ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 12, 2008

Тема: ОБЩЕСТВО

"Слепите не се нуждаят от опекуни, те се нуждаят от приятели"

По повод 112-ата годишнина от рождението на големия български композитор Петко Стайнов ФОНДАЦИЯ "ПЕТКО ГРУЕВ СТАЙНОВ" съвместно със СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМПОЗИТОРИ, СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ, НАЦИОНАЛНО ЧИТАЛИЩЕ НА СЛЕПИТЕ "ЛУИ БРАЙЛ" и БЪЛГАРСКИ ХОРОВ СЪЮЗ, организираха МУЗИКАЛЕН ПРАЗНИК "ПЕТКО СТАЙНОВ" СОФИЯ’2008.

Празникът се проведе под патронажа на министъра на културата проф. Стефан Данаилов и със съдействието на Столична програма "Култура". В празничната програма бяха включени концерт на незрящи изпълнители "МУЗИКАТА Е СВЕТЛИНА", който се състоя на 29 ноември в Националната галерия за чуждестранно изкуство и среща-разговор "Петко Стайнов и делото на българските слепи", която се проведе на същата дата в зала "Филип Кутев" на Съюза на българските композитори.
Ще припомня на нашите читатели, че Петко Стайнов е роден през 1896 година в Казанлък. Той загубва напълно зрението си на единайсетгодишна възраст. Постъпва в "Държавния институт за слепи", който завършва през 1915 г. След това следва в Германия - Дрезденската консерватория. След приключване на следването си се установява в София и трайно свързва живота си с делото на българските слепи. Той е един от основателите през 1928 г. на читалището на слепите и става първия негов председател. От 1934 г. до 1941 г. е лектор по пиано в "Държавния институт за слепи" София. До края на живота си Петко Стайнов има отношение към обучението на слепите. През 1935 година той подкрепя активно хора на слепите, който през втората половина на 20-и век е един от най-добрите хорови състави. Грижи се за осигуряване на талантливи хористи с хубави гласове, напътства диригентите, съдейства при формирането на репертоара. Неслучайно след смъртта му хорът приема неговото име.
Петко Стайнов е един от създателите на "Съдба" – първото списание за слепи в България. Активно участва в организационния живот на Дружеството на българските слепи, по-късно и на Съюза на слепите в България.
По всевъзможни начини, не на последно място и със силата на своето перо, отстоява правата на слепите в обществото, компетентно защитава необходимостта държавата да оказва всестранна помощ на слепите и на техните организации и следи за целесъобразното и ефикасно реализиране на съществуващата държавна подкрепа. През 1971 г. за големите му заслуги към делото на слепите Петко Стайнов е избран за почетен председател на ССБ.
Той е станал пословичен с това, че живее с проблемите на младите и винаги им оказва необходимата помощ. Не са един и двама тези незрящи, на които той е помагал за трудовата им реализация, при решаване на житейски проблеми и професионална ориентация.
Едно от уникалните неща в неговото музикално творчество е, че той създава големи творби, като работи изцяло на брайлов нотопис, а това е много сложен процес, който изисква феноменална памет, напрежение и уравновесеност, голяма вътрешна концентрация. Той не е единственият сляп композитор, но останалите са писали по-малки музикални творби.
В концерта на 29 ноември взе участие хорът на слепите "Акад. Петко Стайнов" с диригент Петър Матев, който изпълни за пръв път "Скаутски марш" - наскоро дешифриран от брайловия архив на композитора, и ръченицата от "Тракийски танци" с аранжимент за хор на самия Петър Матев. Представиха се и носителите през различни години на ученическата музикална стипендия "Петко Стайнов" на фондация "Петко Груев Стайнов" и Американска фондация за България: Олга Коева – НМУ "Любомир Пипков", Ивайло Цанков – СОУ за деца с нарушено зрение "Д-р Иван Шишманов" Варна, Станислава Георгиева – СОУ за деца с нарушено зрение "Д-р Иван Шишманов" Варна, Валери Маринов - СОУ за деца с нарушено зрение "Д-р Иван Шишманов" Варна, Илонка Калчева – НУИ "Добри Христов" Варна, Ивомира Михайлова – НУИ "Добри Христов" Варна, Георги Иванов – АМТИИ Пловдив, Миглена Павлова – НМА "Панчо Владигеров", Ивайло Донков – НМА "Панчо Владигеров".
Освен на годишнината от рождението на Петко Стайнов, концертът беше посветен и на трети декември - международния ден на хората с увреждания.
Посвещавайки концерта на този ден, организаторите бяха убедени, че това ще бъде ярък лъч, осветяващ големите творчески възможности и висок професионализъм на незрящите музиканти от всички възрасти.
От миналата година фондацията получава щедра финансова подкрепа от Американска фондация за България.

Георги Йорданов Иванов е от Варна и сега учи в музикалната академия в Пловдив, специалност педагогика на обучението по музика. Той е първокурсник и инструментът, който изучава е акордеон. Започва при доц. Петър Маринов:
"Сега мой учител е Ангел Маринов. Изключително съм доволен от обучението в академията и от отношението на колегите ми към мен."

Олга Коева е една прекрасна пианистка, която по твърде необикновен начин изпълни патетичната соната на Бетовен. Тя учи в музикалното училище "Любомир Пипков" София. Постъпила е там още в трети клас и сега вече е в девети. По-сериозно се занимава с музика от шестгодишна. Нейната учителка по пиано е Диана Ботева.
- Каква музика предпочитате да изпълнявате?
- Имам предпочитания към музика от три епохи – барок - Бах, Купрен, от класиката - Хайдн, Моцарт и Бетовен, а от романтиката - Шопен, Шуберт, Лист и Брамс.
- Какво искате да учите, след като завършите средното си образование?
- Тогава искам да кандидатствам в чужбина - Германия или Австрия, да уча орган или теория на музиката. Бих искала да стана органистка, може би да се занимавам с теория на музиката или пък с любимия ми предмет солфеж.
- А опитвала ли сте да композирате?
- Да. Първата ми композиция беше етюд, а последната валс, който посветих на моята майка. Изсвирих й го на рождения ден преди две
години.

Певицата Миглена Павлова вече е започнала магистърска програма в Софийския университет, а миналото лято е завършила четвърти курс в музикалната академия. Преди това е учила в музикалното училище във Варна.
"Като малка родителите ми ме насочиха към музиката. Те ме насърчаваха, а като пораснах, аз и сама осъзнах, че за човек с нарушено зрение това е много хубав вариант за професионална реализация. Предпочитам барокова, средновековна, или ренесансова музика."
От тази година учител по пеене на Миглена ще бъде Константин Карапетров. Иска й се критериите в музикалната академия да бъдат малко по-завишени. Тя има остатъчно зрение и си служи с лупа при усвояване на нотния текст.
- С какво бихте искала да се занимавате по-нататък?
- Със стара музика.
- А да изиграете някоя героиня в опера, да участвате в сценична постановка?
- Както обичат да казват социолозите по-скоро не, макар че в живота всичко се случва. Така че, ако се появи такава възможност, вероятно не бих отказала. Не мисля, че нарушеното зрение, дори и нулевото, е много голям проблем за това. С истинска работа смятам, че много може да се постигне, включително и сценично участие.

Втората проява беше среща – разговор на тема: "Петко Стайнов и делото на българските слепи".
Тя бе ръководена от Петко Стайнов – внук на композитора и управител на Фондация "Петко Груев Стайнов". Тази фондация неуморно продължава да популяризира възможностите на слепите, да запознава цялото общество с техните проблеми и най-вече с техните способности. По един ненатраплив, но безкрайно полезен начин показва на българската общественост талантливи и перспективни слепи музиканти. Откривайки достъп до архивите на Петко Стайнов, фондацията предоставя възможност на слепи познавачи да се докосват до автентичния нотопис на големия колос.
На кръглата маса присъстваха много съюзни членове, както и колеги на композитора от института по музикознание.
Спас Карафезов, председател на Националното читалище „Луи Брайл”, сподели:
"Петко Стайнов беше за нас по-младите пример за подражание, той беше знаме, образец за всички млади съюзни членове, които завършваха висше образование. Той неотлъчно е участвал в ръководството на организацията ни. Обикновено е бил в контролните органи."
Стоян Бабеков – дългогодишен диригент на хора на слепите "Академик Петко Стайнов":
- За мое голямо съжаление аз не съм ученик на Петко Стайнов, но познавам някои от неговите ученици, като Васил Коев, пианиста и диригент на нашия хор Марко Марков, флейтиста и председател на нашето читалище Кирил Костов, Михаил Карамихайлов - главен диригент на хора и мой колега. Всички те бяха едни отлично подготвени музиканти. Като преподавател в Държавния институт за слепи Стайнов много е държал на усвояването и използването на брайловия нотопис, защото според него, за да е грамотен един незрящ човек трябва да владее, да познава и ползва не само буквите и математическите знаци, а и брайловия нотопис.
"Имах удоволствието за пръв път да се срещна с Петко Стайнов, когато бях само на 20 години. Бях написал една творба в 4 части и отидохме със сестра ми при него за да чуя неговото мнение. Това всъщност беше моята първа соната за пиано в четири части. Естествено, трябваше да я изсвиря пред него. Двамата със сестра ми го посетихме в неговия дом. След като изсвирих моето произведение, той помълча малко и после каза: "Браво бе, ти добре си я измайсторил като форма, като музика, само я ми кажи защо на едно място говориш на български, а на друго малко на унгарски?". Той искаше да каже, че интонационно отделните части не са свързани с българския фолклор. Петко Стайнов винаги е насочвал хората към една интонационна привързаност към българския фолклор. Четири - пет от неговите творби са създадени пряко за хора на слепите. Ние изпълнявахме редовно негови творби не само защото е направил всичко, каквото е могъл за хора и за музикалното обучение на незрящите хора, а преди всичко, защото е един от най-добрите хорови композитори."

От 2000 година Керанка Милушева - една от хористките в професионалния хор "Акад. П. Стайнов", която отлично владее брайловия нотопис, заедно с двама професионални музиканти се занимават усилено с дешифрирането на още неоткрити творби и с кореспонденцията на големия композитор.
На кръглата маса тя сподели впечатленията от първата си среща с Петко Стайнов:
"Бях още ученичка, когато за пръв път се срещнах с Петко Стайнов. Той дойде в нашето училище на среща-разговор с нас. Моята учителка ми каза, че трябва да го попитам какви са неговите бъдещи творчески планове. Попитах го, той помълча малко, а след това ми отговори, че тук не може да се говори за творчески планове, тъй като музиката е вдъхновение. Сега, след като имам възможността да се докосвам до архива на този велик човек, аз изпитвам силно вълнение при докосването на всяка написана от него точка. Мисля, какво ли го е вълнувало, когато е изтривал с нокът тази точка, какво ли е изпитвал, когато е хващал шилото? Очевидно е бил изключително подреден човек, тъй като всичко в архива му е прилежно надписано и е на точно определено място. Радвам се, че именно на мен съдбата предостави тази възможност и аз да мога да се докосвам до това, което е докосвал този изключително надарен човек."

Михаил Букурещлиев – ст.н.с. и доктор в института за музикознание, вече в пенсия:
"От 1963 имах възможността да работя под ръководството на П. Стайнов. Имах много контакти с него. Що се отнася до композитора Стайнов трябва да кажа, че той сложи началото на хоровата балада като композиция, като произведение. Той я внесе като жанр. Петко Стайнов не беше привърженик на буквалното цитатничене на фолклора, държеше интонационно да се чувства, че е българско. Той направи моста с европейската музика. Заедно с Панчо Владигеров и Филип Кутев – това са класиците в нашата музика.
Стайнов беше и един голям общественик. За да има институт по музикознание, за да може той да се разрасне така, че да допринесе за развитието на нашата музикална култура, това е дело на общественика Петко Стайнов. Ние изобщо не чувствахме, че той е незрящ. Само по едно "добър ден" и ние вече бяхме разпознати. Той беше безпартиен, но съвсем не беше неориентиран политически. Петко Стайнов беше честен човек. Винаги ясно и точно си казваше мнението. Проф. Агапия Баларева му беше дясната ръка. Тя в качеството си на научен секретар го информираше много честно и точно за всичко. Присъствието на П. Стайнов на научните съвети беше за нас като пътеводна звезда. Той беше високоинтелигентен, точен и оригинален в приказките си. Не политизираше нещата. Със своите изказвания той ни предпазваше от партизанщина. Отнасяше се напълно отговорно към нашата работа, съветваше ни и ние го чувствахме като баща."
Г-н Букурещлиев с умиление разказа за речите, които П. Стайнов държал за деня на жената.
"За събиранията в института на по чашка ракийка се проявяваше човекът Стайнов. Той беше винаги сред нас.
По същината си беше демократичен. Никой не се страхуваше да се изкаже съвсем свободно. Не беше като другите началници - винаги да внимаваш какво ще кажеш. В института тогава работеха нашите класически фолклористи - Елена Стоин, Райна Кацарова, младият тогава Николай Кауфман. П.Стайнов беше изключително внимателен, но много взискателен и строг. Аз си оставам с най-хубави спомени от акад. Стайнов. Радвам се, че съм имал възможност да работя 10 години с човек, който за мен е показател в живота."

Синът на Петко Стайнов - архитект Стефан Стайнов представи насоките на работа и новите разчетени и обработени документи от личния архив на композитора, които към днешна дата са обработени, сканирани и предоставени за ползване в електронен формат в интернет.
Стефан Стайнов сподели, че в процеса на обработката на архива на Петко Стайнов са открити и петнадесетина материала, които говорят за трайната му обвързаност с проблемите на движението на българските слепи. Те могат да се класифицират в няколко тематични области – Петко Стайнов и житейските и професионалните проблеми на българските слепи и техните организации; Петко Стайнов и Държавния институт за слепи; Петко Стайнов и Националното читалище "Луи Брайл"; Петко Стайнов и Хора на слепите; Признателността на ССБ към Петко Стайнов.
По всяка вероятност най-старият документ, който има отношение към движението на българските слепи, е една статия, посветена на концерта на оркестъра на Дружеството на българските слепи. Концертът се е състоял на втори декември 1923 г. в Казанлък и вероятно споменатата статия може да се датира в рамките на същата година. След като детайлно анализира концерта от музикална гледна точка, Петко Стайнов завършва статията с две изречения, които много ясно показват посоките на неговата ангажираност.
"Българското общество, подкрепяйки най-широко делото на слепите, може да способства неговото най-правилно и желано развитие, защото онова, което официалната държава не може да стори, трябва да го сторят всички. Защото от дългогодишния опит на слепите в други страни, отдавна се е доказало, че подготвен и школуван слепият може да бъде добър работник, музикант, академик, общественик и даже пастор.
Делото на слепите е дело на утрешния ден и в това никой не трябва да се съмнява."
През 1937 г. по повод инициатива на държавата да създаде "Съюз на общественото подпомагане" и по същество да забрани инициативите в това направление на Дружеството на българските слепи Петко Стайнов пише статия изложение. Материалът няма точно заглавие. В първата част той подробно проследява всички дейности на Дружеството на българските слепи от създаването му през 1921 г. до въпросната 37-а. Във втората част на този материал той формулира седем искания към правителството. В първото става дума за освобождаване на слепите от такси за лечение, след това той настоява да се подпомагат всички категории слепи без разлика на възрастта, да се отпуска една по-чувствителна помощ на библиотеката на читалището на слепите – до 50 000 лв., да се открие приют за слепи старци, да се открият почивни станции за слепи, да се допусне представител на Дружеството на българскитеслепи в Съвета за обществено подпомагане.
Три години по-късно през 1940 г., по искане на министъра на вътрешните работи и народното здраве, Петко Стайнов представя писмено мнение по доклада на юрист консулта на министерството относно реформирането на организациите на слепите.
В предоставеното на министъра становище се анализират причините за напреженията възникнали вътре и между самите организации на слепите. Той вижда източникът на тези напрежения в липсата на единна държавна политика по проблемите на слепите. Остро критикува обидното отношение на г-н юрист консулта към слепите, които последният характеризира като ненормални и т.н., и обръща внимание, че авторът на доклада демонстрира съвършено непознаване на истинските проблеми на слепите.
На тази некомпетентност Петко Стайнов противопоставя чуждестранен опит като посочва като положителен пример статута на организациите на слепите в Германия. В същия материал той подкрепя идеята за създаване на единна организация на слепите в България "Общ Съюз", чрез която ще се повиши тяхната ефикасност и възможностите за контрол на тяхната дейност. В архива има и документи от 1961 г. и 1976 г., с които се подкрепя идеята за освобождаването на слепите от данък общ доход.
По-възрастните наши колеги си спомнят, че към края на живота си Петко Стайнов е бил твърде разочарован от атмосферата в Съюза на слепите, поради което е отказал да заема повече отговорни постове в организацията. Въпреки това, той неотменно се е стремял да защитава правото на незрящите на самостоятелност, правото им сами да ръководят собствените си съдби. Известно е, че преди провеждането на конгреса на ССБ през 1976 г. в съответните отдели на Централния комитет на БКП е имало нагласа да се отворят вратите на съюза за навлизането в него на зрящи членове. Само по себе си в това няма нищо лошо, само че тогавашните ръководители на страната са виждали в тази може би демократична мярка добра възможност да отстранят слепите от ръководството на тяхната организация и да ги заменят с хора, които ще се грижат за тях. Благодарение на абсолютно безкомпромисната позиция на достолепния академик Петко Стайнов, управляващите са се отказали от натрапването на ССБ на тези решения. От това време, от уста на уста се предават думите на Петко Стайнов: „Слепите не се нуждаят от опекуни, те се нуждаят от приятели!”

Димитрина МИХАЙЛОВА