Брой 12, 2008

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив, Час по България


Когато през юни заедно с дамски клуб "Орхидея" посетихме долината на розите и на тракийските царе – Казанлъшкото поле, и надникнахме в древните могили, съхранили тайните на една голяма и богата материално и духовно цивилизация, се уточнихме, че ще направим още един такъв рейд. Решихме, че това ще бъдат разкопаните от д-р Георги Китов и открити за посещение могили в землището на с. Старосел, Пловдивско. Това може би е мястото с най-голямо струпване на тракийски храмове и гробници в цяла България.
В ранната мъглива неделна утрин на 16 ноември петнадесетина ентусиасти се качихме на наетия микробус и потеглихме. До Старосел пътувахме около 40 минути, а след по-малко от 10 минути спряхме на паркинга под Четиньова могила. Тракийският култов комплекс в Четиньова могила е открит и разкопан през 2000 г. от Георги Китов – българския Шлиман (немски археолог, открил Троя), както образно го нарича в-к "Таймс". Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей.
Гробницата, наричана от Китов храм, впечатлява с внушителната ограда от каменни блокове, парадното стълбище с коридор и култовата площадка. Входът е очертан от плочи с цветна украса. Вътрешното помещение представлява огромна кръгла куполна камера, декорирана с цветни орнаменти. Внушителното съоръжение е строено в края на V, или началото на ІV век пр.н.е. и е било по силите на мощен, богат и влиятелен цар. От северната страна на храма се намира вкопана скална яма за производство и съхранение на около 6 тона вино. Наоколо са разположени няколко причудливи скални образувания, които траките са считали за свещени и стриктно са почитали.
След като изслушахме разказа на уредничката и си направихме снимки за спомен, слънчевите лъчи разпръснаха мъглата и пред нас се откри незабравима гледка. Потеглихме за втората отворена за посещение могила, наречена „Хоризонт”. Това е единствената гробница в Тракия с колонада – тук броят на колоните достига 10. Те са изработени в ранен дорийски стил. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети красноречиво говорят за ранга на погребания.
Следващият обект от набелязания маршрут беше град Хисар, наричан още Хисаря (от турски – крепост). И наистина, това е градът с най-добре запазени крепостни стени у нас, градени през късноримския и ранновизантийския период. Нещо повече – исторически извори говорят, че по това време Диоклецианопол /така се е наричал градът тогава/ е бил трети по големина в провинция Тракия след Филипопол и Августа Траяна /Стара Загора/. След като си наляхме топла минерална вода от чучурите на Момина баня и похапнахме за обяд, спряхме пред археологическия музей на града.
Археологическият музей е основан от местния родолюбец генерал Тодор Марков в периода между двете световни войни.Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки, изложени в двете крила на сградата. Уредничката Радка Нанкина ни показа отлично запазени образци от праисторическо време - тракийски, римски и византийски съдове, колони, мраморни плочи и статуи, златни, сребърни и бронзови монети, проследяващи историята на народите населявали района. В етнографското крило видяхме предмети, характерни за бита на българина от 19-и и началото на 20-и век. Направихме общи снимки, а преди тръгване уредничката подари на ръководителката на нашия дамски клуб Радка Христова авторска книжка с легенди за Хисаря, като преди това разказа една от тях. Ще я предам накратко на читателите:

Живяла в селото хубава мома Яна. Седнала тя една сутрин рано на прага пред бащината си къща да бродира на гергеф и запяла песен. В това време Хасан бейоглу обикалял селото, яхнал белия си кон. Като дочул песента, спрял се той пред китната градинка. Видял той девойката и ахнал пред нейната хубост. Пожелал я той веднага – искал да бъде в харема му при другите жени.Дълго я уговарял беят, обещавал и всичко, но Яна била непреклонна. Тя била вярна на своя любим, комуто китка за обич е дала.Тогава беят със сила я грабнал и въпреки молбите на старите й родители и братята й, отвел я в харема си. Но българката не се покорила – не отдала любовта и сърцето си на бея. Затова той решил да я накаже. Поканил влиятелни гости от цялата околност и подготвили богата трапеза. След като гостите хапнали, пийнали и се развеселили, беят заповядал на две от своите ханъми да съблекат момата чисто гола и да я намажат с гюлово масло, за да поднесе на всички баклава със златна тепсия. Разбрала Яна, че беят е решил да я унижи, но с високо вдигнато чело и изправена снага поднасяла сладкишите на гостите. Всички ахнали пред красивото й тяло, ухаещо на гюл. Пристъпвала бавно, черпела гостите и се усмихвала, но никой не можел да прочете мислите й. Накрая застанала пред бея, направила дълбок поклон, изправила се, и със все сила стоварила тежката тепсия върху главата му. Беят издъхнал на място. Всички се спуснали и хванали смелата девойка, решили веднага да я накажат. Построили висока и суха клада, довели българката окована във вериги, намазали я с катран, вързали я и я запалили. Яна не издала нито стон, нито вик – само две бистри сълзи се отронили от очите и.
Станало чудо. Там, където капнали сълзите й, бликнал горещ извор, а тя потънала в него. Оттогава той носи своето име – Момина сълза.

И днес в центъра на град Хисаря се издига бронзова статуя на девойка, която символизира гордата и непреклонна българка, превърнала се в достоен символ на града. А след хубавата екскурзия и пълноценно прекарания ден човек има над какво да се поразмисли. Ние се гордеем с богатото духовно и материално минало на нашите прадеди. А ще оставим ли всички ние и нашите съвременници нещо, с което бъдещите поколения да са горди, че са наши потомци?

Георги ГЕНОВ


Назад

Всички статии на Брой 12, 2008

ПРАЗНИЧНО
Бъдни вечер и Коледа
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Русе
София
Дупница
Пловдив, Час по България
Пловдив
Велико Търново, При веселите момичета
Пловдив, Вечери край Струма
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Появи се монета с брайлови символи
КОЛЕДНА ТРАПЕЗА
Рецепти за Бъдни вечер, Коледа и Нова година
ЛИЧНОСТИ
Сърца, които могат само да изгарят
НОВО
В студиото за звукозапис
ОБЩЕСТВО
Трети декември - Международен ден на хората с увреждания
Читалище "Луи Брайл" отбеляза 80-ата си годишнина
"Слепите не се нуждаят от опекуни, те се нуждаят от приятели"
ПОЕЗИЯ
Витлеемската звезда
СПОРТ
Спорт за пълноценен живот
СЪОБЩЕНИЯ
Нови телефонни номера на РО София
Нови издания
ХУМОРИСТИЧНА СТРАНИЦА
Нова Коледна приказка




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017