бе сдобила наскоро с коте. Разбира се аз знаех, че кучето-водач има търпимост към домашните любимци. Това мое знание бе придобито от самостоятелната теоретична подготовка, която се опитах да си направя по отношение на кучетата-водачи преди моето обучение. В материалите, с които се запознах, трябва да призная, че субективизмът е твърде силен. На моменти кучето-водач се идеализира, което обстоятелство води до заблуди, от които никой, а най-малко бъдещите ползватели на куче-водач, няма нужда. При Вита се прояви нетърпимост към котката и бурна агресия. Трябваше мигновена реакция - или Вита се връщаше в училището да очаква своя нов стопанин, или котето трябваше да напусне дома. След още един-два опита по категоричен начин се изясни, че не може да има съжителство между двете същества. Ани, след много сълзи и обяснения, сама взе решението да се раздели с котето, тъй като в противен случай по нейните думи: "Заради мен тате няма да има куче-водач, ако запазя котето!".
В този момент бях наистина на крачка, дори на стъпка от решение да се разделя с мечтите си за куче-водач. Детското мъжество бе по-голямо и котето си отиде.
Така с този сериозен момент започна интегрирането на Вита в семейството ни. Втората седмица от обучението премина отново в изнурителни тренировки под палещото юлско слънце. Два маршрута бяха приоритетни - първият до поляната, където кучето се разхожда и извършва своите физиологични потребности, а вторият бе до работното ми място.
С Вита аз установих в каква мърсотия живеем. Около блоковете е пълно с най-различни отпадъци, в т. ч. и хранителни. Особено вечер, когато се разхождаме с Вита, сме забелязвали по какъв безогледен начин се изхвърлят битови отпадъци през прозорци и балкони.
Много интересно щеше да бъде за мен, ако не бях толкова притеснен, как се възприема кучето-водач от околните, включително и в масовия транспорт. За огромно щастие повечето хора обичат кучетата и това обстоятелство много ми помогна да се чувствам добре в градския столичен транспорт. Разбира се, имал съм случаи, когато някой възмутен гражданин повдига въпроса, че липсва място за хора, а пък кучета се возят. Но обикновено, когато му разяснят останалите пътници, че това е куче-водач гражданинът се успокоява. Друго нещо, което не съм подозирал, че е налице, това е голямата изобретателност на тези, които почистват контейнерите за смет - почти всеки път кофите се поставят на различни места, но никога на едно и също. Пълно отсъствие на всякакви стандарти за това как и къде да се поставят контейнерите. Най-често те се поставят в средата на тротоара по начин, който не позволява свободно минаване и човек трябва или да слезе на пътното платно, или да отиде в калта, за да може да си продължи пътя. Мисля си, че основната цел е да се поставят сметосъбирачките по начин, който възможно най-много да пречи на хората. Твърде интересно обстоятелство бе фактът, че Вита бе научена да спира пред локвите - нещо изключително правилно. Но в началото на дъждовния есенен период почти на всяка крачка Вита спираше, а аз трябваше да се навеждам и да я хваля за това, че ме е предпазила от поредната локва. Защото кучето-водач за всяко препятствие, което е показало на своя стопанин, трябва да получи ласка и похвала, а в началото и голямо количество лакомства. Честотата на локвите ни принуждаваше да се движим с твърде ниска скорост и Вита постепенно се научи локвите с малък обем просто да ги прецапва, без да им обръща внимание.
Съществен проблем са надвисналите клони над тротоарите, които Вита, а и като цяло кучетата трудно забелязват. Но отново стигаме до организираността на живота, който водим по нашите географски измерения. Трябва да се има предвид, че скоростта на придвижване на незрящ човек с куче-водач е много висока и един незабелязан клон може да доведе до сериозна травма на човека.
Голям проблем бе липсата на възможност кучето-водач да пътува свободно в БДЖ. Трябваше с изрична телеграма някой си БДЖ-началник да изпрати по точно определен маршрут, в точно определен ден, че куче-водач ще пътува и пр. Тази пречка вече е преодоляна и от началото на 2008 на кучето-водач му се издава билет с 50 на 100 намаление, срещу лична карта, с която кучето-водач е снабдено от училището.

Друга слабост, която е присъща на Вита, това е нейната склонност към разсеяност. Но за това голям принос имат хората, които я галят или й се радват, когато е на работа. Нерядко се случва без разрешение в градския транспорт хора да започнат да милват Вита, което по принцип не бива да се случва. Но като се има предвид, че у нас интеграцията на хората с увреждания прохожда, то не бива да се сърдим на тези хора, тъй като може да се постигне отрицателен ефект.
Трябваше да се разделя с много митове, които бях акумулирал за това що е точно кучето-водач. Трябваше да разбера, че кучето-водач не е жив робот или просто вещ, а то е живо същество, което има своите потребности. Кучето трябва да се извежда да задоволява физиологичните си потребности. Трябва да има минимум 2 разходки дневно. Когато види други кучета, Вита е особено чувствителна и дори понякога откровено се кара с тях. Кучето от породата Лабрадор е изключително лакомо същество, което има своите големи плюсове, че много бързо научава даден маршрут, защото знае, че ще получи лакомство. Но тази привичка има също много минуси, тъй като, ако стопанинът не е достатъчно внимателен, то би могло да погълне някой отпадък, който след това да повърне. Първите месеци Вита много често повръщаше у дома. Този факт за човек, който не е подозирал за подобни проблеми може да го доведе до отчаяние. Друг проблем, за който не съм подозирал, е падането на козината, т.е. имаш ли куче, независимо дали е водач или не, то с различен интензитет пуска косми.
Споменах, че в началото Руми прие Вита ако не резервирано, то без кой знае какъв ентусиазъм. Само след 2-3 месеца Вита успя така да преобърне нейния мироглед, че Руми чакаше с нетърпение вечер да се прибере, за да може до насита да й се радва, да я милва и да й говори. Вита стана пълноправен член на семейството, но продължи, както и по-рано да се храни само веднъж - вечер и да получава лакомства, когато заслужи. А лакомствата най-вече са под формата на бисквитки, понякога плодове и специални кокали.
В личен психологически план Вита ми помогна да се отърся от фобията, която изпитвах към кучетата като цяло.
Безспорно кучето е най-верният приятел на човека, това потвърждение откриваме и в статията във "Стандарт", която е публикувана само 5 дни след ужасяващия терористичен акт, довел до събарянето на кулите-близнаци на Световния търговски център в САЩ през септември 2001. Там четем, че лабрадорът-водач на незрящ колумбиец му оказва безценната услуга да го заведе до аварийното стълбище и по този начин успяват да се спасят и двамата. Човекът работел на 71-вия етаж, първоначално кучето се изплашило и побягнало, но привързаността му надделяла и се върнало при стопанина си. Има и друг подобен пример за работещ незрящ американец на 78-мия етаж, който след експлозията, успява да се измъкне и да се спаси от терористичния ад, благодарение на своето куче-водач. Интервю с незрящия е излъчено по CNN.
Изключително позитивен пример за човек заемащ висок пост с куче-водач е Дейвид Бланкет, който е министър на образованието и на вътрешните работи в кабинетите на Тони Блеър във Великобритания. Но такива неща са рядкост дори и за високоразвитите и високосоциалните общества. Но след като има прецедент, то ще има и други подобни примери.
Вита има изключителната способност да стои на работното ми място, без да проявява желание да става или да ходи някъде по 8-9 часа. Много колеги се учудват на тази изключителна способност, защото не става дума за час или два. Но когато трябва да ходим на непознати за Вита места, тя изведнъж става неспокойна, започва да тегли силно и се налага бързо да бъде успокоена и да се сложи на място с рязка команда. Голямо предизвикателство бяха първите няколко голбални турнира, на които Вита присъства. Тя, гледайки топката, постоянно скачаше и искаше да я догони, дори издаваше толкова силно скимтене, че пречеше на играта, но постепенно свикна и знае, че при възможност след играта ще влезе на терена и на воля ще поиграе с тежката голбална топка.
Често се случва на пътя да ме спират случайни хора и да ме разпитват за Вита. Образът на куче-водач по някакъв начин в много хора е с нюанси на известна фантастичност. Те мислят, че, след като кучето е водач, значи то познава номерата на градския транспорт, светлините на светофара, взема решение кога да се пресече дадена улица. Много малко хора са наясно, че кучето не познава цифрите, не различава различните цветове на светофара и не може да вземе самостоятелно решение за пресичане на улицата. Задачата на кучето-водач е да води човека безопасно, да не го блъсне в стълб, стена или друго препятствие, да не падне в някоя шахта или дупка.
Вита е първата собственичка на твърд повод за куче-водач, който е направен в България. От училището тя дойде с твърд повод, внесен от Чехия. По модел на този повод майстор-сарач изработи същия на вид, който е на практика първият произведен у нас. Недостатъкът на новия повод е металната рамка, която стана по-тежка, но това, разбира се, не го прави неизползваем. Новият повод бе снабден и с табелки от двете страни със следния надпис:
В момента работя!
Не ме разсейвай!
Благодаря!
Предприех проучване за изработване на твърд повод, с надеждата, че ще може да се направи с лесно сваляща се рамка, както съм виждал подобни в Холандия и Испания. За огромно съжаление тази моя амбиция претърпя крах.
Често ме питат случайни хора колко струва едно куче-водач. Аз винаги отговарям, че то е безценно, защото лесно е да се изчислят разходите за храна, ветеринар и др, но не можеш да превърнеш усилията на хората, които са социализирали и обучили едно куче-водач в пари. Това просто не се купува с пари. След първите два месеца всяко куче-водач отива в приемно семейство за около година, а след това от 6 до 8 месеца се обучава за водач.
Както е по договор с фондацията и Вита, или по-скоро нейното ползване бе откупено символично за един лев. За Вита този лев бе юбилеен, той е изсечен във връзка със стогодишнината от избухването на Априлското въстание. Юридически Вита и всяко куче-водач в България излязло от училището е собственост на същото, с цел да не се допусне съсипването на вече обучено куче, и то да се превърне просто в домашен любимец.
Опити за кучета-водачи са правени още през ХVІІІ в., а може би и много по-рано, но първото училище започва да функционира в Олденбург, Германия по времето на Първата световна война. Резонно е, че именно в Германия се появява подобна школа, тъй като военноинвалидите са изключително много и за незрящите бивши военни се открива перспективата отчасти да заместят очите си. През 1923 или 7 години след първото училище се появява следващото, този път в Потсдам.
По-късно през 20-те години на ХХ в. отваря врати училище в Швейцария, след това започват и в други страни да обучават кучета-водачи. Днес в десетки страни има школи за обучение на кучета-водачи. Логично е, че икономически по-мощните страни имат далеч по-добри условия за развиване на тази социална услуга, която предоставят на своите зрително затруднени граждани. В някои страни кучетата-водачи притежават статут на помощно средство за незрящия човек и това "средство" се заплаща от здравната каса, а не от бенефициента.
Една от най-подходящите породи за обучение за кучета-водачи е лабрадор ретривърът. Кучетата от тази порода са изключително социални, интелигентни, добри, с ниска или нулева степен на агресия. Породата се появява по бреговете на Нюфаундленд, а в Европа е пренесена през 20-те години на ХІХ в. от англичаните. Първоначално кучетата от тази порода са наричани кучета на Св. Джон, а в превод Св. Йоан или Св. Иван - по всяка вероятност по името на столицата на канадската област "Нюфаундленд и Лабрадор" - Сейнт Джонс. Един от хората, който се сочи, че има най-голям принос за запазване на породата чиста е граф Малмсбъри (1807-1889), който през 4-ото десетилетие на ХІХ в. внесъл във Великобритания лабрадор ретривъри. През 1903 г. Английският развъден клуб дава статут на отделна порода на лабрадор ретривъра, а 14 години по-късно Американският развъден клуб прави същото.
Лабрадорите са силно уязвими към заболяване от атрофия на периферията на ретината, тазобедрена дисплазия и дисплазия на ретината.
Те са ловни кучета, като се използват еднакво добре, както за сухоземен, така също и за воден лов.
Първото морско пребиваване на Вита по българското Черноморие не можа съвсем да ме убеди, че тази порода много обича водата, тъй като тя се страхуваше от вълните и едва влизаше за кратко в морето и при всяка вълна отскачаше на брега - все едно я преследва самият велзевул. През следващата 2008 Вита далеч по-добре се чувстваше сред водата, дори се научи да плува, но морето не бе нейната страст.
Според кинологията съществуват основно четири типа висша нервна дейност при кучетата: холерици (силни, неуравновесени и трудно контролируеми, енергични, смели); сангвиници (силни, подвижни, приспособими, уравновесени); флегматици (силни, уравновесени, инертни); меланхолици (слаби, лошо приспособими).
Вита притежава качества, както на холерик, така също и на сангвиник. Тя е силна, енергична, в повечето случаи уравновесена, контролируема, но проявява агресивност спрямо други кучета и особено котки. Но все пак има едно изключение, което по-скоро потвърждава правилото, че Вита не харесва котки. Тя много добре понася съседския котак, когото дори обдушва и облизва. През лятото на 2007, в Черноморец, Вита залая едно малко кученце, което бе гушнато от жена. Но палето не търпеше подобно отношение, внезапно скочи из ръцете на жената и захапа Вита. Вита нададе силен вой и бързо дойде при мен за закрила, въпреки че ако тя си бе вдигнала лапата би отхвърлила нападателя доста далеч.
Твърде е интересно мнението на случайните хора на пътя и в масовия транспорт. Често са ме питали дали кучето няма контузия на гърба, че му е поставена тази метална рамка! Деца любопитно разпитват, като виждат червения кръст - дали кучето не е "лекарско" или "медицинско", или "спасител"! Имах случай в градския транспорт да чуя как една майка обясняваше на малкия си любознайко, че това куче е много умно и, освен че води, то ходи да пазарува, като му се закача кошница и така отива в магазина! За съжаление не можах да се намеся в тази небивалица, тъй като трябваше да сляза от транспорта. Учудващ е фактът за митовете, които всеки човек си създава, но определено те са насочени в една посока, а именно към феноменизирането на кучето. Тези митове просто си върлуват и скоро няма да бъдат разсеяни, още повече, че не се полагат по-мащабни усилия за това. Често срещан въпрос е "Кучето слуша ли?", това само по себе си е риторично питане, тъй като ако не слуша просто няма да е водач. Разбира се, че си спестявам това обяснение и неизменно отговарям: "Да, много слуша!". Една от най-честите забележки на хората е: "Кучетата са по-умни от хората!". Разбира се, че в голяма степен аз напълно споделям тази теза, но трябва да се има предвид, че не всички кучета са интелигентни, добри и пр. Имах един покъртителен случай с една дама, която разплакана ме спря на улицата и започна да ми обяснява, че сме чудесна двойка и че кучето е страхотно. Накрая тя ми подаде 10-левова банкнота, която аз категорично отказах, но тя ми заяви, че парите не са за мен, а за Вита и съм длъжен да ги приема и да й купя нещо. Още на следния ден Вита се сдоби с чудесна играчка - топка за почистване на зъби.
Дали е предимство, преди да имаш куче-водач, да си имал домашен любимец не мога да отговоря, но със сигурност с някои рутинни задължения хората, имащи домашни любимци, биха се справили по-лесно. Например аз по време на лекциите, които ми изнасяше инструктор Маринова, разбрах, че кучето трябва периодично да се води при ветеринар, за да му се изцежда аналната жлеза. Че на кучето периодично се дават таблетки за вътрешно обезпаразитяване, че се следи стриктно годишната ваксина да се поставя навреме, че трябва да се съблюдава срокът на обезпаразитяващата каишка и пр.
След една година съвместен живот, работа и развлечение с Вита мога да кажа, че в България е голямо предизвикателство да ползваш куче-водач, но живият PR е най-ефикасният. На много места, след като първия път съм имал известни затруднения да вляза с Вита, при следващите ми посещения никой повече не повдига въпроса, че това е куче и не трябва да влиза. Сравнително малко откази имам да вляза на дадено място с Вита. Едно от местата бе набедено за луксозно заведение, което се намира в "Студентски град" в София - там много любезно ми обясниха, че няма да мога да вляза с куче. Аз много любезно обясних добре научения си урок, че това е куче-водач и пр., но резултат не постигнах. В една от най-големите ефирни телевизии в България имах първия път труден достъп, тъй като охраната добре си защитаваше реномето на "мутра" и повтаряше, че кучета не се пускат. Трябваше лично продуцентът на предаването, чийто гост бях, да дойде и да разговаря с шефа на охранителната фирма, та да спаси авторитета на иначе "социалната" медия.
С Вита съм ходил на най-различни места - болници, банки, пощи, заведения за обществено хранене, министерства, спортни обекти и много други.
Сега не мога да си представя живота без Вита, имам чувството, че цял живот сме заедно, а не само от една човешка година.

Приложение

Извлечение от закона за интеграция на хората с увреждания:
Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министерството на транспорта създава условия за достъп на хората с увреждания до транспортни услуги, като разработва нормативни актове и стандарти за:
4. осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с увреждания, придружени от кучета водачи.
Чл. 38. Общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват:
3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета водачи, до местата за обществено ползване;

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:
14. "Кучета, водачи на хора с увреждания" са кучета, обучени в специализирани училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна екипировка и знаци.

Библиография

1. Алексиева, Албена, Сотиров, Ангел, Кучето-водач, Пд, 2000 г.
2. Бауер, Нона Килгор, Лабрадор ретривър, С, 2006 г.
3. Закон за интеграция на хората с увреждания, Обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.
4. Издигането на сляп британски политик в светлината на прожекторите, сп. "Вестител", бр. 6, 2002 г.
5. Куче водач спасява сляп колумбиец, в. "Стандарт", 16 септември, 2001 г.
6. Невероятна история, сп. "Вестител", бр. 11, 2001 г.
7. Тарифа по Закона за местните данъци и такси
8. Училище за кучета водачи в София, сп. "Вестител", бр. 38, 2007 г.
9. Цветкова-Арсова, Мира, Ориентиране и мобилност, С, 2003 г.

д-р Иван ЯНЕВ


Назад

Всички статии на Брой 09, 2008

ЗА КУЧЕТАТА - ВОДАЧИ
Една година с лабрадора-водач Вита
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
Добрич
Средец
Хасково
ИЗСЛЕДВАНЕ
Възприемане чрез допир на керамичните повърхности от виждащи ученици
КОНКУРС
Брайлът е жив
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
ОБЩЕСТВО
Докога ще сме все на опашката!
ОБЯВИ
Конкурс
Обява за запознанство
ПРАЗНИЧНО
100 години независимост
ПРОЕКТИ
Спорт за пълноценен живот
Предстоящи семинари
СТУДИО "ПОЕЗИЯ"
Поетесата на равна Добруджа
СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Балканско заседание без българско участие
ЮБИЛЕЙ
Мениджмънтът е в кръвта му




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017