Брой 09, 2008

Тема: СТУДИО "ПОЕЗИЯ"

Поетесата на равна Добруджа

През август се навършват 120 години от рождението на българската поетеса Дора Габе. Дъщеря е на Петър Габе, руски заселник в Добруджа, земевладелец, публицист и общественик. Родена е в село Харманлък (днешно Дъбовник), Добричко. Тогава Добруджа е рядко населена и малката Дора е излизала сред природата, захласвала се е на необятната добруджанска шир, съзерцавала е изгрева и залеза на слънцето. Това вглъбяване в природата е отключвало поетическата й дарба, която тя е носила дълбоко в себе си, която е чакала своето проявление. Ала Йордан Йовков ще бъде този, който най-пълно и художествено ще пресъздаде в произведенията си полята на Добруджа и техните стопани.
Детството на Дора Габе е слънчево, расте безгрижно, задоволена е от всичко. Учи в Добрич, после във Варна, където завършва гимназиалното си образование. С учението тя не мисли да спира дотук. Висшето си образование започва в София, следва френска литература в Женева, после в Гренобъл (Франция).
Много по-рано Габе е започнала да пише стихотворения. И търси начин да се изяви като поетеса, да развие таланта си и търси нечия сигурна подкрепа. Очите й са обърнати към София, абонирана е за списание "Мисъл", където пишат едни от първите български поети и писатели. Тук е Яворов, спечелил голямо име в българската поезия. Той владее до съвършенство мерената стихотворна реч, съществува пълно единство между форма и съдържание. Ето кой ще й подаде ръка да израсне духовно, да процъфтяват поетическите й заложби. Тя му изпраща свои стихотворения и го моли да й съобщи преценката си. Той е въздържан в похвалите си, но я насърчава да пише. Завързва се дълга кореспонденция през годината 1905, когато Габе е твърде млада - едва седемнадесетгодишна, "на майска роза пъпка туй си ти", както казва поетът. Той се обръща любвеобилно към нея. Всяко Яворово писмо започва с обръщението "госпожице" и завършва с "вашия Яворов". Срещат се двамата. С високо мнение за себе си, тя не остава очарована от физическия образ на поета, харесва само гласа му. За първата си среща с Яворов Дора пише: "Запозна ни Екатерина Ненчева, покойната наша поетеса. Бяхме в Народната библиотека, където Яворов работеше. Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите... Очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав, не само хубав - топъл мек глас, който издава вътрешния чар на поета."
Не без препоръката на Яворов в списание "Мисъл" се отпечатват стихотворения от Дора Габе. Яворов я насочва и към списание "Демократичен преглед", редактирано от видния наш писател Тодор Влайков. Младата писателка става твърде близка на Яворов, някои литературни изследователи твърдят, че Яворов е посветил свои стихотворения на младата добруджанска поетеса - "Може би", "Насаме", "Към върха" и други. Посочените три стихотворения той й изпраща с едни от писмата си до нея.
Габе се запознава с писателя Йордан Йовков, но той остава незабележим за нейния аристократичен дух. За нея Йовков е един селски писател, който скоро ще бъде обезличен от дълбочините на времето. Въпреки това тънката наблюдателност на Йовков открива характерните черти на тази богатска дъщеря на Петър Габе и я избира за прототип на Нона - главната героиня в романа му "Чифликът край границата".
Упорита е Дора Габе. Стремежът й да върви към върха е непреодолим. Свързва я тясно приятелството с Боян Пенев, млад успяващ литературен историк и критик, който за кратко време става професор, ползващ се с голям авторитет в научните и културни среди у нас. Поетесата се омъжва за него. Отива тя с професора в Полша, опознават добре полския език и предмет на дейност става полската литература. Габе превежда стихове от Адам Мицкевич и от други полски поети. Популярността на Дора Габе расте без задръжки.
Не след дълго време бракът й с Боян Пенев е прекратен, без да се създаде пропаст между тях. Благодарение на Пенев, приятел на Владимир Василев, тя става сътрудничка на "Златорог" - реномирано българско литературно списание.
Не минават много години, когато Дора Габе насочва перото си към детско-юношеската литература. Пише проза и поезия. Отпечатва два романа - "Малкият добруджанец" и "Мълчаливи герои". В поезията си за възрастни не показва кой знае какво голямо съвършенство - далече стои тя тук от своя учител Яворов. Тя трудно намира римите и затова често си служи със силабическото стихосложение и с бели стихове. Писателският й талант надделява повече в прозата, използва умело стилните средства и стилистични фигури. Стилът й, емоционален и изразителен, завладява читателя. Помня като ученик в прогимназията какво силно впечатление ми направи образът на малкия добруджанец Петьо. И сега след толкова много години той още живее в душата ми. Книгата "Мълчаливи герои" е произведение с висока художествена стойност. Като преподавател по литература долавях, че учениците я обичат, четях и Райчо (капитан Райчо) ставаше любим герой на мнозина малки читатели.
Дора Габе се знае от широката българска общественост като детска писателка. В тая насока като че най-много й върви. Издава детски книжки като "Калинка-Малинка", редактира сама "Прозорче" - списание за деца.
Сърдечните й чувства към Яворов не изтляват. Тя не губи нищо от външния си чар. Кокетира с него, даже когато е омъжена за Боян Пенев и това не е останало незабелязано от професора.
През 1911 Яворов написва пиесата "В полите на Витоша". Всяка година на най-хубавата пиеса се отсъжда награда. Предлага се "В полите на Витоша" да влезе в списъка на драмите, предложени за премии. Създадена е комисия с председател Боян Пенев, която да присъди наградата.
Играе се в Народния театър тази Яворова драма. Присъства и Дора Габе. Тя кокетничи с автора, праща му мили погледи, през антрактите ходи при него, стиска му ръцете. Това не остава незабелязано от Боян Пенев, председателя на комисията. И в оценката си за драмата "В полите на Витоша" той разгромява Яворов и награда за пиесата му не е дадена. И причината за това, макар и неволно, става Дора Габе, опасна със своя чар.
"В това време от входа на Пеневата къща излязоха Боян и Дора Габе" - пише Михаил Кремен, когато обмисляли с Яворов какъв отговор да дадат на унищожителната критика на мастития професор. - "Те тръгнаха по "Цар Крум" за към "Патриарх Евтимий". Той бе преметнал на лявата си ръка пардесюто, а дясната - късата - бе сложил отзад на кръста... До него Дора Габе, стройна, елегантна, с бял костюм и с голяма, черна, малко сложена назад шапка - както обичаше да се носи тогава кокетната поетеса красавица. Те се движеха бавно, с достойнство като в празник."
Близките на Яворов се обидили на Дора Габе. Когато я попитали дали има нещо общо с поета, тя отричала. Яворов предложил на брат си Атанас да изгори писмата на Габе до него, за да не огорчава Боян Пенев, който тогава още не е разведен с Дора Габе.
Идва преломната 1944 година с един съвсем друг обществен строй, коренно различен от предшестващия го. Редица от по-старите писатели не могат да се адаптират към новата обстановка, към новите изисквания за хората на изкуството. Дора Габе лесно се приспособява към новите условия. Написва поемата "Вела", където възпява партизанката Вела Пеева. Поемата претърпява няколко издания. Създава повестта "Майка Парашкева" /това е майката на видния функционер на БКП Георги Димитров/. И Габе спечелва доверието на тогавашните управляващи. И те щедро й се отплащат, награждават я неколкократно. Присъдено й е званието "Народен деятел на културата".
В българската литература Дора Габе оставя незаличима диря, името й се нарежда в предните имена на българските поети и писатели. Цял век тя не излиза от читанките и христоматиите, произведенията й не губят интерес и сред възрастните, и сред най-младите читатели - децата. Тя и Багряна са най-популярните стари поетеси в България.
Костадин ПАПАЗОВ

Студио "Поезия"

Родопската яка

Родопската яка, покачиш ли през лято,
към средногорски бряг, на север погледни.
Едно е чувството - че жалките си дни
живееш без крила да литнеш над полето.

Ала опит от дъх на истинските китки
сред птичи повик мил, пребягващ дивеч плах,
ще кажеш - с орлови крила дори да бях
ще галя със крака тук горските пътеки.

Но изведнъж пейзаж от горския масив
привлича погледа магнитно тъмен сив -
пожар горял се вий и питаш се в догадки:

Случайно тука, гост ли бил е неучтив?
А може би е приказка, за нас съвет горчив?
Или на Прометей са огнените стъпки?

Христо ХАЙТОВ

Назад

Всички статии на Брой 09, 2008

ЗА КУЧЕТАТА - ВОДАЧИ

Една година с лабрадора-водач Вита

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив
Добрич
Средец
Хасково

ИЗСЛЕДВАНЕ

Възприемане чрез допир на керамичните повърхности от виждащи ученици

КОНКУРС

Брайлът е жив

ЛИЧНОСТИ

Сърца, които могат само да изгарят

ОБЩЕСТВО

Докога ще сме все на опашката!

ОБЯВИ

Конкурс
Обява за запознанство

ПРАЗНИЧНО

100 години независимост

ПРОЕКТИ

Спорт за пълноценен живот
Предстоящи семинари

СТУДИО "ПОЕЗИЯ"

Поетесата на равна Добруджа

СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

Балканско заседание без българско участие

ЮБИЛЕЙ

Мениджмънтът е в кръвта му